Днес е много трудно да възпиташ патриоти


И най-малките твърдят, че у нас нещата са зле и всички лъжат, разказва младата учителка по история Юлия Мишкова

Юлия Мишкова е един от младите учители на организацията "Заедно в час". Преподава история в 54 СОУ в ЖК "Надежда". Още от коридора личи, че нейните ученици не просто усвояват факти от миналото, а се учат да мислят. На стената висят два плаката, изработени от тях - "Как се създава държава", а написаното вътре май може да послужи за урок на доста наши политици. "За да има държава, трябва да има умен, добронамерен и отговорен владетел. А най-вече е необходимо желанието му да управлява", е написало едно от децата. Остава ни само да си отговорим на въпроса - с колко такива политици разполага България.

Децата се чудят как революционерите са създали комитети без Фейсбук

Вие преподавате българска история на сравнително малки ученици - в пети и шести клас. Какво е тяхното чувство за родното, за българската история, как я възприемат? Трудно ли се изгражда патриотично чувство?
- Децата идват с базисни познания за историята ни след обучението им от първи до четвърти клас, тъй като в часовете по "Човекът и обществото" е застъпено главно това. Основният тип представяне на историята ни в началния курс е свързан именно с изграждането на патриотично чувство, на родова принадлежност.
Що се отнася до патриотичното чувство, може би първо трябва да дефинираме какво е то. Защото освен интерес към родното минало, патриотичното чувство според мен се формира и от отношението ти към настоящето в държавата. Там определено има повече трудности да бъде изградено позитивно усещане у децата. Когато говорим за миналото, те имат добри познания за това кои са нашите национални герои. Но когато става въпрос за настоящето, за това да се обръщаме към миналото, търсейки някакви уроци как бихме могли да се справяме с проблемите днес, не съм сигурна доколко отношението и на най-малките при нас е позитивно.
- Какво им е най-интересно от историята?
- За най-малките сред интересните неща определено е по-старата, античната история. Тя им позволява да развихрят въображението си, да поставят въпроси, които вълнуват всяко дете - как са живели хората, когато не е имало интернет например, как е изглеждало миналото, когато не са съществували жилищни блокове, не е имало инфраструктура. Интересна им е и българската история - периодът на Възраждането и след това, макар че най-новата ни история им е доста трудна.
- Имат ли учениците Ви свои герои?
- Разбира се, знаят най-много за най-популярните фигури, но това се дължи по-скоро на начина, по който се преподава история в училище, а не на някакъв техен собствен интерес. По-интересно им е да говорим за тези, които са управлявали успешно и са успели да постигнат повече неща - цар Иван-Асен Втори, цар Симеон. Вълнува ги какви са били нещата, които тези владетели са направили за това България да се разшири. Когато с шести клас говорим вече за Възраждането, им е доста любопитно какви са тези личности, които са били готови да жертват целия си живот в името на това държавата да бъде свободна. Това, което на мен много ми харесва в дискусиите с учениците е, че освен героите, които виждаме на портрети по стените, сами успяха да засегнат темата за малкия човек и за тези хора, които ние не познаваме от учебниците. Интересуват се защо се споменават само едни и същи личности, защо те поемат лидерски функции. Самите те споменаха, че когато говорим за въстанията, успехите и неуспехите, не трябва да пропускаме и всички онези хора, които са загинали безславно или по-малко славно в битките за освобождение. В часовете доста засягаме темата как всъщност е изглеждал животът на най-малкия и обикновен човек в миналото, какво е било ежедневието му, какво са правили хората, как са комуникирали помежду си. Когато говорихме за основаването на революционните комитети например, им беше много любопитно как е успяла да се създаде цялата тази мрежа, при положение, че тогава не е имало социални мрежи като Фейсбук. Това, което те правят с огромно желание, е да представяме темите през гледната точка на тогавашния човек.
- Какви методи използвате, за да им стане по-интересно, видях направени от тях макети на крепости..
- Най-интересно им е, когато нещата идват от тях и когато те самите трябва да направят нещо - да измислят разказ, да напишат статия, все едно са в периода на управлението на цар Симеон, да речем. Това са неща, които ги вълнуват и им дават възможност да бъдат самостоятелни, да проявят въображение и да направят собствена интерпретация на някои събития. Иначе, ако аз им разказвам 40 минути за нещо, трима ученици с интерес към историята ще проявят любопитство, но останалите ще запомнят само най-общи неща.
