Прабългарските предания се пазят в нишките на Чипровските килими (СНИМКИ) :: Kmeta.bg


Чипровските килими са безспорното доказателство за това, че самобитното българско творчество е дало още нещо на света. Макар, че магията в изработването им е останала единствено в ръцете на възрастните жени от Чипровския край, Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство ги призна за третия български елемент, вписан в Световната листа.

Известният български килимарски център заслужено получи световна известност. "Днешният ден е празник за града. Тъкането на автентичните килими е един много високо интелектуален труд. Най-интересното е, че съчетаването на цветове и фигури постига магическо внушение на килимите", сподели щастливият кмет Анатолий Първанов в деня на признаването им на 26 ноември миналата година.

Занаятът е изключително сложен. Той се е предавал от поколение на поколение, но заради изолирания патриархален живот на хората в миналото се е съхранил само в полите на Западна Стара планина.

Уникалните килими са изпъстрени със стилизирани фигури, които изобразяват традициите, битието и историята на предците ни. Всичко от приготвянето на преждата до тъкането на стана се извършва ръчно на вертикален стан, разказват местните. Те са напълно еднакви и от двете страни и са от естествени материали.

Всяка една фигура в творенията на старите жени е символ и предава някои от религиозните вярвания на прабългарите. Отделните етапи от работата по изработването на фигурата се нарича "вършене", а изпълнението на фона около нея - "пълнене".

Основната използвана форма в многостранните композиции е триъгълникът точно защото обозначава мъжкото начало, което е основополагащо в малкия, но истински свят на българина. Когато е обърнат с върха надолу, символизира женския свят.

Вариантите от ромбове образуват "колата" - символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност.

Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси" (ножици) - символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек - от буквата "голяма носовка" в старобългарската азбука.

"КАРАКАЧКА" е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка - някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието.

"КРЪСТАЧКАТА", изтъкана на квадрат, символизира земята и материята. „ОКЦАТА" е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи.

"КАНАТИЦА" - нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие.

"ДЪРВОТО" се изобразява в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.

Двата вида вълна, които са се употребявали са били рунова - придобита през пролетта и табашка, получена след обработването на кожите. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът.

Смята се, че върху най-старите чипровски килими са били изобразявани основно дървета в различни варианти, или пък свързани едно с друго. В средата на XIX в. започват да се работят и образците "цветета", които по-късно се развиват в доста богати композиции.

Спасяването на чипровското богатство е в нашите ръце и в това да оценим и популяризираме родното и традициите на прадедите ни, за да останат като извор на закрила и живот на българската нация.



Източник: Кмета





Коментари

горе