5 красиви манастира в Северозападна България


Раковишки манастир "Св. Троица"

Манастирът "Св. Троица", известен като Раковишки манастир заради това, че се намира в красивото село Раковица, е запазил вярата в тъмните векове на Средновековието. Основан е през средновековието, като единствената сграда оцеляла от тогава е църквата датирана между 12-14в.

Останалата част от манастира е разрушавана неколкократно по време на османското владичество, а за последен път обителта е плячкосана в началото на 19в. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу.


През 1848г. в Раковишкия манастир е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът е бил и център на националноосвободителните борби на българския народ. Там водачите на народно-освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за въстание (Видинското въстание) през 1850г.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанието, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.

Манастир "Успение Богородично"


Безспорно един от най-големите забележителности на видинското село Извор е храмът "Успение Богородично", основан през 12 век. от руския княз Извор Таворски. След падането на Видинското царство манастира е ограбен и разрушен от турците, монасите били избити, а останалите живи напуснали манастира и той запустял. За историята на изворската обител през османското господство няма конкретни данни.

В средата на 17 век Изворският манастир е бил възстановен по инициатива на йеромонах Силвестър. Според преписка в едно манастирско ръкописно житие на св. Ефрем Сирни, манастирът по - рано се наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му го кръстили "Изворски". През 18в. в манастира редовно идвало да се черкува населението от околните села, а някои по - знатни селяни били погребвани в двора му.

Черпишки манастир "Успение Богородично"

Създаден е по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

„Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.

През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария. Обявен е за паметник на културата от национално значение.

Манастир "Св. Кирил и Методий"


Храмът "Св. Кирил и Методий" е по- известен като Клисурския манастир. намира се в землището на село Бързия, община Вършец. Основан през 13 век. По време на османското робство многократно е разрушаван. Възстановен в края на 19 век.

В древността светата обител е била посветена на Свети Николай Мириклийски Чудотворец и нейното прозвище е била Врешнички манастир, по името на реката, която минава зад манастира - река Врещница. Но в последствие, когато е почнало възстановяването на манастира през 19-ти век, в съседство е село Клисура, което сега носи името Бързия, но повечето дарители и спомоществователи са били от това село Клисура, и затова те са добили правото вече манастирът да се титулува Клисурски манастир. Тогава манастирът е посветен и на българските равноапостоли - братята Кирил и Методий.

Към обителта наскоро бе учреден и музей, в който се съхраняват уникални реликви, значими не само за историята на българската църква, но и за българската държава.

Градешки манастир "Св. Йоан Предчета"

Разположен в непосредствена близост до село Градешница, на на 36 км.североизточно от гр. Монтана и на 38 км. северозападно от гр. Враца.

Възникването на Градешкия манастир "Св. Йоан Предтеча" е свързано с крепостта в местността "Калето", съществувала до началото на 11в. и със средновековното селище "Селището" и неговия некропол просъществували до 14в.

В края на 16 век влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон, преминава река Дунав и разбивайки турската армия превзема с градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Враца и др. и достига до Стара планина. При водените военни действия биват разрушени над 2000 селища, в това число и Градешкия манастир.

За историята на Градешкия манастир през следващите два века няма данни, но в началото на 19в. Светата обител е възстановена. По това време манастира е бил духовно и културно средище в региона и в него се е помещавало килийно училище.



Източник: Кмета





Коментари

горе