- Какви са интерпретациите на миналото, които правят?
- Едни от най-забавните неща бе, когато с пети клас говорихме за създаването на българската държава. Двама ученици направиха "телевизионна емисия" - новини от "Византия ТВ". Бяха направили страхотна интерпретация как византийците са гледали на това, че прабългари и славяни са се настанили в Oнгъла, че има битки, какви са изгледите за края на тази битка, как го приемат. Беше много сполучливо и продължиха с тези емисии - в часовете, когато говорихме за освобождаването от византийска власт, отново направиха подобни интерпретации защо Петър и Асен успяват. Така преподаването се получава много по-разчупено и те запомнят доста повече неща.
- Питали ли са Ви например защо след толкова успехи в миналото в момента България е на доста плачевно дередже?
- Това е точно една от темите, които в момента дискутираме: дали винаги след възхода идва падение и обратното - след падението идва възход. И какви са съветите, с които да се задържи един връх в историята, в политиката, как могат да се избегнат кризите. Едно от най-интересните неща беше, че всички сами успяха да се насочат към дипломатичния подход за решаване на проблеми и към някакъв междинен консенсус, при който всички представители на народи и етноси да имат своята застъпеност и права, и хората действително да живеят в някакво разбирателство.
- А как коментират настоящето?
- Доста често от тях може да се чуе, че в България нещата са много зле, че тук няма никаква надежда, че всички само и единствено лъжат. Например сега отново, когато говорихме за средновековното общество и за тази пирамида, в която има ясно разделение на социални групи, се правиха сравнения с това дали и днес в българското общество е така. Притеснително е, че от тях наистина идват доста негативни коментари за състоянието на обществото ни. При такъв тип разговори аз се опитвам да насоча мисленето им към търсене на решения и на индивидуална отговорност за случващото се, защото ако ние искаме нещо да бъде по-добро, то зависи от нас. Говорихме за това доколко е честно разделението в едно общество и какво е да ти липсват възможности заради това, че принадлежиш към някаква определена група. Самите те повдигнаха въпроса доколко е справедливо техни връстници от различни етноси или по-малки населени места да разполагат с по-малки възможности. И излязоха с извода, че човек трябва да има еднакви възможности, до които да достига благодарение на старанието си, а не на произхода си. При това засегнаха и двете гледни точки - не се насочиха само към това до каква степен бедните са онеправдани, а засегнаха по някакъв начин и стереотипите, които съществуват за хората, които имат повече възможности. Мислят много добре децата.
- Самата Вие замисляла ли сте се за емиграция?
- Да емигрирам за постоянно - не. Учила съм в чужбина за кратко време по програма за обмен, но то е било по-скоро за трупане на опит, отколкото с нагласата, че бих заживяла постоянно някъде навън. И в момента нямам такъв тип нагласа.
- Работили сте за различни каузи, това ли е Вашата форма на патриотизъм?
- Да, това е моят начин да променя нещата, които не ми харесват. Била съм в сдружение Ре-Акт, то е неправителствена организация, която се занимава с подкрепа на деца в неравностойно положение. Там сме работили с момчета, настанени в бивше ТВУ. Допреди това съм работила в немска политическа фондация, но там дейността бе малко по-различна и всъщност по-скоро ми помогна да се пренасоча към социални и образователни проекти.
- Какъв бе проектът за децата от ТВУ, реинтеграция ли?
- Целта ни беше реинтеграция и изграждане на някакъв тип умения, чрез които те да имат шанс за развитие, след като напуснат институцията. Опитахме да бъдат съвсем конкретни практически умения като готварски курс, курс за поправка и ремонт на велосипеди... Неща, които на първо място осмислиха и прекарването на времето им там, тъй като тяхното ежедневие минава по един доста еднообразен и скучен начин, в абсолютно бездействие. Опитахме чрез такъв тип дейности да ги срещнем с най-различни хора, да им покажем друг ролеви модел.
- Бихте ли останали учител и след като приключи работата Ви със "Заедно в час"?
- Това е доста комплициран въпрос. Със сигурност до някаква степен бих останала учител в това училище, защото вече съм адски привързана към учениците, не искам да ги оставям. А същевременно ми се ще да се възползвам и от други възможности и да продължа да се развивам на други места.



Източник: Днес.БГ





Коментари

горе