Нещата, на които ни учи Емил Конрад


"Ако някой от вас си мисли, че # е диез, тогава вашият живот не е  толкова празен. Вие сте малко по-щастливи. Не сте обременени от цялата  интернет простотия."

Така завършва главата "#Празен" в дебютната книга на Емил Конрад "Нещата, на които не ни научиха в училище", предизвикала противоречиви реакции. Но и предизвикала опашки от тийнейджъри пред книжарниците в очакване на автограф от автора. Това не е особена изненада, защото в книгата си Конрад пише за теми, близки до младите хора. В 12 глави - "Състезание", "Лъжа", "Ирония", "#Празен","Наркотици",  "Оценки", "Ти си гей, "Страх", "Такси", "Щастие", "Очаквания" и "Смърт", той разказва от свое име истории от училище и от живота си... Последната, 13-та, глава ще бъде написана от читател, изпратил своя история. Тя ще бъде публикувана при следващата допечатка на книгата. На всеки три глави има QR код за видео.

Да станеш известен в интернет

Точно заради видеоклиповете си 25-годишният Емил Конрад с арменски корени е популярен. Той е влогър от около 2 години. Да, няма правописна грешка - прави видеоблог. Има близо 210 хил. последователи във Facebook, над 40 хил. в Twitter, над 133 хил. в YouTube и над 18 хиляди във Vbox7. До момента стоте му клипа са гледани общо над 10 милиона пъти. За сравнение - официалната страница на Facebook на премиера Бойко Борисов се следи от близо 75 хил. души, а най-голямата неофициална - от близо 187 хил. души.

В клиповете му темите са сходни на написаното в книгата. От спалнята си вкъщи Емил Конрад записва тематични клипове пак по теми, близки до младите - "Леля срещу интернет", в което изпитва леля си Елиза за термини от интернет и социалните мрежи, "Родителите не ни разбират", "Лъжите в училище", "Новините"... Неговият прочит на живота впечатлява немалка част от младата аудитория, ако се съди по коментарите под клиповете му. Не липсват и критики дали темите не са до болка познати, а хуморът глупав. Подобни упреци бяха отправени в социалните мрежи и за книгата.

Реакциите - от есе на ниво гимназия до кратък сборник от съвети

Според рецензия на "Нещата, на които не ни учат в училище" на специализирания сайт "Аз чета" "книгата не е от особено високо качество – ако не поставях на първо място социалния фактор, никога не бих дал повече от 1 звезда". "Есета на ниво гимназия по прилично предъвквани от тийновете теми и с що-годе популистка насоченост на тезите", пише Александър Кръстев от "Аз чета".

Но също така според него, "когато един тийн идол, очевиден лидер на мнение на над четвърт милион подрастващи (ако приемем, че феновете му в отделните платформи се дублират отчасти), говори за цигарите и наркотиците, за състезателния дух, за емоционалните дупки, за страха от… всичко – майната му, подрастващите имат нужда да им се говори на техния език и с послания, които биха разбрали". И добавя: "И ако след като в книгата на Емил Конрад са прочели как Емил Конрад обича да чете и е благодарен на чичо си Стефан за това, че го е научил да се влюби в четенето, поне 1000 тийнове си купят по още една книга, това ще е успех."

Според друга рецензия на Георги Грънчаров, публикувана в сайта "Библиотеката", темите за наркотиците, за вечното преследване на оценки в училище, за заклеймяването "Ти си гей" и "Ти си курва" са доста любопитни и помагат да видим в какви граници се движат мислите на днешните хлапета. "И между другото написаното звучи и като послание не само към децата, но и към възрастните. Към ценностите, които се опитват да налагат и същевременно лицемерието, с което се отнасят към техните собствени пороци. "Моите съученици се криеха зад даскало, за да пушат трева, докато преподавателката ми по математика ми подаваше запалка пред входа на училището, за да си запаля от "Борото", което бях си купил. Това ли е по-добре?"

Грънчаров пише още, че като наближаващ 30-те, посегнал към тази книга от яд към фалшивите реакции, които отприщила тя, се усетил, че препрочита изречения, които му се стрували добри. "Някои – плашещи. Другаде пък се смях на глас, защото книгата не е само кратък сборник със съвети, тя е и забавна. Разбрах го в момент, в който тъкмо щях да я обявя за "книга за самопомощ за деца", каквато тя е, но само отчасти. И се замислих… каква е тази книга… Каква е?" И добавя, че основният аргумент срещу книгата, който чува, е, че "това не е литература". "А какво е литература, някой може ли да ми даде определение? И ако това не е литература, то "Естествен роман" на най-популярния съвременен български писател Георги Господинов литература ли е? Защото от нея имам спомен единствено за мухи и изпражнения", посочва Георги Грънчаров.

И продължава

Емил Конрад е започнал работата по книгата преди четири месеца, разказва той в клип в YouTube канала си. Инициативата била негова и издателство "Егмонт", което в последно време търси темите, които вълнуват младите, се съгласява да я издава. Постоянно публикува снимки от срещи с почитателите си, както и се извинява за лошата организация в някои книжарници при представянето на книгата му, което води до дълго чакане на студа на стотици младежи.

До момента Конрад е представил книгата си в по-големите градове, сред които София, Бургас, Пловдив и Стара Загора, предстои във Варна, Русе и Шумен. Най-вероятно ще има още, ако се съди по интереса. Книгата е най-продаваната в повече книжарници. Първоначалният й тираж е близо 30 хиляди бройки, от които 6 хиляди са били продадени още преди официалното й пускане на пазара на 7 януари.



Източник: Дневник





Коментари

горе