Стига толкова омраза, трябва ни помирение


Преди 70 години бяха екзекутирани български политици, генерали, народни представители, които бяха обвинени, че са въвлекли България в трета национална катастрофа. Това е показен политически процес - стана преди още войната да е завършила, а главните военнопрестъпници в Германия и Япония бяха съдени след края на войната. Трибуналът в Токио продължи чак до 1948 г. У нас просто се избърза, получи се отмъщение в гражданската кръвопролитна война. Говоря за гражданска война. Не бива да залитаме, както до 1989 г. отричаха, че има червен терор, сега пък да отричаме, че има бял терор. Една от жертвите му е Гео Милев, скоро отбелязахме 120 г. от рождението му, убит е само на 30 г.

Изследвал съм политическото насилие в България и съм наясно, че в гражданска война не може да има победители.  

@ins_sub: Тези, които си въобразиха през 1945 г., че са спечелили гражданската война, и изтребиха цвета на тогавашното общество, бяха временни победители

в продължение на 45 г., след което загубиха. Трябва да се отиде към помирение, както направиха в Испания. Там гражданската война беше много по-кръвопролитна, но победителят генерал Франко успя да издигне паметник до Мадрид на всички паднали в гражданската война на Испания. И в Гърция имаше жестока гражданска война, но и там намериха модел на помирението. У нас политиците все още имат този грях, че използват разделението и вместо да има помирение, изострят отношенията. Така на 9 септември едните плачат за жертвите си на Братската могила, а другите плачат за своите на Паметника на жертвите на комунизма. Както казва народът: Над чужд гроб не плачи! Това трябва да преодолеем, рано или късно трябва да стигнем до национално съгласие. Разбира се, ще отбелязваме жертвите от двете страни на барикадата, но трябва да има съчувствие и за убитите от другата страна. Това при нас го няма.

Да, обществото ни днес е жертва на поредицата от кръвопролития в предишни периоди. Написах две книги за политическото насилие, изследвал съм тази болезнена тема.

@ins_sub:: Едните казват: Те започнаха да убиват първи. Другите пък казват: Да, но те убиваха повече.

Във втората ми книга през 1994 г. започнах с много жестока присъда - препогребахме костите на Никола Петков до черквата в Софийските централни гробища. Там е погребан Димитър Петков, убит от анархист като министър-председател, там е погребан Петко Д. Петков, жертва на белия терор. На същото място погребахме и Никола Петков, жертва на червения терор след 9 септември. Някой беше написал на гробницата: И всичките паднаха от братска българска ръка! Това е нещо ужасно, трагедията на семейство Петкови е символ на националната ни трагедия. Трябва да прекратим това. Да, гражданската война е братоубийствена, трябва да осъдим всички цветове терор, които е имало в нашата история, за съжаление.

По ирония на съдбата тази година поклонението пред жертвите на комунизма съвпадна с поклонението пред тленните останки на президента д-р Желев. Познавам го отпреди 1989 г. като изключително уравновесен, мъдър, земен човек. Имаше нещо изключително патриархално, дори възрожденско в привързаността към семейството.

Символ на учен в политиката. Много интелектуалци влязоха в политиката след 1989 г., станаха депутати, дори министри и се ожесточиха, промениха се, гледаха отвисоко на колегите си, не търпяха диалог. Докато властта не промени Желю, което е цяло чудо в политическия живот.

Голямата му заслуга е в това, че успя да умиротвори страстите на прехода, който започна много бурно и на моменти отново бяхме близо до гражданска война. Днес се оплакваме с основание, че преходът е дълъг, мъчителен, но той не беше кървав. Голяма заслуга за това има д-р Желев, което остана неразбрано от т.нар. кинжали. Спомням си 14 декември 1989 г., когато щурмът на Народното събрание беше почти на ръба, се чуха гласове: Хайде сега да пуснем малко кръв, да направим революция, да ги изметем от властта! Желю прояви мъдрост и не го допусна. Дори само заради тази умереност, с човещината си, д-р Желев заслужава видно място в съвременната българска история. Днес, след 25 г. преход, има политици, които не снижават страстите, изострят противоречията. По-добре по-дълъг преход, еволюция, отколкото кръвопролитен преход, нагнетяване на омразата. Стига сме се трепали! Пътят на еволюцията, на който д-р Желев беше привърженик, беше по-правилният.  

От Древния Рим е известно, че

@ins_sub: в политиката няма морал.

Срещат се обаче и морални политици. Такъв беше д-р Петър Дертлиев, който заслужаваше да е президент. Намесиха се други сметки, БСП не го възприеха, защото се опасяваха, че ще търси реванш, тъй като е минал през лагерите, понесъл е много болки и трудности. Но и Желев също е почтен политик, не ги противопоставям.

Трудно ми е да видя днес в политиката безсребреник като Желю. Може и да има, но не мога да го видя. Нека не чакаме някой да почине, за да говорим добри неща за него, докато беше жив, някои от кинжалите дори трябваше да му се извинят.

Не споделям становището на д-р Желев, че

@ins_sub: комунизмът трябва да бъде забранен като фашизма.

Няма как да унищожим комунистите. Няма как да стане със забрана. В Италия и Франция също има комунисти, макар по-различни, не са извадили пушките и ножовете за революция. Грешката при нас беше мимикрията - трябваше да я има и социалдемократическата партия на д-р Дертлиев, която тръгна много силно, трябваше да има и комунистическа партия. Това е поредният грях на Андрей Луканов, който реши да унищожи съперниците вляво, социалдемокрацията и Земеделския съюз и успя.

Днес има ренесанс на тоталитарните идеологии, особено в Източна Европа има носталгия по здравата ръка. Ето в Русия - Путин не е като царете и генералните секретари, а избран. А е най-уважаваната личност. Това е източноправославният византийски модел, когато царят е над патриарха, доминира светската власт.

Забавно ми е понякога. През 1999 г. професор по медицина нарече Иван Костов модерния Стамболов - Костов доста се поизпъчи. Преди 2-3 г. Вежди нарече Борисов втори Стамболов - и на него му стана драго. Не казват втори Александър Малинов, който с трети инфаркт държи реч за демокрацията в театър Роял през 1938 г. и умира на трибуната. У нас всички искат да приличат на Стефан Стамболов. Безспорно голям държавник, но олицетворение на здравата ръка. Интересно, че  днес, в 21. век, моделът е Стамболов, връщаме се в 19. век, има необяснима нагласа към здравата ръка, която да въздаде справедливост.  

@ins_sub: Явно не сме дозрели до демокрацията 

Когато Чърчил, спечелил Втората световна война,  губи изборите, Сталин му казва: Видя ли, че и вашата демокрация има недостатъци, не признава победителите. Мен никой не ми иска оставката!. Да, демокрацията понякога не е благодарна. И на Желю му късаха забранената книга под прозореца на кабинета. Но той не се озлоби.

Историческият ми оптимизъм е в това, че ние, българите, сме преживели и по-тежки, дори страшни  времена. Но сме оцелели, това също е качество. Жилав народ сме и ще надживеем много политици, които смятат, че с тях започва и свършва историята. Желю не беше от тях



Източник: Марица





Коментари

горе