От Рубенс до Севт ІІІ в Лувъра - светлини и сенки от една изложба


Думата “Лувър” сигурно вече извиква неприятни позиви у четящата публика. Обяснимо е. От края на 2014 г., когато се разбра точната дата на изложбата с част от тракийското ни наследство в най-посещавания световен музей, медиите не спират да говорят за нея. Няма как, събитието си заслужава. Но когато вече е факт, още повече си заслужава поглед отвъд еуфорията - оттам се виждат любопитни неща. Виждат се и светлините, и сенките около една изложба.

Наистина има блясък в “Епопея на тракийските царе - археологически открития в България” (16 април - 20 юли 2015 г.). И заради изяществото на артефактите от V-ІІІ в.пр.Хр., намерени в българските земи, и заради начина, по който се разказва за Одриското царство, за гетите и трибалите. Преди да си влязъл в крилото “Ришельо” на Лувъра, можеш да си представяш просто златни и сребърни накити, ритони и оръжия на тракийски владетели. Но когато вече си вътре, откриваш... друга изложба. Събрана е историята от времето на Терес, който създава първата силна тракийска държава, до епохата на Севт Трети, последния могъщ владетел на одрисите.

В началото се чудехме защо експертите от Лувъра отказват да включат златната маска на Терес. Сега вече знаем. Времето на владетеля е маркирано с... картината на Рубенс “Банкетът на Терес” (Le banquet de Teree, 1660), предоставена от музея “Прадо” в Мадрид. Царствал през първата половина на V в.пр.Хр., той е почти митична фигура, животът му е низ от воински победи и човешки падения. Именно Терес основава Одриското царство, за което Тукидид пише: “Простира се от Абдера към Черно море (Еквисинския понт) до устието на река Дунав (Истър)... Навътре в страната растоянието от Бизантион до Струма (Стримон) се взема от добър пешеходиц за 13 дни.”

В сюжета на “Банкетът на Терес” има убийство, но сега по-важни са елементите - банкетните съдове, изобразени от Рубенс, подсказват какво предстои. Прекрачваме фоайето и във всяка от четирите зали постепенно откриваме оригинални ритони, фиали, вази и т.н., разкрити от археолози в нашите земи. Именно банкетните съдове са едно от свидетелствата за начина на живот на тракийската аристокрация. Другото доказателство са личните накити на богатите тракийци и мраморните релефи от техните градове.

Акцентът е върху Севт Трети, който през 320 г.пр.Хр. обособява Одриското царство предимно в Централна Тракия и построява своята столица Севтополис. Бронзовият му портрет е емблема на експозицията и е в специална витрина. Може да се разглежда от съвсем близо от всички страни - близо 24 века след неговото царуване около главата на тракийския владетел има непрекъснато скупчени глави на ценители на античността. В съседство са витрината с погребалните дарове на Севт Трети от могилата Голяма Косматка и пано със стенопис от Казанлъшката гробница.

Няколко крачки напред и погледът е завладян от Панагюрското и Боровското съкровище. Поемаме вдясно към уникатите от Рогозен и Летница, продължаваме в кръг край богатствата от древна Аполония, взираме се в накитите на тракийската принцеса от Могиланската могила край Враца, в каменния надпис от Емпорион Пистирос край Септември и мраморния релеф с лъв от Стрелча, за да стигнем отново до злато - този път от могилите в Свещари и Златиница/Маломирово... И сто пъти преди това да сте виждали всичко това накуп (а няма как да се е случило!), пак е вълнуващо.

Това е блясъкът. Сенките са скрити във въпроси. Музейните експерти у нас са разделени. Едни се питат дали ползата за българските музеи от тримесечния ни поход до Париж ще е адекватна на това, което даваме (приходите са за Лувъра, а оттам очакваме гостуващи експонати); защо безропотно отстъпихме за три месеца на Лувъра авторските права върху изображенията на експонатите от изложбата (дори посолството ни в Париж не може да постави рекламен плакат, преди да получи разрешение) и т.н., и т.н. Други са на обратното мнение - изложбата е въпрос на престиж и ще доведе у нас туристи и инвеститори. Засега потокът е само към крилото “Ришельо”.



Източник: Труд





Коментари

горе