Източните Родопи и Западна Тракия след Ньойския договор в изложба в Кърджали


Ако французите бяха останали в Западна Тракия, нито един българин не би се изселил, това е акцент от уникалната изложба в залата на Държавния архив в Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Първата световна война и отражението й върху населението на Източните Родопи и Западна Тракия – това е изложбата, с която местните архивисти искат да "отворят" очите на мнозина с доста неизвестни документи от историята. Директорът Вълчо Златилов заяви, че и в двете си части експозицията акцентира на единодействието на българи и турци по онова време. Повод за изложбата са 100 г. от избухването на войната и 95 г. от подписването на Ньойския договор, а посланието ни е да бъде извлечена поука от историята, уточни той. Архивните документи са подредени в две части, използвани са фондовете на ЦДИА, ЦВИА, научния архив на БАН и този на местния Държавен архив. В първата част са изложени манифестът на цар Фердинанд за обявяването на война на Сърбия и ратификацията на Ньойския договор от народното събрание на България. Те са илюстрирани и с оригинални снимки, посочени са и цифрови данни за жертвите на войната. Според Златилов обаче фотосите не са достатъчни да разкрият целия мащаб на ужаса, нещастията и мизерията, на които са били подложени хората във войната за удовлетворяването на реваншистките амбиции на монархията.

Във втория раздел на изложбата доминират недостатъчно познатите исторически факти от въоръжената съпротива на българи и турци срещу решението на Великите сили за окупацията на Тракия от Гърция и прилагането на Ньойския договор. "В наши дни тази съвместна въоръжена съпротива е трудноразбираема. Но в онези години след Междусъюзническата война, когато според Карнегиевата анкета от 1914 г. духовете от ада са били пуснати на свобода, българи и турци са били заедно по време на Първата световна война. Временното управление на Тракия от съюзническата армия начело с генерал Шарпи е донесло известно успокоение, но моментът на изтеглянето й провокира неописуем ужас и страх. И тук местните българи и турци се обединяват, и създават българо-турското Временно правителство на националната защита, както и българо-турската Тракийска армия към правителството, след което започват сраженията с окупационните сили", разказа Вълчо Златилов.

Изложени са и безценни и малко известни документи, сред които Декларацията до генерал Шарпи за обявяването на автономията на Западна Тракия, написана на френски език и с данни за състава на българо-турското правителство на областта, позивите до българите и турците в Западна Тракия за включването им в армията на това правителство, както и телеграмите до Бюрото по печата от Централния щаб на въоръжените сили на ВПНЗ. "След разгрома на въоръжената съпротива на обединеното население в Западна Тракия, гръцките власти започват невиждано гонение на българите и турците, което води до физическото ликвидиране на много от тези хора, както и до обезбългаряването на областта. Не случайно наблюдател на събитията казва, че ако французите бяха останали в Западна Тракия, нито един българин не би се изселил", подчерта директорът на Държавния архив в Кърджали. В документалната експозиция могат да се видят последиците от Ньойския договор за Източните Родопи – бежанската вълна, разбойничеството, отнетия поминък на хората, продължилата съпротива срещу договора от страна на бежанските дружества, както и създаването на българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация в България през 1922 г. като продължител на ВПНЗ.



Източник: БГНЕС





Коментари

горе