Доц. Христо Хинков: Българинът се страхува да не настине и да не се мине



Интервю на ДИАНА ТЕНЧЕВА с директора на Националния център по обществено зраве и анализи за психичното здраве на българина, за агресията сред децата и как лични лекари ще бъдат обучени да ни помагат при душевни оплаквания

НАШИЯТ ГОСТ
Доц. Христо Хинков е психиатър. На 16 декември 2014 г. бе назначен за директор на Националния център по обществено здраве и анализи от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов.
Преди това доц. Хинков завеждаше секция „Психично здраве” в центъра. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на отдел проекти в МЗ и зам.-директор на здравната каса през 1997-2001 г. Участвал е активно във възстановяването на БЛС през 1990 г. и е бил избиран в управителните му органи. Автор на много научни статии по специалността си

- Доц. Хинков, какво вади от равновесие българина и той губи душевния си покой?

- Когато има заплаха за неговия социален, семеен статус и за здравето му. Съществува сентенция, че българинът най-много го е страх да не настине и да не се мине. Уви, психическият му покой лесно се нарушава, защото нивото му на тревожност е много високо. А това е така, тъй като прагът му на дразнимост е много нисък. По тази причина всяка една промяна в статута, който е постигнат с много усилия, се явява като пусков механизъм за стресови реакции (например неврози). Тоест лесно излизаме от равновесие, когато е застрашена личната ни, семейната среда, а когато е в риск нацията ни - не можем да кажем същото. Просто защото нямаме такъв опит, той е само исторически.
А днес сме в една сложна ситуация - на разпад на ценности и невъзможност да се формира нова ценностна система, която да гарантира базисно равновесие у българите. Което още по-лесно нарушава душевният му баланс.

- Стартира проект за установяване на психичното здраве на нацията ни. С какво той ще е полезен за пациентите, и с какво - за лекарите?

- Историята му е дълга, на повече от 3 години. През това време екипът, който го написа и го предложи за финансиране чрез т.нар. „Норвежки финансов механизъм”, премина през големи перипетии. Целият гранд, който е за обществено здраве, е за 14 милиона евро, а сумата се управлява от Министерството на здравеопазването (МЗ). От нея - 1 млн. евро е за анализ на психичното здраве на българите, като реализирането му е поверено на нашия център. Други два милиона евро пак ще отидат за психично здраве, но за тяхното изразходване отговаря МЗ.

- И сега да изброите ползите?

- За първи път толкова мащабно - от 4000 общопрактикуващи лекари половината или 2000 ще се обучат в областта на психичните проблеми. Ще разширим обхвата и с включването на социални работници и психолози.

- След като приключи проектът за какво джипитата трябва да следят у пациентите в своята листа?

- Ще знаят как да се справят със симптоми на тревожност и депресия, как да ги насочват към подходящия специалист. Много често тревожността се „маскира” със симптоми, които я прикриват. Тоест тя може да се „скрие” зад соматични оплаквания, което трябва да се знае от семейния лекар, той да е наясно дали може да се справи с проблема, до каква степен и накъде да препрати пациента. А за болния е от изключително значение така започващото страдание да се открие навреме. Примерно, ако е депресия и тя не се лекува, може да се стигне дори до самоубийство... То е крайният риск. Но има също опасност от загуба на работоспособност и от трудно излекуване, тъй като затегнатата депресия се преодолява след дълга терапия. Ранното установяване на този проблем може да изпревари например една тежко протичаща биполярна болест (б.р. - при нея се редуват периоди на меланхолия с еуфория), за което личните лекари също ще бъдат учени.

- Преди седмица футболни ултраси между 16 г. и 19 г. пребиха техен връстник в Пловдив. Това не е единствен случай. Как ще повлияете на такива тийнейджъри? Как ще „стопите” желанието им за побой?

- В училищната програма трябва да се заложи следният тип знание - какво представлява агресията и как се заражда, за да научат учениците, че тя не е само нарушение на обществените норми. А че е дълбок психологически феномен, който, ако бъде обяснен на разбираем език, децата ще могат да се обърнат към себе си и сами да видят причините за проявлението й. Уви, много лесно се случват подобни „късосъединителни реакции”, пак благодарение на високите нива на стрес и тревожност още от семейството, в училищната и приятелската среда. Тези теми трябва да се обсъждат! Ние, психиатрите, дълбоко вярваме, че когато се говори за даден проблем, той започва да се решава, защото се осъзнава от личността, която го носи.

- Кога точно приключва проектът?

- През април 2016 г. и нямаме основание да искаме продължението му. Тук искам да спомена едно лице - нарича се Десислава Димитрова (б.р. - зам. здравен министър в първия кабинет „Борисов”, беше известна като „ушите и очите в МЗ” на тогавашния финансов министър Симеон Дянков), която изигра много отрицателна роля за проекта. И продължава да я играе - не знам защо до ден днешен не й е потърсена отговорност.

- Какво имате предвид?

- Тя съсипа много програми - като тази за изграждането на информационната система, на „Спри и се прегледай”, предвиждаща онкологични прегледи и която за малко да бъде загубена. Една голяма част от хора - като подчинените на Димитрова, продължават да работят в МЗ! Те продължават да стоят скрити и все едно ни лук яли, ни лук мирисали. Само че щом са на такива постове, трябва да си поемат отговорността!

- Какви психически диагнози се поставят по-често днес според данните, които имате?

- Пак се връщам на проекта - той предвижда епидемиологическо проучване и ще повтори изследването на стреса у българите, което бе направено през 2003 г. Така ще може данните да се съпоставят. Ще припомня, че преди 12 г. за първи път у нас бе установено разпространението на психичните разстройства. А именно - при 19,5% от българите (всеки един от тях в някакъв момент от живота си се е сблъсквал с тях). От тези хора пък 11% са с тревожни разстройства.

- Спомням си, че тогава съобщихте, че преходът е съкратил с една година средната продължителност на живота ни?

- Трябват още доказателства за подобен извод, защото тя нараства в годините.

- Пазите цялата база данни за здравето на българите. Какво от заболеваемостта ви прави впечатление?

- Има тенденция на увеличаване на заболеваемостта у нас и на хоспитализациите заради нея (защото не винаги пациент с дадена болест влиза в болница). Та, в последно време има свръхпредлагане на високоспециализирани грижи. И вие, медиите, го отразявате постоянно. Това се дължи на пазарния принцип в здравеопазването. Само че го няма обратния механизъм - на контрол, който да преценява доколко една услуга е необходима. Такъв пример са коронарографиите.



Източник: Труд





Коментари

горе