Кастра Мартис – приказната крепост в Кула



Ценни са сведенията на пътешествениците и търговците, които са минали през различните населени места и са оставили важна информация. Един такъв пътешественик е унгарецът Феликс Каниц.

В своя труд „Дунавска България и Балканът“, издаден през 1882 г., той описва пътя по който е минал през земите на тогавашната Османска империя – градовете, паланките, как живее местното население, какъв е поминъка му, какви са обичаите и традициите.

Феликс Каниц е един от първите, които дават сведения за останките от стара крепост в днешния град Кула в Северозападна България. Градът дължи името си на античната кула, намираща се в центъра му.

Крепостта Кастра Мартис (в превод от латински Марсови Кули) е издигната от римляните. Хипотезата е, че това е станало по времето на император Диоклециан в края на 3 и самото начало на 4 в. Основното и предназначение е било да охранява пътя от Бонония (Видин) до Сингидунум (Белград). По него са минавали римските войски, пощата, търговци.

Проведените археологически проучвания показват, че крепостта се е състояла от кастел (военен лагер) и от квадрибургий (малко укрепление строено винаги с точни размери от римляните, независимо от това в коя част на света е). Квадрибургият е много добре запазен. Укреплението е достъпно само от юг, където се намира главната порта. Северозападно от крепостта са открити основите на римска баня. Това е свидетелство, че извън стените е живяло и цивилно население.

През своето съществуване Кастра Мартис на няколко пъти разрушавана. Първият път това става в края на 4 в. при голямото готско нашествие на юг от река Дунав. Хуните не са пощадили крепостта и през първата половина на 5 в. също нанасят своя удар. През 13-14 в. укреплението е възстановено от българите и е използвано за отбрана на Видинското царство.

Подобно и на други места в България крепостта вечерно време е осветена. Обявена е за културна забележителност през 1965 г.



Източник: InfoSI





Коментари

горе