Едно пътуване на запад… до Западните покрайнини



Близостта на нашата столица до съседни държави може да предложи различни и вълнуващи преживявания. Пътуването от край време става само с лична карта. Много българи в почивните дни предприемат еднодневни екскурзии до Сърбия. Близо е, езикът е сходен с нашия. Не са чак толкова големи различията между тях и нас и културно, и исторически, и религиозно. Само на няколко километра от граничния пункт се намира Димитровград (стария Цариброд).

Една историческа несправедливост оставя тези земи с българско население извън пределите на родината ни. България е победена в Първата световна война. С подписването на Ньойски договор ние губим много земи, изплащаме репарации на съседните ни страни, нямаме право на редовна армия. Резултатът е загуба на човешки потенциал, на територии, на надежди.

Град Пирот

Бързо се стига до там, той е на не повече от 40 км от границата с България. Съвременният път повтаря стария, античен Via Diagonalis и продължава в посока към Белград. Градът е разположен на сравнително равно място, през него минава река Нишава. Покрай нея има направен красив и добре подържан парк. На няколко места в него могат да се видят беседки, пейки, места за игра да деца. Дърветата около реката създават едно приятно усещане.

Едно от местата, които не могат да останат незабелязани е старата крепост, която се намира в началото на града. Наречена е Момчилова крепост. По начина на градеж и някои особености в архитектурата може да бъде отнесена към ХІV в. На някои места личат поправки от по-късни периоди. Има изградени високи кули, на няколко етажа, дебели крепостни стени, а от три страни я огражда малка река (или по-скоро канал). На едно място, където могат да и коли има чешма, от която местните хора си пълнят вода.

Близо до главната улица се намира църквата „Рождество Христово“. Тя е построена в ХІХ в. Вътре се обслужва от млад свещеник. Той ни разказа, че на това място легендата разказва, че е имало по-стар християнски храм, може би още от римско време. Църквата е с внушителни размери и обширен двор. Вътре иконостасът е от ХІХ в. и е дело ма майстори от България. Свещеникът спомена, че са от района на Западна България, Самоковско.

църква

Главната улица също предлага свои забележителности – хранителни магазини, баничарници, интересна архитектура. Сградите не са много високи и много от тях носят почерка от времето на социалистическа Югославия. Пиротският пазар не е много голям и не се отличава особено от нашия Женски пазар. Никъде няма място, от където човек може да си купи кафе или чай, освен ако не седне в заведение.

За едно такова пътуване е важна най-вече компанията. Когато човек е с приятни хора, екскурзията минава бързо и лесно. Струва си да бъде видяно това място, което при това не е толкова отдалечено от България, а също и да бъде опитана сръбската храна, която е вкусна и все още не е покварена от различни европейски стандарти и е истинска.



Източник: InfoSI





Коментари

горе