Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир



Потокът от хора към Земенския манастира напоследък чувствително е нараснал. И българи, и чужденци са заинтригувани от тиражираните предположения за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църква, носеща името на Св. Йоан Богослов. Туристите търсят тайни знаци в Земенския манастир, обясняват служители на обекта.

Целият комплекс "Земенски манастир" е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей.

Храмът е паметник на архитектурата, строителстовото и монументалната живопис от българското Средновековие.

Църквата "Св. Йоан Богослов" е кръстокуполна и е единствената у нас с кубична форма. Размерите й са 9м/9м/9м. При преминаване от вратата към олтара се образува вписан кръст в квадрат, обясняват екскурзоводите. Представители на обществото на Зидарите обсъждали и други фигури в Светата обител.

Голям интерес предизвиквал куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят като знак самата църква с уникалната й архитектурна форма.

Според една от теориите богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина - единственият символ, който може да обедини религиите по света. Слухове разказват, че рицарските общества на тамплиерите също правили край Земенския храм някои от тайнствата си. Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците, които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите.

Стенописите в Земенския манастир  са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани. Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма.

Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.
Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните.
Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Легенда разказва, че когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал под предлог, че го боли ръката - по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място отишла съпругата му. Сцената с изковаването е битова, не е библейска.

Уникален е и стенописът с двойния Христос на сцената "Причастие на апостолите". За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата - виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест.

Впечатляващи са сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Манастирът разполага с 11 хотелски стаи, които обаче все още не са отворени за туристи.



Източник: Дир.БГ





Коментари

горе