Циганинът и Достоевски


"Отблясъци от дъното" се нарича първата книга на Иван Мирчев, тя вече е отпечатана. Втората, готова за печат, се казва "Циганинът". В нея авторът разказва за неща, през които сам е минал, предаде кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.

Иван Мирчев е един от най-редовните читатели на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Само миналата година е прочел около 70 книги. Чете от малък, чете ненаситно, не може да си представи живота без книгите.

Казва, че от ромския етнос не че няма добри новини, но те не се чуват.

Той е една от добрите новини от там.

Има роми образовани, които са постигнали успехи в различни сфери. Не са много, но ги има. Те, обаче, променят начина си на живот, излизат извън гетата и фамилните обвързаности.

Иван Мирчев живее в ромската махала на пловдивското село Ягодово и винаги е работел на полето. Завършил е гимназия в Стара Загора, дете е на разведени родители, има четири братя и сестри. Има дъщеря на осем години, която живее при майка си. Бракът не е сполучил заради разликата в характерите и… грамотността.

Първият си роман пише на 15 години, но се радва, че не го е запазил.

Любимите му автори са Достоевски и Стивън Кинг. И двамата са най-добри в своите сфери, казва той. Чете от антична литература до трилъри. Казва, че от всеки автор може да се научи нещо. Цитира Стивън Кинг, който казва, че най-много може да се научи от книги, които са зле написани. Смята, че културата и образованието могат да променят средата, в която е израснал.

Имал е желание да следва, но е беден. Затова се образова сам. Изучил е, чрез непрекъснатите си походи с почти скъсаната вече раница, до библиотеката, най-различни специалности - теология, бизнес, право. Когато решава да пише, изучава творческо писане, граматика и маркетинг на книгоиздаването. Обожава осемгодишната си дъщеря и непрекъснато й купува книжки. През лятото я записал в Детския отдел на библиотеката.

Видът на Иван Мирчев издава произхода му от пръв поглед. Казва, че първата реакция при контакт обикновено е оскърбителна. После, обаче, когато с човека се опознаят по-добре, проблемите изчезват. Осъзнава, че точно хората от неговия етнос няма да могат да прочетат книгите му.

Не се бои от работа. Бил е на гурбет и в Гърция. Владее румънски, гръцки, сръбски, малко английски. В Гърция нямал книги на български език, затова, макар и да му е било трудно, прочел роман на Стайнбек на гръцки. В момента чете "Луна и грош" на Съмърсет Моам, новата книга на Людмил Тодоров и още поне една. Обикновено чете по две-три книги наведнъж. Точно така, както правят заклетите читатели.

Дали от романа му "Циганинът" ще разберем какво мислят самите роми за всички грехове, с които ги идентифицира обществото? За престъпността, ранните бракове, детските бременности, безпътицата? Засега може само да гадаем, дали литературата ще ни помогне да се разберем едни други.

На Иван Мирчев тя е дала живот, различен от този, за който е бил роден.



Източник: БГНЕС





Коментари

горе