6 март: Преди 70 г. Първа българската армия започва боевете при река Драва
На 6 март 1945 г. Първа българска армия започва боеве в рамките на Дравската
отбранителна операция по време на Втората световна война срещу войски на Третия
райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на
северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на
Червената армия.
Обща оперативна обстановка
Балатонската операция е последната отбранителна операция на Червената армия против
германските войски по време на Втората световна война. Провежда се в периода от
6 до 21 март 1945 г. с част от силите на 3-ти Украински фронт (четири общовойскови
и две въздушни армии) при съдействието на 1-ва българска армия и 3-та югославска
армия.
Без да се съобразява с пряката заплаха за Берлин след зимното настъпление на
Червената армия, немското ръководство през пролетта на 1945 г. решава да нанесе
контраудар в Унгария. То планира да ликвидира дълбокото оперативно вклиняване
на 3-ти Украински фронт на десния бряг на Дунав между река Драва и езерото Балатон,
да изтласка съветските войски зад Дунав и по този начин да ликвидира заплахата
за Виена и южните райони на Германия. Освен това в района на Балатон се намират
едни от последните достъпни за германците нефтени находища, без които военновъздушните
и бронетанковите сили на Германия остават без гориво.
Командването на Вермахта разработва план за настъпателната операция „Пролетно
пробуждане”, предвиждащ с три разсичащи удара да раздроби и унищожи по части основните
сили на 3-ти Украински фронт. Планира се главният удар между езерата Балатон и
Веленце да бъде нанесен със силите на 6-та танкова армия на СС и 6-та полева армия
в югоизточно направление. Вторият удар следва да се нанесе от 2-ра танкова армия
срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление
на Печ. Германският 91-и армейски корпус от състава на Група армии „Е” трябва
на форсира река Драва, да преодолее съпротивата на 1-ва българска армия и да се
устреми на север, за да се съедини с 6-та танкова армия.
Дравската епопея
На Първа българска армия с командващ ген.-лейтенант Владимир Стойчев е поставена
задача за упорита отбрана по северния бряг на Драва. В процеса на подготовката
със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса
- 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два корпусни
щаба, напълно окомплектовани с офицерски състав.
Трети корпус (8-а, 10-а, 12-а и 16-а пехотни дивизии) с командващ ген. лейтенант
Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с 57-а съветска
армия; на юг - река Драва; на изток – 4-ти корпус на Първа българска армия.
Четвърти корпус (3-а и 11-а пехотна дивизии), командван от ген.-лейтенант Стоян
Трендафилов, заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточен
съсед 3-та югославска армия, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад
с Трети корпус.
Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15
март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна
дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му
е възпрепятстван на 10 март.
В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да
създадат плацдарм с ширина по фронта 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра.
Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус.
От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя,
Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските
на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е
стабилизирана.
До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира
плацдарма при Валпово.
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на
Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на
Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася
и за бойния престиж на българската армия.
Загубите на българската армия възлизат на 1614 убити, а ранените са около 2500.
Източник: Блиц