Това, че сме извън България не ни прави по-малко българи!

СПЕЦИАЛНО ЗА "ГЛАСУВАМ ЗА БЪЛГАРИЯ" - ИНТЕРВЮ С КРИСТИНА ВЕЛИНОВА, МАЙКАТА НА МАЛКИЯ ВИКТОР, ЧИЯТО ПЕСЕН В НАВЕЧЕРИЕТО НА ТРЕТИ МАРТ РАЗЧУВСТВА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА И У НАС.

След стотиците хиляди гледания на песента на Вашия син Виктор в нета, която трогна де-що има българин по света и у нас, как се чувствате, повлия ли славата по някакъв начин на Вашето семейство?

От човешка гледна точка - ние сме си същите. Нито станахме по-добри за една нощ, нито по- лоши. Аз гледам на славата като на бреме. Виктор вече никога няма да бъде анонимен и където и да отидем в България, предполагам, ще бъдем разпознавани. Не мисля, че това е нещо позитивно, особено като се има предвид колко много недобронамерени хора има.
Като цяло до сега, освен със стреса преди Трети март, славата по никакъв начин не ни се е отразила. Пресата се напълни с някакви непроверени факти за нас... На следващия ден след интервютата по Нова ТВ и БТВ, Виктор се събуди с главоболие и болки в корема... Макар и да не му личеше, явно се е развълнувал...

От друга страна, естествено, че сме доволни, че песента се хареса и че донесе пречистване на много българи. Това е едно голямо признание, което не очаквахме. Ще се радваме, ако песента се пее от българските деца извън страната, а защо не и в страната...

Иначе нашият ден си продължава както обикновено. Тук никой не знае за популярността ни в България и това е добре.

За тези, които ни броят парите трябва да кажа, че до този момент не сме изкарали нито стотинка от песента, а напротив - в нея бяха вложени сериозни средства... Предоставила съм песента безвъзмездно за използване с некомерсиална цел на всеки, който има интерес към нея. Но категорично не бих искала тя да се използва с манипулативни и политически цели, за нечие облагодетелстване и лична изгода, както и съм много против тя да бъде средство за демагогия. Искам тя да остане като едно неопетнено, чисто островче за изстрадалата българска душа. Специално съм публикувала линк с караоки версии на песента и изтеглянето е безплатно.

Как искате да видите своя син Виктор след десет години, например, т.е. какъв искате да стане? А той какъв иска да стане като порасне?

Искам да го видя като един млад, добре възпитан, силен, но чувствителен младеж, който знае какво иска и знае как да го постигне. Такъв, който да бъде верен на себе си и да не се поддава на социалния натиск при чертаенето на своя път. Ако тогава наистина реши, че иска да живее в селото на дядо си, не бих се противила. За мен просто е важно той да взима своите решения обмислено и осъзнато.

Относно професията му: Виждам, че той има уникални музикални способности и моя отговорност като родител е да му помогна да ги развие. Есента на 2014та година започна да се занимава с пиано, цигулка, китара и пеене и върви горе-долу добре. Учудва и мен, и учителя си, Александър Чазов с невероятния си слух - дни след като му купихме пианото той разучи и започна да свири по слух "Одата на радостта"! При това я е слушал най-много няколко месецa преди това! Учителят му не повярва, че го е разучил по слух. Но той тогава не знаеше нотите, а никой от нас не свири на пиано, за да може да му го покаже... Пак по слух намери още много други мелодии. Сега му е трудно да учи нотите, защото чуе ли веднъж музиката, е способен да я възпроизведе по слух и няма нужда от ноти - което е едно предизвикателство към музикалното му образование.
Предполагам, че като порасне ще иска да се занимава с музика, затова са и тези усилия - да му дадем основата навреме. Ако реши да се занимава с нещо друго, обаче, аз няма да се намесвам. Важното за мен, като родител е да му дам възможността да се развива, за да има избор като порасне. Дори и да не се занимава професионално с музика, това, което учи сега няма да му е излишно.

Каква е връзката Ви с град Трън, откъдето дори поискаха да Ви направят почетни граждани?

Баща ми е роден в едно забравено от Бога Трънско село - Берайнци. Неговите майка и баща са от там. Аз съм родена в София, но изкарвах летните ваканции на село в къща, която всъщност принадлежеше на лелите ми. Затова баща ми реши да построи наша къща. За съжаление той почина, когато бях още на 13 години и от тогава къщата остана недостроена... В един момент беше годна за обитаване, но после беше разграбена и в момента е в едно много окаяно състояние. Аз обичам този край, който е свързан с детството ми, и винаги, когато си идвам в България, се отбивам там. Исках децата ми да усетят атмосферата на моето детство, въпреки че сега там е толкова тъжно - необитаеми и паднали къщи, които разказват за някогашния задружен живот, детски смях и младежки задявки около запален огън... До сега не се получаваше да останем с преспиване, но последния път се настанихме в къща за гости "Хижа Бор" в съседното село Бусинци. Домакините баба Наташа и дядо Кольо накараха Виктор и сестричката му да се почувстват обичани и обгрижвани като от свои баба и дядо - нещо, което им липсва. След това Виктор започна да мечтае как ще се върне, ще дострои къщата на дядо си и ще остане да живее там заедно с животни, които никога няма да убива.

