Фалшиво кримидосие отваря пътя на нашенец към свободата



Не на всеки се случва да си купи фалшив документ, за да се изкара престъпник.

Но точно това е бил принуден да направи преди 30 г. роденият в Куба Димитри Кьосев, син на българския имигрант Хорхе Петров. Платил е, за да се снабди с криминално досие, което му послужило като билет към свободата в САЩ. Днес Кьосев е на 55 г. и е преуспяващ бизнесмен в Маями, където е консултант в търговията с имоти.

До 1980 г. Димитри живее безметежно в родната си Куба. Той е отличен студент по инженерство в Хаванския университет. Баща му Хорхе (кой е той - на 19-а стр.) е най-добрият матричар на острова, почитан както от властта преди Фидел Кастро, така и от самия Ел Команданте.

Димитри иска да учи в България, но властите в Кубане му позволяват. Все пак той си урежда следване в СССР. Дори изкарва подготвителен курс и е негов първенец. Но отново му отказват. Този път защото баба му по майчина линия е в САЩ, макар и от 1945 г., когато Фидел Кастро е бил още “юноша бледен”.

“Бях много обиден и в този миг поисках да напусна Куба”, сподели Кьосев пред “24 часа”. Щастието му се усмихнало през пролетта на 1980 г. Тогава автобус с 4-ма кубинци от Хавана се врязва във вратите на посолството на Перу.

Четиримата получават политическо убежище, а разгневеният Фидел Кастро маха охраната на дипломатическия квартал. В резултат 10 000 кубинци нахлуват в перуанската мисия.

В отговор Кастро обявява, че всеки желаещ е свободен да отплава за САЩ. Но докато кубински имигранти във Флорида наематлодки и кораби да си приберат близките, режимът в Хавана пуска заедно с обикновените хора хиляди криминални престъпници и луди.

Започва знаменитото Мариелско бягство

125 000 кубинци отплават с кораби към Флорида от пристанището Мариел, недалече от Хавана. Кандидатите да бягат са събрани в огромен лагер на плажа и престъпниците са пуснати с предимство. За да се качи по-бързо на лодка, Димитри Кьосев си купува фалшиво свидетелство, че е осъждан два пъти.

“Платих цяло състояние - 500 песо. Макар това да прави по-малко от 20 долара, в Куба си е цяло състояние, имайки предвид, че месечните ни заплати са по десетина долара. Не печелех нищо, тъй като бях студент.

Доплатих с часовника си и досието с присъдите бе в джоба ми. То удостоверяваше, че съм лежал два пъти в затвора - веднъж за незаконна продажба на долари и след това за напускане на Куба без разрешение. И така, смесен с обикновени бегълци и престъпници, отплавах към САЩ с едно ръждясало рибарско корабче”, спомня си Кьосев.

Докато се подготвял за бягство, активисти на компартията спретват пред дома, където той живеел с баща си, наказателни акции. Замерят къщата с камъни и крещят обидни думи по адрес на стария и заслужил майстор.

“Бях готов да се върна, но татко ми каза да бягам. Така и не го видях повече. Той почина през 1987 г., а аз не можах да си дойда и да го погреба”, споделя Димитри с горчивина.

Пътуването до Флорида по море траяло 15 часа. Кьосев през цялото време лежал над капитанската кабина. Малко преди него за САЩ заминала сестра му Жасмин, сключила за целта фиктивен брак с политзатворник. Но тя не го открила сред пристигащите. А Димитри бил пратен за 45 дни в лагер за имигранти в Пенсилвания.

Във Флорида не го чакали с отворени обятия, тъй като роднините по майчина линия скъсали със семейството в Куба. Димитри отишъл при свой приятел в Хюстън и там прекарал пет години.

Бил чистач в ресторанти, работел в кафенета и завършвал образованието си.

