Три неща, които може би не знаете за руско-турската война



Прочутата картина "Опълченците на Шипка" - оказва се, че народният поет Вазов съвсем не е митологизирал историята на битката за върха.

Проф. Божидар Димитров

1. На колко хора е известно, че освен в българските земи войната се води и на още два фронта - в Кавказ и във водите на Черно море. На фронта в Кавказ военните действия при това започват още в първия ден от обявяването на войната (12 април 1877 г.), докато в българските земи чак след два месеца (10-15 юни).
В Кавказ 120-хилядна руска армия начело с генерал Тергукасов нахлува в Османската империя, настъпва с няколко десетки километра, но е разбита. Турците преминават в контранастъпление, нахлуват на територията на Руската империя и обсаждат град Ереван. Като извършват и "репетиция" за арменския геноцид от 1915 г., избивайки до крак няколко десетки хиляди арменци в Алашкертската долина. Русия повежда резерви, деблокира Ереван и отново пренася войната в турска територия. Но тук се спъва в крепостта Карс, която подобно на Плевен в България спирпа настъплението на руснаците. Плевен и Карс падат почти едновременно. На този фронт русите трябва да се справят в тила си и с въстанически отряди на чеченци, абхазци, черкези и татари,
вдигнати на


"джихад" от
турското
разузнаване
Военни действия се развиват и в Черно море. На пръв поглед положението е трагично за русите. Загубла Кримската война в 1856 г. съгласно клаузите на Парижкия мирен договор Русия, няма право да има военен флот в Черно море. Турските броненосци безпрепятствено се появяват пред Одеса, Севастопол и Новоросийск и ги обстрелват. Русите въоражъват десетина търговски кораба с оръдия и под командата на адмирал Макаров дръзко се хвърлят в бой. А и поставят мини. Не толкова оръдията, колкото мините подплашват турското адмиралтейство и то прекратява рейдовете си по руските брегове.

2. В началото на войната руското командване прави груба стратегическа грешка, като подценява турската способност за съпротива както в Кавказ, така и в България. Петербургските стратези смятат, че щом руският войник се появи на юг от Дунав, турската армия ще се разпадне и турските войници ще бягат презглава във всички посоки. Затова срещу 450 000 души турска армия в Европа изпращат само 260 000 войници и офицери. При това, полеви войски от крайните южни губернии - Одеска и Херсонска.

Те са въоръжени
с остарели пушки, които имат два до три пъти по-малка скорострелност от масовата турска пушка "Пибоди-Мартини".

Руските оръдия са бронзови топове от кримската война, а турските - стоманени оръдия "Круп". Руските войски нямат дори интендантски части и полеви болници. И защо са им?
Войната е
замислена като
блицкриг - за 3-4
седмици
А планът за военните действия би разплакал и юнкер - първокурсник от военната академия на Руанда-Бурунди.
Той предвижда от 260 хиляди само 190 хиляди преминават Дунав, по голямата да сдържа двете турската армия в Северна България (60-те хиляди на Осман паша в Плевен и 125 хиляди в четириъгълника крепост Шумен - Русе - Силистра - Варна,
а един преден
отряд да хукне
напред и бързо
да стигне Одрин От опита от предишните войни русите знаят, че превземат ли Одрин, турците искат мир. И този отряд, моля ви се, е само от 14 хил. души, от които половината са смятаните за недееспособни български опълченци. Пушките им "Шаспо" са още по-остарели от тези на руснаците.
На пръв поглед всичко се развива добре. Месец след преминаването на Дунав командващия на предния отряд генерал Гурко прекосява дунавската равнина, преминава Балкана през Хаинбоаз, превзема Казанлък, преминава Средна гора, овладява и Стара Загора. Конните му разузнавалетни ескадрони вече гледат минаретата на одринските джамии. Загубите му оттогава да само трима ранени.
В следващите дни идва неизбежната катастрофа. На 8 и 18 юли руските атаки на Плевен са удавени в кръв. Русите губят 16 хил. бойци. Турците само 2000. Само двете турски армии имат вече повече бойци от преминалата Дунав руска войска. А срещу Гурко и неговите 14 000 е прехвърлена 40-хилядната турска армия на Сюлейман паша. Това е елитна армия от планински стрелци, току-що сломили не по-малко добрата черногорска армия.

