Световноизвестният акордеонист Нешко Нешев на 60 г.: Преди 40 г. ни наричаха "българските бийтълси"!



С пищен концерт българският музикант Нешко Нешев от Кърджали, доайен на акордеона, ще отпразнува на 20 ноември своя юбилей в местния Дом на културата. Сред специалните гости ще бъдат проф. Петко Радев, Теодосий Спасов, Иво Папазов-Ибряма, Славка Калчева, представители на ансамбъл „Филип Кутев”, на оркестрите „Тракия”, „Канари”, „Конушенската група”, „Бисери”.

Виртуозът е прошетал света по паралели и меридиани, свирил е в известния „Кенеди център” във Вашингтон пред президента Джордж Буш, забавлявал е ген. Добри Джуров, Тодор Живков, Илия Павлов, Рем Вяхирев, Христо Стоичков, Калина на сватбата й с Китин Муньос в царската резиденция „Боровец”, свирил е на сватбите на Ахмед Доган и на децата на Кирил Рашков. Автор е на първия Химн на бежанците по света „Носталгия”, който се намира в централата на ООН в Ню Йорк. Както и на невероятната песен „Невинните”, когато съдбата на нашите медсестри в Либия е поставена на карта.

„Нещата, които прави Горан Брегович, ние сме ги правили още преди да изгрее звездата му”, откровеничи родопчанинът. Животът му е достоен за роман, както и повод репортерът на „Над 55” да се срещне и да разговаря с него.

- Нешко, как потръгна шеметната ти кариера? Докара ги до 60-те, а годините ти въобще не личат?
- Вече 40 лета съм на сцената, още от дете музиката ме завладя и явно няма да ме напусне, докато съм жив. Навярно ще ме погребат с акордеона (смях). Творческата ми биография стартира в далечната 1975-а в ресторант „Скобелевския мост” в Първомай, където заедно с Иво Папазов всъщност основахме оркестър „Тракия” с Елена Чаушева, Краси Райчев, Георги Михайлов (Шапката). Тогава хората ни кръстиха „Българските бийтълси”, защото свирехме и пеехме всичко – от фолк до поп и рок. Бяхме млади, свирепи, отдадени на изкуството си. Ходехме с дълги коси, макар че по това време беше забранено. И милиционерите обаче ни харесваха, затова не посягаха на визиите ни (смях). Тогава представяхме съвсем модерна народна музика, хората не я знаеха. От уста на уста казваха: „Идете и ги вижте тези момчета! Като свирят, от сцената излизат искри”.

Иначе почнах от детската музикална школа към Дома на културата. И от тогава до днес никога не съм напускал този Дом. Щях да кажа, че ми е втори дом, но ще сгреша – това е първият ми дом. Тук прекарвам повече време, отколкото у дома. Днес съм ръководител на битовия оркестър.

- Кажи нещо за семейството си, виждам, че живееш самотно?...
- Съпругата ми Пенка отдавна е в Лондон, и тя е музикант. Синът ми, Нешко Нешев, кръстен е на мен, е един от малкото българи, завършили Кралската академия в Брюксел с профил „Класическа музика”. Живее и работи в Белгия. Дъщерята Донка свири на тамбура, играе народни танци и пее народна музика, но го прави само за удоволствие.

- Да върнем малко лентата назад в годините, когато с Иво Папазов сте все още „юноши бледи”, но си спомням как взривявахте посетителите на елитния за времето на социализма кърджалийски ресторант „Простор”.
- Не си го забравил! Да, с Иво тогава бяхме още пионерчета, стъкмихме комсомолски оркестър (по същото време в „Бирхалето” към Дома на културата пък се подвизава Здравко с момчилградския си оркестър „Петлите” и никой не предполага, че смуглото момче един ден със съпругата си Катя ще станат „Ритон” – б.а.). Една вечер обаче ни окупираха като в палестински лагер. Заради ген. Добри Джуров. Толкова ни хареса, та заръча на адютантите си след три дни да сме живи или мъртви в София, в „Дианабад”, в една 10-етажна сграда като небостъргач. Посреща ни майор Конов, настанява ни по стаите, а ние гледаме като индианци пишеща машина. За пръв път виждаме и асансьор. Ибряма облечен с шаячен панталон, а под него пижама на райета. Офицерът се хваща за главата. Припика ми се, отивам в тоалетната, гледам клекало, нещо съвсем непознато. Сложили върху него лента с червен кръст, мисля си, че е аптечка. Тичам да се облекча в гората… Иначе добре се представихме пред Генщаба. Сетне вече никой не ни закачаше.

- В по-зряла възраст достигате апогея си. Въпреки джипсито си потекло, с Ибряма се оказвате по българи и от българите. Вярно ли е, че в мирната–размирна 1989 г. ви предлагат 6-етажно блокче с всички екстри, със свръхголеми заплати в Ню Йорк, но вие отказвате?
- Така е, ние си останахме верни на България. Въпреки примамливите предложения и въпреки мизерията, която ни очакваше в родината. За нас лобираше сестрата на Джими Хендрикс, Нона. По 24-ти канал на Нюйоркската телевизия с нея направихме страхотен клип, само за 24 часа стана суперхит. Тогава усетихме, че сме достигнали върха, но не забравихме откъде сме тръгнали.

- И от „По света и зад Океана” да се завърнем на родна почва. Веселил си най-големите баровци, а един музикант винаги има набито око. Какво виждаше зад клавишите на акордеона? Ти си вършиш работата, другите пък разпускат?
- Вече бяхме тръгнали с протекциите на министъра на отбраната ген. Добри Джуров. На един фестивал на младежката самодейност във Варна присъстваше и Тодор Живков. Комсомолчетата от ЦК на ДКМС ни прослушаха, но ние си знаем своето. На сцената дъним всичките си нестандартни парчета, знаем, че ще ни отсвирят, но ние не можехме да бъдем други. Бунтари от класа! Очаквахме всеки миг да ни сложат белезници. Но като видяхме как Тато клати рамене в ритъма на нашата музика и си тактува като метроном, нашите цензори отсякоха: „Абе, вие сте били много добри бе!”.

- Нешко, твоите истории край нямат. Разплака Калина на сватбата й в Боровец, Ахмед Доган пък не ще да те види…
- Да, наистина разплаках Калина принцеса на сватбата й. Може и да не знае бъкел български, но душата й е българска. Аз я посрещнах в царските двери в курорта с моята неповторима музика, баща й зад гърба й, разчувствах я. Мореплавателят пътешественик Муньо ли е, Мунчо ли е, хал хабер си няма за какво иде реч. С една изпита и недосегаема физиономия. И царят отрони сълза…

А за Доган си прав – наистина не ще да ме види. На един от купоните в боянските му сараи бяхме заедно с Лили Иванова, примата си тръгна рано. По едно време Сокола се доближи до мен и в прав текст ми изрече: „Повече не искам да свириш на моите сватби, защото след това винаги се развеждам!”. И при сватбите на родствениците на Цар Киро се случи същото – ние им доставяме радост и настроение, а какви тъмни води се мътят в покоите им, кой да ти каже.



Източник: Блиц





Коментари

горе