Какво не знаят хората за Вас?

По правилно е да се попита какво знаят хората за мен... :) Мисля, че почти нищо - особено тези, които критикуват и съдят. Осъждането би било безпредметно, ако хората разбираха един друг.
Не мога, а и няма как да кажа всичко за себе си. Не мисля, че това е нужно. Мога да разкажа за факти от живота си, но това едва ли би донесло яснота за това какъв човек съм.

Едно искам, обаче да споделя. То е прозрение. Всеки има своите изпитания в живота и няма човек, когото тези изпитания да са отминали. За да е, каквото е един човек, първо е трябвало да си плати цената. Дали ще е богат, дали ще е известен или ще е направил кариера, дали ще е щастлив - всичко си има цена... Ако не я платим, полученото не по право, ни се отнема и то по лошия и болезнения начин. Затова не мога да разбера хората, които завиждат - те искат успеха или щастието на някого другиго, без да си дават сметка за цената...

На какъв език си говорите вкъщи - английски, руски, български?

Аз говоря с децата само на български. Баща им им говори на руски и на английски, понякога подмята някои изречения или думи на български. Децата между тях говорят на български и на английски. Забелязала съм, че за сериозни неща си говорят на български, а в игрите превключват на английски. Аз и баща им си говорим на руски. Дано да не е много объркващо... Хахахха :)

Имаше и някои злобни коментари в нета, че синът Ви пеел фалшиво, че нищо особено не е направил, че като сте такива големи родолюбци, защо не се върнете в България. Какъв е Вашият коментар?

Аз не съм музикант, но вярвам на Александър Чазов и съм убедена, че той не би допуснал фалшиво пеене, още повече на запис. Виктор е дете - съгласна съм с хората, които смятат, че нищо особено не е направил. Той просто съчини песен за България и я изпя. Мисля, че много деца са способни на това. При някои дори допускам, че би се получило по-добре. Особеното е, че ние го направихме...
За "родолюбците" - които ни "канят" да се върнем в България - казах го и пак мога да кажа. Това, че сме извън България не ни прави по-малко българи. Това, че по личен избор или по стечение на обстоятелствата живеем далече - това е цената, която плащаме, за да могат децата ни да имат повече възможности за реализация, за да можем да им осигурим достойно съществуване. Това е цената, на която помагаме на близките си, останали в България... Имаше период, когато много исках да се върна! Но това щеше да означава разпадането на семейството ни, тъй като съпругът ми имаше задължения тук... Ако го бях направила, сега нямаше да го има Виктор, който да пее за България... Виждате ли, нещата не са черно-бели... Има безброй нюанси... Но аз лично правя всичко възможно моите деца да остават близо до България и да носят българско самосъзнание.

Какво бихте искали да кажете Вие и Виктор на българите, където и да са те?

Всяко нещо си има цена... И тя трябва да се плати. В момента, предполагам, като нация, плащаме цената. Някъде нещо сме сбъркали, затова... Бедата е, че българинът обича да шмекерува и се радва, ако може да изхитри другия, ако може да "мине гратис"... А това е един отказ от плащането на цената, едно нарушаване на природните закони... А те, както знаем, са безмилостни...

Никой няма да ни донесе благоденствие - всяко нещо, което е получено, без да сме му платили цената, ще ни бъде отнето по болезнен начин. Затова - от нас зависи - да се обединим като нация, да бъдем добронамерени един към друг, да се обичаме и да си помагаме, въпреки всички различия. Да не се фиксираме върху недостатъците на другите, а да виждаме човешкото в тях. Да не гледаме толкова навън към големите "братя", защото това също има своята цена, а да се захванем сами. Да сторим. Да творим добро. Всеки сам за себе си, по начина по който е призван. По мъничко, колкото може, но всеки ден. Без да гледа другия какво прави, без да се сравнява и копира. Всеки да допринесе с мисъл или действие за една по-позитивна атмосфера. Много е важно при всички наши изпитания, да останем ХОРА! Защото е лесно да си добър и благороден, когато си млад, здрав, щастлив, богат и всичко ти е наред... Но истинското величие е да останем хора когато сме нещастни, обидени и измъчени... От опит зная, че това е много, много трудно...

На снимките - Виктор през 2012та година на Великден в българската църква в Манхатън - с Митрополит Йосиф.

Виктор през 2011 в скалния параклис Света Петка в Трън.

Виктор държи в ръката си една от моите детски кукли - на фона на рушащата се къща в село Берайнци.

Виктор се учи от дядо Кольо да твори изделия от дърво - с.Бусинци, Трънско 2014.

Виктор и сестричката му Вера - на ледена пързалка, декември 2014

Урок по цигулка

Зимна ваканция 2015 - в Пенсилвания

Великден 2014 - с митрополит Йосиф (всяка година на Великден се снимат с него) - Виктор и Вера - в българската църква в Манхатън, Ню Йорк