3. Знаете ли, че Шипка не е патриотичен мит.
Знаете ли, че Иван Вазов не преувеличава, когато казва в известното си стихотворение, че на Шипка не само си спечелихме свободата, но спасихме от унищожение руската армия и "царя дори".
Случва неведнъж в историята на войните
една сравнително
малка част да
спечели в своето
сражение цялата
война
Имаше го и в нашата по-късна история. Девета плевенска дивизия 1918 г. в състав само от 34 хил. бойци - числеността на цялата ни армия е 1 млн. души, спечели сама битката при Дойран. И с това постигнахме благоприятното Солунско примирие, спожред което България нямаше да бъде окупирана от войски на балканските си съседи - сърби, гърци и румънци.

Каква бе военната ситуация към 20 юли? Русите си даваха сметка, че дори само двете турски армии можеха да ги размажат. А турският флот на Дунав (44 канонерки със 77 оръдия) можеше да разруши единствената им връзка с Румъния - моста при Свищов. Петима руски генерали са опаковаха багажа, обявиха се за болни и отидоха да се лекуват в Румъния. Императорът заповядва да бъдат арестувани и съдени за дезертьорство. Разжалвани са и пратени в Сибир.
Но тук върхоното турско командване направи груба грешка, заповядвайки комбинирата атака на дунавския флот и северните турски армии да започне едва когато армията на Сюлейман мине Балкана, т.ест. подсигури победата си с трета армия. Не е трудно да се прогнозира какво щеше да се случи. Сто и петдесетхилядната руска армия нямаше дори и да успее да се оттегли зад Дунав и щеше да копитулира. В Русия след всяка неуспешна война избухва революция и цалят щеше да бъде свален. Русия едва ли щеше да повтори кампанията, а българският народ щеше да бъде изклан като арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.

И така по волята на съдбата Сюлейман паша тръгва към Шипченския проход. Там сме само ние - 7000 български мъже от опълчението и от отделни части от Брянския и Орловския руски полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз. Радецки, командващ отбраната на Балкана, правилно преценява, че Сюлейман би трябвало да мине през този лесен проход. Между другото, Сюлейман може да мине Балкана през още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един войник - те са в турски ръце. На ден-дна дни път са и Карнобатският, и Сливенският, и Айтоският, и Троянският, и кой ли още не прохода. Но той тръгва към Шипка. Казват, за да си отмъсти за боя, който яде от опълчението при Стара Загора.

Щабните му
офицери тайничко
го подиграват,
че пет часа "раите" са му скъсали шушоните от бой.
На Русия трябва около месец да докара до Дунав елитните си части - 12 гренадирски дивизии, артелерийските си корпуси и т.н., въоръжени с модерно оръжие. Но Сюлейман на 9 август, когато започва атаката на Шипка, е само на 2 дни път от Дунавската равнина. На 9, 10 и 11 август бойците от останалото сам опълчение на Шипка са изправени пред страшна дилема. Във всички времена и епохи военният дълг се смята за изпълнен докрай, ако войните измрат до един, вражавайки се с врага. Опълченците нямат право дори да измират. Тогава Сюлейман пак ще мине Балкана и с русите, и с българите е свършено. Те имат само една възможност - ПОБЕДА. И постигат тази ПОБЕДА. Със скапаните си музейни пушки, с камъни, дървета, труповете на загиналите. Не е прав дядо Вазов, че в последната атака на 11 август щял да падне "заветният хълм", но

пристигналите
105 казаци на
Радецки спасили
положението
След последната отбита атака турците бягат като луди към лагера в Шейново, а опълченците, вдигнали се самоволно в контраатака, се бият... с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, за да не бъдат отрязани от върха от нови турски части. Все пак турците са 35 000, а ние само 6500.
След Шипка турските усилия замират. Шипка спечелва не един, а нямолко месеца, през които руснаците си осигуряват и голямокалибрената артилерия, и гренадирите, и казашката конница. И почват да млатят турците по всички правила на военното изкуство. И ги довършват, отново не без наша помощ.



Източник: 24 часа





Коментари

горе