Към Свищиплаз: Приключение за подготвени
Свищиплаз, свещи плас и още няколко варианта на име може да срещнете в търсене на този връх в Западна Стара планина. Недоразумението не е толкова граматическо колкото зависи от теорията, към която се придържат авторите на надписите в тези райони за произхода на името.
Едната е свързана с думата "плазове" - това са следите от снега рано на пролет, оставащи по улеите на върха, а "свищи" идва от свистене. Другата теория е свързана със свистенето на вятъра.
Пътят нататък обаче определено не е за физически неподготвени хора. На другите ще донесе наслада както от немалката денивелация, удовлетворяваща по-напредналите в походите, както и от чудно красивата гора, през която се върви.
Отправна точка към това място със странно име е Златица. Дотам може да се стигне както с личен автомобил, така и с влак, който напоследък не е онзи непоносим транспорт, който си представят всички, некачвали се на него скоро.
Както се знае най-добрият начин човек бързо да се ориентира коя е правилната пътека нагоре, е добре да пита местните хора, за да не се окаже в дъното на някоя поляна, оградена с висока мрежа и да трябва да се връща.
Това е особено важно, ако човек иска да се върне още същия ден до мястото, откъдето е тръгнал.
Към началото на пътеката, която ще криволичи из гората, извеждат стръмни каменни
стъпала над Златишкия манастир "Възнесение Господне" ("Св. Спас"). При него има
чешма, която може да се ползва за зареждане на бутилките, защото определено си
трябва достатъчно за нагоре.
Фотограф: Татяна Димитрова
По-нататък следват сини следи по камъните на реката, по дърветата, а доста по-нагоре
вече има и табелки.
Пътят лъкатуши покрай и през реката, по която са се образували каскадни малки водопади, които човек не може да се удържи да не отнесе вкъщи на снимка. Снимайте ги на качване, защото е възможно на връщане по друг път да слезете.
Следват няколко доста стръмни участъка, но всяка стъпка по тях ви награждава с красива горска гледка.
На практика изкачването само до хижата представлява преодоляването на почти 1000
метра денивелация. За сравнение такава е тя и при достигането до връх Вихрен от
хижата под него, но все пак преходът до Свищиплаз е доста по-облекчен заради това,
че взимането на височината е разположено на по-дълго разстояние.
Фотограф: Татяна Димитрова
Хижата е разположена пред широка поляна. Стопанинът й обичайно излиза на терасата
докато чака уморените посетители да се доберат до нея и да им сипе истински чай,
не от пакетче. Тук може и да се преспи, но трябва да се знае, че храна на практика
няма. В най-добрия случай може да има супа, но може и да няма.
Фотограф: Татяна Димитрова
Оттук към самият връх има още 200 метра нагоре. В периода на топене на снега
обаче не е много подходящ за изкачване заради слоя киша, който затруднява ходенето.
Фотограф: Татяна Димитрова
Пътят надолу може да е същият, но може да се хване и черният, по който се придвижват
местни хора с автомобили. Той дава друга перспектива към мястото, а и осигурява
доста бързо слизане, тъй като не е толкова стръмен. Минаването по него дава достъп
и до един по-малък връх - Калето, от който се ширва гледка към Пирдоп и Златица
в едната посока и към Свищи плаз и други съседни върхове в другата посока.
Фотограф: Татяна Димитрова
Накрая на такъв преход човек се чувства щастливо уморен, за пореден път установил,
колко вдъхновяващи гледки има в страна, в която много от нещата, до които се е
докоснала човешка ръка, са поразени.
Източник: Дневник
Коментари
Харесайте ни във facebook!
