Десет малко познати села в Родопите


Не напразно казват, че Родопите са магическо място. Това красиво кътче се различава от всички други планински райони, защото има своята мистика и история. Всяко едно селце е, като малък резерват, чисто и свято. Сутрин се будиш от кукуригането на петел, а за закуска те очаква чаша истинско, току-що издоено и сварено прясно мляко, баница, сирене, кисело мляко. Всички – приготвени на място преди минути, пише erodopi.eu.


1. Село Гърнати е уникално и със своя облик от старинни каменни и новоизградени три – четириетажни къщи , съхранили белезите на традиционната родопска архитектура . Климатът в Гърнати е много мек, със средно студена зима и с топло лято .Местното население е запазило през вековете характерния говор, песните и обичаите си, които оставят трайни впечатления сред гостите и туристите , посетили село Гърнати.Селото е най-старото селище в региона . Името му се упоменава разговорно с имената: Гърнати , Гарнате или Кепенек , произлизащи от думата гърне – това се дължи на факта, че многократно са откривани гърнета с алтъни из търлите в селото (много предания също разказват за заровени кервани с злато,колиета,Златно рало),от които 13 гърнета са открити през 1981 в местността Астенана, а думата “ате” от името на древногръцка богиня,покровителка на заслепяването, заблуждението и помрачението на ума.

Село Долно Луково, на което старото име е Суганли било споходено от черни дни и населението там заболяло от чума. Според преданията това било от проклятието на игумена. То се сбъдва, защото чумата унищожава селото. Тя е мащабна по своите размери. Хората умират навсякъде. Не е случаен факта, че и до ден днешен се намират гробове по цялото землище на селото. Оцелелите люде го напуснали и се преместели на десният бряг по течението на реката, където основали сегашното село Долно Луково. Теренът обаче бил обрасъл в гора и няма място за всички, част от тях се местят в горната част на селото и оформят Горно Луково, където сега живее само един човек. Местните жители решили да изградят църква – Църквата ”Св.Св.Константин и Елена“ . Така хората започнали изграждане на православен храм. Датира от 1806 г., като според преданието е изградена тайно в съществуващата тогава дъбова гора само за 7 нощи.


Село Върбово се намира в Средните Родопи район, на 6 км от село Широка лъкаи на 22 км от град Девин. Неговите създатели са трима кехаи, дошли от източните Родопи за да се спасят от насилствено потурчване. Най-бележитият от тях е Мерджан кехая. В селото има много интересни обекти – римският мост в началото на селото, църквата Св. Георги, която впечатлява със своите размери и уникални стенописи, а също така и седемте параклиса, заобикалящи селото и махалите и доказващи чисто християнския произход на върбовци. Много интересна е и архитектурата на селото, вписваща се в стила Голяма родопска къща.
Землището на селото е обитавано от тракийските племена още в дълбока древност, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха, както и от Първото и второ българско царство.

Село Беден, според едно предание е в местността Долня Равня, където имало 4 – 5 колиби, чиито жителите са наричани “бедняците”. Добитъкът на тези колибари пасе сам, без пастири, на сегашното място на село Беден, където ливадите са по-добри. Обилната паша задържа добитъка, той не се прибира при стопаните си и тогава колибарите решават да се заселят на това място. През 1959 г. в селото е открит Късноантичният некропол . В некропола са намерени различни видове съдове – чаши, купи със сив и червен цвят, кани, гърнета, тави и паници. Голяма част от тях могат да бъдат видени в Регионалния исторически музей в Смолян. Купите представляват тракийска имитация на римски съдове, а учените ги свързват с производството на местното тракийско грънчарство през римската епоха.

Има едно място в Родопа, където времето е спряло, място което всеки е забравил, място където всичко ти говори. Това е Косово. Селището е заселено през XVII век от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът на селото е към края на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX век селото запада и бива напълно забравено.Тук има 63 постройки, които са обявени за архитектурни паметници на културата. Всяка една е самобитна и ако човек влезе в някоя от тях и постои за малко в нея, ще усети как всеки предмет му разказва за отминали времена.

Има места, които те грабват веднага, карат те да се чувстваш , като у дома и имаш нуждата все към тях да се връщаш. Село Безводно се намира по средата между източни и западни Родопи. В него живеят около 80 души в разпръснати по склоновете махали. Далече от всякаква инфраструктура, природата тук е оставена изцяло на саморегулация. Името му не показва самата истина, защото на много места по улиците ще отриете чешми.


Село Жребичко. Легендата разказва, че кобила се изгубила, стигнала до това прелестно място, от което се открива спираща дъха гледка към Тракия в ниското и тук родила. Когато жребчето й се изправило на още нестабилните крачета, под копитото му бликнала вода. И хората решили да се заселят около този извор в Родопа планина. Кръстили селото Жребичко. Наричат Жребичко “втората” Кръстова гора заради местността „Кръста”, където всяко камъче, дори и най-малкото е „зографисано” с Христовия знак. Българските историци смятат, че е доста вероятно село Жребичко да е било светилище от Тракийско време на бог Дионисий, символ на виното и младостта.


Името Борово е хубаво, звучно, чисто българско име. Произлиза от названието на красивото иглолистно дърво бор. В миналото мястото на сегашното селище е било покрито с борови гори. Село Борово се намира в средната част на Родопите, на 50 км от град Пловдив, на 38 км. южно от Бачковския манастир и на 6 км от гр. Лъки.
Всички знаем легендата как Бог, когато раздавал земите по света, българинът закъснял. И на Бог му станало тъжно, и му подарил… парченце от Рая. Панорамните гледки, които се разкриват от село Борово са прекрасно място за фото-туризъм и наблюдение на множество редки и ценни растителни и животински видове.

Село Дорково е едно малко късче от прекрасната снага на Родопа планина. Земите ни имат богато минало. Тесен криволичещ път през гъста гора води до едно място, където с огромна сила се усеща вятърът на вековете. Това е крепостта Цепина. В подножието й са се ширнали равни зелени поляни, галещи погледа, успокояващи душата. Някога това е било място, където деспот Слав е живял и бранел българската твърдина.
Дорково е известно и с направените палеонтологични проучвания, които доказаха, че по тези земи, преди милиони години, са живели праисторически животни. Необикновеното находище предизвиква интерес не само сред български, но и сред западноевропейски палеонтолози, които потвърдиха, че това е най-голямото находище на Балканския полуостров и второ по големина в Европа. Тук се намира и Палеонтологично находище – Дорково.

Село Югово сякаш е кацнало на склона, огряно от слънчевите лъчи почти през целия ден. Къщите са накацали по склона, обрадени от подпорни стени, поради стръмния терен. Пътят от Пловдив се изкачва до центъра на селото и после започва да слиза към град Лъки, със серия от завои.През селището и неговото землище минава един от основните трако-римски презродопски пътища от Тракийската низина през Роженския превал към Беломорието, известен сред местните жители с имената “Стария друм”, “Римския път”.



Източник: Кмета





Коментари

горе