Царските ни корони – изгубени или пленени



Злато и скъпоценни камъни са украсявали главите на славните български владетели още от времето на хан Кубрат. Никоя от короните обаче не е оцеляла до днес - за едни се знае, че са попаднали във вражески плен, други били загубени при битки. Следите на трети пък се губят през вековете, пораждайки легенди за мястото, където са скрити.

За величествените царствени символи сега напомнят оловни печати, гравюри върху монети и изображения в манастирски стенописи. По тях днешни майстори на реставрацията ще се опитат да пресъздадат блясъка им. Ако успеят, след няколко месеца в Националния исторически музей за първи път ще бъде показано копие на последната ни царска корона, носена от наследници на Асеневци.

А докато учените черпят информация от исторически извори, във Врачаския край все още се носи легенда, че именно там е скрит истинският царствен символ. Според нея, когато не могъл да отблъсне османците, Иван Шишман скрил цялото си богатство заедно с владетелските си регалии в пещера до Черепишкия манастир. Преданието се основавало на разкази на трима хайдути, оцелели от Ботевата чета, които случайно попаднали на скривалището, докато бягали от турците, разказва мълвата. В пещерен лабиринт под р. Искър те видели два скелета, две корони и много злато.

Учените отричат митичната история. Знае се, че през 1395 г. цар Иван Шишман бил пленен край днешния град Никопол, където по-късно турците го обезглавили. С това сложили край на Второто българско царство. Вероятно владетелските регалии били взети от поробителите заедно с всички останали ценности.

Знаците на царското достойнство, носени от Иван Шишман, всъщност били предавани на престолонаследниците след 1204 г., когато цар Калоян ги получава от папа Инокентий III. Владетелят водил дългогодишни

преговори с Ватикана

защото искал главата на католическата църква да го провъзгласи за български император. В резултат на кореспонденцията папата му изпратил корона, жезъл, знаме и герб, донесени в Търново от кардинал Лъв, и го обявил за крал. В нашата история по-често владетелите на Византия дарявали българските.  Според исторически летописи първият, който получил инсигнии на царска власт от великата сила, бил хан Кубрат. „Преди да обедини прабългарските племена през 632 г., той прекарва 25 г. в двора на император Ираклий, където е покръстен и удостоен с титлата патриций“, обясняват историци.

Част от ценните вещи са открити в гроба му край село Малая Перешчепина (днешна Украйна). В съкровището от близо 400 златни и сребърни предмета, сред които пръстени, печати, владетелски жезъл и множество съдове, обаче корона липсва.
„Възможно е да я е получил някой от наследниците на Кубрат от династията Дуло, най-вероятно Аспарух, който също бил християнин и имал право да носи такъв символ“, допълват учени. Какво е станало с нея обаче, не е известно.

Византия по-късно (през 705 г.) коронясва и хан Тервел, като император Юстиниан II го удостоява с титлата кесар (на славянски се превежда цар). Схематично изображение върху оловен печат единствено показва как е изглеждала тиарата на владетеля ни. Находката обаче не се намира в България. Била е собственост на грък, който я продал в САЩ. Короната е носена от всички християнски наследници на рода Дуло, докато династията не била сменена от друга езическа през 750 г. След това царственият символ изчезнал. Има легенди, че е заровен в тайно подземие на столицата. Мистерия има и около знаците на хановете Крум и Омуртаг. От запазени гравюри разбираме за съществуването им, но не е ясно какво е станало с тях след покръстването през 864 г.

Тогава Борис I получил от император Михаил нова корона, която се предавала на престолонаследниците до превземането и

опожаряването на Преслав

през 971 г. При византийското нападение цар Борис II (внук на Симеон Велики) и брат му Роман били изпратени като пленници в Константинопол. На процесия по случай победоносното завръщане на император Йоан Цимисхи българският владетел трябвало сам да свали знаците на властта си и да ги предаде като военни трофеи заедно с ценна икона на Света Богородица, взета като плячка от столицата ни. Византийският император положил короната на Борис II в църквата „Света София“, за да благодари на бог за триумфа си. Българите успели да избягат 8 години след пленяването. Когато пресичали границата ни, Борис II бил убит, защото стражите го помислили за византийски беглец. След смъртта му на трона го наследил Роман, за когото изработили нова корона - тя имала сходна съдба и също попаднала в ръцете на Византия. А преди това била носена от цар Самуил и наследниците му.

