Зума смълчава световния шампион в храма му


През 2004 г. неделното из­дание на в. „Гардиън“ - „Обзървър“, изготви списък с „50-те спортни събития, които трябва да посетите, преди да си отидете от този свят“. На първо място беше посещение на голямото дерби в аржентинския футбол между „Бока Хуниорс“ и „Ривър Плейт“.


Днес се смята, че „Бока“ представлява работническата класа в Буенос Айрес, докато „Ривър“ е отборът на местната буржоазия. Подобни възприятия обаче не са никак актуални в началото на XX в., когато и двата клуба са основани от деца на емигранти.


Преди 100 години враговете всъщност делят един и същи квартал на аржентинската столица - „Ла Бока“, който ръководството на „Ривър“ решава да напусне в търсене на земя за нов стадион. Той е построен през 1938 г. и носи името „Ел Монументал“. Четири десетилетия по-късно една българска легенда изнася рецитал на него срещу действащия световен шампион и за малко не става част от най-великото клубно съперничество в света...


Неочаквано предложение


България не успява да се класира за световното първенство в Аржентина през 1978 г., спечелено от домакините, след като остава на второ място в квалификационната си група с Франция и Ейре. Въпреки това „лъвовете“ получават шанс да играят на стадион „Ел Монументал“ година по-късно, когато са поканени за престижен приятелски мач в Буенос Айрес с действащия световен шампион.


Двубоят на 25 април 1979 г. завършва 2:1 в полза на аржентинците, а българският гол е дело на капитана ни Христо Бонев. „Преди срещата се молехме да паднем с колкото се може по-малък резултат, но всъщност се държахме повече от достойно на терена. Никога няма да забравя този сблъсък, защото вкарах за 1:1 от 40 метра след пряк свободен удар, и то срещу най-добрия вратар в света по онова време Убалдо Фильол. След мача отзивите за моята игра, а и за тази на целия тим бяха много ласкави“, разказва пред „Преса“ Зума.


Двубоят е последният в кариерата на легендата на „Локомотив“ Пловдив с екипа на националния отбор. Великолепното му представяне срещу Аржентина прави впечатление на президента на „Бока“ Алберто Армандо, който се появява в хотела на нашия тим с готова оферта за голмайстора на България. „Още си го спомням как беше облечен - с черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, помислих го за мафиот в първия момент. С него беше един българин, бай Стефан, който още през 1942 г. беше избягал в Аржентина. Но по онова време на мачовете на националния тим в чужбина винаги имаше, как да кажа, любители на футбола с пагони на раменете. Те също седнаха на масата за преговори“, разкрива Зума.


Предложението на Армандо е повече от щедро - 2 млн. долара за родния футболен съюз, за да играе Бонев през следващите две години за „Бока“. „Хората с пагоните казаха: „Няма проблеми, ще направим сделката, ако трябва и с другаря Тодор Живков ще говорим.“ За мое голямо съжаление всички техни обещания си останаха празни приказки“, завършва родната легенда.


Все пак спектакълът, който изнася срещу Аржентина на „Ел Монументал“, има своята историческа стойност. Там Зума вкарва последното си, 47-о попадение с фланелката на „лъвовете“ и в продължение на точно три десетилетия е голмайстор №1 на България. Чак през 2009 г. Димитър Бербатов го измества от първото място в листата на вечните реализатори, отбелязвайки своя 48-и гол при успеха с 4:1 срещу Малта в контрола.


Гордостта на хунтата


Година преди приятелския мач между Аржентина и България „гаучосите“ са спечелили световната титла именно на стадион „Ел Монументал“. Още през 1966 г. южноамериканската страна е избрана от ФИФА за домакин на Мондиал ’78. Провеждането на форума обаче се оказва под въпрос заради тежката икономическа криза в средата на 70-те години.


По ирония на съдбата организацията на турнира е спасена след преврата на военната хунта, която идва на власт през 1976 г. За генерал Хорхе Видела, новия държавен глава на Аржентина, футболното домакинство се превръща в задача от първостепенно значение. Диктаторът не жали средства за подготовката, тъй като иска да покаже родината си във възможно най-добра светлина пред света.


