Иван Вазов - "Линее нашто поколение"
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
„Линее нашто поколение” е стихотворение на народния поет Иван Вазов. Творбата
е написана през 80 – те години на IX век и е публикувана в „Поля и гори”. Жанрът
на стихотворението е гражданска елегия, която носи универсални послания, като
самата липса на заглавие също спомага за това. Лирическата изповед на поета е
наситена с искреност и драматизъм. Реторичният похват (2 обръщения – към съвременниците си и към Бог) представя Вазов и като обвинител, и като
понасящ вината на своето поколение. Разкривайки отношението народ – водачи, поетът
поставя мотива за изгубения идеал. Новото поколение е „линеещо”, различно от онова
„здраво” поколение, към което принадлежат архетипните образи на Бабата и Дядото
и на самия Вазов.
„Линее нашто поколение”
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