Във восъчния музей във Велико Търново е показано коронясването на цар Калоян от кардинал Лъв.





И папата дарявал наши монарси

Според стари хроники още преди цар Калоян да води дългогодишни преговори, за да получи регалии от папа Инокентий II, други български владетели били короновани от Ватикана. Именно в кореспонденцията между наследника на Асеневци и римската църква е описано, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт - като Симеон, Петър и Самуил“.

„Това е твърде възможно, защото тези владетели са били в лоши отношения, дори в перманентна война с Византия. На императорите не им се занимавало да предават царски корони на българите“, коментират учени. В средновековна Европа от Ватикана раздавали царски символи на управляващи и в други народи. Примерно папа Силвестър изпратил на унгарския крал Стефан (св. Ищван) прочутата му корона, чието копие днес се пази под въоръжена охрана в парламента на Будапеща.

Царските символи, правени в Рим, приличали на църковните тиари, каквито има запазени. Наскоро в НИМ за първи път бе изложена златна корона от XVIII в., която била използвана от свещениците в Охридската архиепископия.





Златните копия ще са готови в средата на 2015 г.

Няколко месеца ще отнеме изработването на копия на короните, увенчавали главите на цар Калоян и съпругата му Анна, твърдят специалисти от НИМ. Те вече търсят от частни спонсори нужното към килограм чисто злато и планират да покажат готовите експонати през лятото на 2015 г. За целта е отделено специално място в централната зала на втория етаж в музея, където е подредена постоянната експозиция за Второто българско царство.

Короните, подарени на цар Калоян от папа Инокентий III, са богато инкрустирани със скъпоценни камъни, най-вече рубини и изумруди. Върху копията обаче ще блестят специални стъкла и по-достъпни бижутерски кристали. Но това нямало да ги направи по-малко впечатляващи, изтъкват запознати.
С фината работа ще се заеме екипът на лабораторията за реставрация към НИМ начело със Светла Цанева. Музеят се ангажира да поеме част от финансирането на изработката, но все още не ясно колко ще струва тя. Специалистите ще се ръководят най-вече от изображения в Лондонското четвероевангелие, стенописи в Боянската черква и в Бачковския манастир.

По тях през 70-те години на миналия век е направено бутафорно копие на царската корона, използвано за снимките на филма „Сватбите на Иван Асен“. Въпреки че репликата, носена от Апостол Карамитев, е от картон, алуминий и мъниста, тя показва всички детайли и все още се пази в архивите на НИМ.





Фердинанд на марка с тиара от картон

Макар и да възраждат средновековната титла цар, владетелите от Третата българска държава нямат свои корони. По примера на тогавашните владетели в Европа князете Александър Батенберг и Фердинанд I Сакскобургготски възприели да използват за официално облекло генералска униформа, която не включва такива украшения за глава. Величественият символ на властта все пак се появява при специални церемонии, макар и само символично.

Такъв е случаят при обявяването на Независимостта (22 септември 1908 г.), когато Търновският митрополит Климент обявява княз Фердинанд за цар на българите. За ритуала в църквата „Свети 40 мъченици“ нямало подготвена корона и за да спази традицията, владиката свалил своята от главата си и символично я сложил на главата на владетеля. До края на управлението си Фердинанд така и не получава царска.

„Има една спекулация, основаваща се на пощенска картичка, върху която Фердинанд е изобразен с пищна корона и средновековна одежда. Смята се, че той мечтаел да влезе в Константинопол на бял кон и да го върне в християнски ръце, като се обяви за византийски император“, разказва проф. Божидар Димитров. Марката е направена по маслен портрет от 1908 г. на художника Антон Митов, който в момента се съхранява в Националната художествена галерия. Тиражът на марката бил иззет след краха на битката при Чаталджа (1912 г.).

Не е ясно дали Митов изобразил царя с корона по случай годишнина от встъпването му на власт (станало през 1887 г.), или Фердинанд решил да му позира така. Историци смятат, че ако действително е имало подобно украшение, то е било изработено от картон.



Източник: ПРЕСА daily





Коментари

горе