Хераклея Синтика Българският Помпей



В подножието на вулкана Кожух, на 2 километра източно от село Рупите, в местността около храма на прочутата баба Ванга и дори под него, лежи един от най-големите антични градове по долината на Струма, просъществувал повече от 1000 години. Това е Хераклея Синтика, славен древен град, кръстен на древногръцкия герой Херакъл, средище на търговци и занаятчии от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.

Хераклея е известна на научния свят отдавна, описана в множество класически извори като голям античен център, създаден от тракийското племе синти. Самите гърци, от Омир насам, пишат за синтите. Определят ги като трако-пелазгийско племе. А за пелазгите древните елини твърдят че са най-древното население. Първо са пелазгите, после траките и след това идват гърците с последната вълна на миграции. 

Много археолози са се опитвали да локализират древния полис през годините. Доскоро местонахождението на Хераклея Синтика беше спорно и често бе локализиран на юг от Беласица. Градът в подножието на Кожух е смятан за Петра, а до установяването на истината се стига малко случайно и съвсем сензационно.

През 2002 година е намерен камък с 24 реда текст, издаден от римската императорска канцелария. Артефактът е открит при опит на иманяр да го изнесе извън пределите на страната.

Латинският надпис от 308 година сл. Хр. по съвсем недвусмислен начин доказва, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика. Текстът касае официалното посещение на император Галерий в стратегически важния град и съдържа неговото обръщение към магистратите на града.

За първи път Хераклея се споменава от Тит Ливий (59 г.пр.н.е. – 17 г.от н.е.), който акцентира на местоположението й в племенните територии на синтите и посочва, че градът е бил завлядян от Филип V през 212 г.пр.н.е. 

Синтите са интересни с това, че секат собствени монети. В средата е Херакъл, отгоре пише Хераклея, а отдолу Синтике, което означава, че те са имали развити търговски отношения. Градът се самоуправлява и повече от 1000 години има работещи градски институции, разказва археологът Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич.

В Хераклея Синтика са открити много признаци за висока култура на населението. Имало е занаятчии, произвеждали са ритуални статуетки, теракот. При разкопките е открита работилница за теракотени маски и фигури, предназначени за театър. Самите маски са намирани и преди, но археолозите дълго смятат, че са внос от Атина или Коринт, тъй като са изключителна изработка. Вече е сигурно, че това е работилницата, в която са се произвеждали, защото освен маските са намерени и калъпите им за производство.

При напредване на разкопките археолозите очакват да разкрият агора, амфитеатър, други по-малки площади, работилници и административни сгради. До момента вече има разкрити много стени и жилищни сгради, улици със стъпала, работилници и др. Голяма част от града по всяка вероятност се намира под манастирския комплекс "Св. Петка Българска".

По този повод кметът на община Петрич Вельо Илиев заяви, че общината вече е отделила бюджет за направата на специални самолетни снимки, които показват панорамно къде какво може да се открие. "Една такава снимка ще ни насочи къде е най-разумно да продължат разкопките, защото стени могат да излязат на няколко места, но когато покажеш на хората площад или храм, вече е нещо друго. Така се надяваме да подтикнем и държавата да инвестира повече средства в развитието на това място."

Така кметът отвърна и на отправените от археолози критики, че Петрич не развива добре уникалния потенциал на мястото. "Макар мястото да е държавна собственост, нашата община осигури един минимален бюджет да подпомогнем тези разкопки. Отделно осигурихме и хора, работещи по програмите за временна заетост", заяви Илиев.

В Хераклея Синтика археолозите виждат чудесна възможност за развитие на туризъм. Не случайно прочутата баба Ванга твърди, че местността под изгасналия преди милион години вулкан Кожух е специална и настоява нейният манастирски комплекс да бъде издигнат именно там. Сега комбинацията от култа към Ванга, древния град и вулкана, заедно с красивата природа създава неподозирани и уникални възможности за развитие на туризъм в региона. На територията на страната няма друга подобна комбинация, а когато се добави близоста на международен път, локацията на границата между две държави, мястото става уникално.

Вулканът Кожух е изгаснал преди близо милион години, но и до днес навсякъде из кратера му извират множество горещи минерални извори с температура 780 градуса и дебит 35л/сек. Минералната вода е с голямо съдържание на сяра и въглена киселина и не е подходяща за пиене, но е изключително полезна за провеждане на лечебни процедури и за производството на зелени водорасли. В района на село Дамяница се намира вулканичната скала „Левунска чука”, образувана при изригването на вулкана преди хиледи години.

В подножието на Кожуха, отново в месността „Рупите” има  база за развитие и внедряване на микроводорасли към Научно – производствената лаборатория по алгология при БАН.

Тук се намира и построената от баба Ванга през 1992 година църква „Св.Петка Българска”, която веднага се превръща в място за поклонение на хилядихора. В близост може да се види и къщата на Ванга. За мястото Ванга казала: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна."

Баба Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, в древността е имало голям град, който бил погребан под огнената лава.

Подобно съчетание се среща рядко и не само в България и местността може да донесе много икономически и духовни позитиви за района.

До там можете да стигнете с кола, като докато се движите от гр. Сандански за Кулата, завиете вдясно при с. Ново Делчево по пътя за гр. Петрич и след като преминете по мост р. Струма се отклоните вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизате при отклонението и краткото разстояние изминавате пеша. С влак пътувате до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичате р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сте в Рупите.



Източник: Кмета





Коментари

горе