Като стъпил на крака, Кьосев първо открил фирма за чистота. По-късно се захванал с бизнес с имоти, с който се занимава и до днес. Върнал се в Маями, направил своя фирма. Сега е консултант по въпросите на търговията с имоти към компанията “Риълти уърлд интернешънъл гейтуей”. Има собствена къща, което го поставя сред висшето общество във Флорида.

Димитри Кьосев не се занимава с политика, но се надява един ден режимът в родината му да падне. Той смята, че това трябва да стане по мирен път и е категорично против чужда въоръжена намеса в Куба.

Посетил е острова през 2002 г., но няма намерение да се връща завинаги там, тъй като повече от половината си живот е прекарал в САЩ.

Идвал е и два пъти в България, родината на баща си - през 2004 и 2006 г., след като успял с голямтруд да открие свои близки тук.

“Дължа на баща ми много. Той ме научи да бъда честен и трудолюбив. Режимът в Куба ме оскърби и затова напуснах”, завършва разказа си Димитри, който в Америка вече се нарича Кьосеф.

Бащата награден от Че Гевара

Бащата на Димитри Кьосев се казва Георги Петров Кьосев и по майчина линия е потомък на род майстори на ковано желязо, произхождащ от Крушево в днешна Македония. Родът Кюркчиеви е аромънски или цинцарски. Преселва се окончателно в България през 1903 г.

Георги Кьосев, наричан от близките си на аромънски Джоджа, е роден през 1898 г. в София. Той е най-голямото от петте деца на Петър Кьосев и Фанка Кюркчиева, разказва пред “24 часа” братовчед му Тома Кюркчиев - шеф на дружеството “Униря” . 96-годишната сестра на Георги Инка е жива и до днес.

Джоджа завършва само прогимназия и се захваща с матричарство. Но животът в родината не му харесва и през 1925 г. той тръгва с кораб за САЩ заедно с комунисти, емигриращи от България. Но именно заради левите възгледи на повечето пътници американците не ги пускат на брега.

Джоджа отива първо в Аржентина, а през 1930 г. се преселва в Куба. Там той става Хорхе Петров. Със златните си ръце българинът много бързо започва работа във фабриката за алуминиеви изделия “Болинага” в Хавана и се издига до главен инженер. Никога не се занимава с политика, а изобретява съвременни за онази епоха машини за производството във фабриката на тенджери и метални подноси. Заводът печели милиони долари благодарение на сънародника ни.

Хорхе се жени за кубинката Кискея сравнително късно - през 1942 г., когато е 44-годишен. А през 1952 г., се ражда дъщеря им Жасмин. Синът Димитри ся появява на бял свят през 1954 г.

След революцията през 1959 г. фабрика “Болинага” е национализирана и преименувана на “Елио Йерена”. Като аполитичен българинът е оставен на работа там и я вдига на крака, след като собственикът и много от квалифицираните работници бягат от Куба. Тогава той създава манерките за кубинската армия, използвани и днес.

За своите изобретения и новаторство през 60-те г. Хорхе Петров е удостоен с грамота лично от Ернесто Че Гевара - по онова време кубински министър на икономиката. През 1976 г. получава нова грамота. Малко преди това той се развежда със съпругата си, която емигрира в САЩ. Децата остават в Куба.

“С баща ми редовно гостувахме в българското посолство в Хавана. Оттам ни даваха допълнителни купони за храна”, спомня си синът му Димитри.

Близките в България открили следите на Хорхе случайно през 1957 г. Започнали да си пишат. Изселникът пратил на братовчедка си, стоматоложката Емилия, машина за пломби. Роднините върнали жеста през 1968 г. Хорхе ги помолил за булчинска рокля за сватбата на дъщеря си, тъй като в Куба нямало хубав плат. Хорхе Петров си дошъл в България само веднъж. През 1973 г. той бил на сватбата на братовчед си Йоан Кюркчиев. Починал в Хавана през 1987 г., без да се прости с емигриралите си деца.



Източник: 24 часа





Коментари

горе