Тържествено агнешко със спанак и кръст



На голям празник курбан се слага. Нали знаете, когато дядо Авраам тръгнал да принася сина си курбан, Господ го спрял с едната ръка, а с другата посочил агнето.

Значи – агне (според някои ярето е за предпочитане). Когато дедите ни преминали от тази страна на Дунава било лесно. Щом жена ти застане под формата на Ф и изсъска „Децата пак са гладни” е ясно – вземаш копието, лъка и колчана и прескачаш до гората отсреща. Връщаш се след 15 мин. с прасе, елен или диво говедо и въпросът е решен. Сега гори почти не останаха, дивеч – също, а правилата са други. Трябва да изчетеш от кора до кора „Книгата на младия ловец”, да положиш изпити, да купиш пушка. И това не е всичко. Трябва да развъдиш фазанчета, кекличета, сърнички, да им сложиш хранилки, да ги опазиш от орли и ястреби, от лисици и чакали и най-вече от бракониери. И ходиш на лов броени дни.

Тук затваряме скобата, вземаме мрежичката и хайде в месарницата. Добре е там да имаме свой човек, иначе може да ядем месо от нечий държавен резерв, престояло няколко десетилетия.

И идва времето на кулинарната фиеста. Защото, както е рекъл Спасителя, тялото е храм на душата. А за храма трябва да се полагат грижи.

Агнешкото, около 2 кг се почиства и измива. В паничка се смесват по лъжичка червен и черен пипер и две брашно с малко вода. Намазваме мръвката, след малко повтаряме операцията, но този път и с олио. Оставяме я да почака и се заемаме със зеленината. Защото е пролет и агнето обича спанак. Може лапад, може с коприва, може и микс с малко киселец – въпрос на вкус. Трябва ни килограм спанак и две връзки пресен лук. Измитата и нарязана зеленина нареждаме в тавичка, предварително намазана с олио и масло, сипваме чаша вода и чаша червено вино и отгоре нежно полагаме месцето. Тавичката се покрива във фолио, мушваме във фурната (температурата да е 250 градуса) и чакаме час и половина до финала. Но не бездействаме през това време!

Пренасяме се в хола, където върху голямата маса замятаме ослепително бялата покривка (от рекламите). В средата на масата поставяме ваза с пролетни цветя. До нея кръст (ако нямате закачете кръстче на вазата), купата с червените яйца, боядисани още в четвъртък, вчерашните обредни хлябове по-популярни като козунаци, прибори, чаши, салфетки и отново се връщаме в кухнята. Великденската салата е зелена с яйца. Може да срежете яйцата на две, да извадите жълтъка и да го пасирате с масло и черен пипер, да върнете пълнежа върху белтъците и с цели листа зелена салата и розички от репички да аранжирате салатата. Другият вариант е просто да нарежете зелената салата с пресен лук и магданоз и да добавите нарязаните яйца. Въпрос на вкус.

Наближава мигът, когато всички ще седнат около празничната великденска трапеза. Гласно можете да кажете Господнята молитва, а наум да си отговорите на въпроса – отговарят ли добрите дела през годината на възможностите ви? И има ли дела, които искате да забравите?

Защото примерът на Спасителя е за всекиго и всеки ще дава отчет за делата си.

 

------

Бел. ред. - Авторът е редовен сътрудник на Портала за нацията "Българи", в момента подготвя сборник "С пушка и черпак - кулинарна антология на българския ловец и риболовец". Може да му окажете съдействие със свои рецепти на bersinmeister@gmail.com  - Р. С.

 

   

 



Източник: bolgari





Коментари

горе