По онова време мондиалът се състои от две групови фази, като във втората отборът на домакините се нуждае от победа с най-малко 4 гола разлика срещу Перу, за да се класира за финала за сметка на омразния враг Бразилия. Мачът между Аржентина и Перу завършва 6:0 в полза на „гаучосите“, като и до ден днешен се твърди, че гостите са подкупени от хунтата на ген. Видела. Легендата гласи, че в замяна на шестте допуснати гола съперникът на домакините си осигурява доставка на жито за милиони долари.


Победата на „гаучосите“ с 3:1 след продължения във финала с Холандия, изкована не без помощта и на хунтата, е посрещната със смесени чувства от аржентинците. Много от тях имат близки и приятели, които са обявени за врагове на новия режим и са измъчвани в сградата на Военноморското училище в Буенос Айрес. То се намира в непосредствена близост до „Ел Монументал“ и по време на турнира отчаяните викове за помощ на политзатворниците са заглушени от ликуващите възгласи на аржентинската агитка.


„Спомням си, че след финала пазачите ни изкараха навън, за да гледаме празненствата около стадиона - разказва години по-късно Грасиела Далео, една от оцелелите. - Охраната крещеше „Победихме!“, но лично аз знаех, че съм загубила, защото това бе личният триумф на ген. Видела.“


Далео е една от 5000 затворници, измъчвани във Военноморското училище. По време на военния режим над 30 000 аржентинци са убити или безследно изчезнали. За близките им над „Ел Монументал“ винаги ще тегне кървавата сянка на ген. Видела.





 

Над 70 фенове загиват на стадиона през 1968 г.

Стадион „Ел Монументал“ е орисан да стане арена на най-голямата трагедия в историята на аржентинския футбол. През юни 1968 г. двата колоса „Ривър Плейт“ и „Бока Хуниорс“ се срещат в мач, който завършва при нулево равенство. По това време капацитетът на стадиона е увеличен с трибуни за правостоящи и близо 90 хиляди зрители наблюдават срещата. С последния съдийски сигнал се втурват към изходите, тъй като времето е студено.


Оказва се, че вратите на Изход 12 на сектора за гости са затворени, което предизвиква масова паника сред публиката на „Бока“. В този фатален миг 71 привърженици са стъпкани до смърт, други 150 са ранени. Средната възраст на феновете, смазани от тълпата, е 19 години.


„Понякога още чувам в главата си виковете на жертвите. Всички те бяха пометени от човешка лавина“, разказва впоследствие Мигел Дуриу, един от оцелелите.
И до днес ужасяващият инцидент остава неразбулена мистерия. В продължение на три години след трагедията се води разследване, но в края му няма нито един обвинен по случая.





 

„Ривър Плейт“ строи дома си
с кредит от държавата

 

$120 млн. днешни пари струва изграждането на арената през 1938 г.

 

През 1934 г. ръководството на „Ривър Плейт“ купува земя в престижния квартал „Белграно“, върху която трябва да бъде изграден новият стадион на тима. По това време клубът вече е известен като „милионерите“, защото е първият в аржентинския футбол, който започва да плаща солидни трансферни суми за нови играчи.


В опит да оправдаят славата си на най-заможния отбор в Буенос Айрес шефовете на „бяло-червените“ изготвят план за грандиозен строеж. За да го реализират обаче, те вземат заем от държавата 2,5 млн. американски долара, чийто еквивалент в днешни пари е 100 млн. долара.


Първата копка е направена през септември 1936 г. и мащабите на амбициозния проект наистина са нещо нечувано по онова време. Изграждането поглъща 3000 тона стомана, а общата дължина на стълбите из секторите надхвърля 50 км. Напълно подходящо за внушителния си външен вид бетонният мастодонт е наречен „Ел Монументал“.


В разгара на строежа обаче се оказва, че за да бъде завършен, ще са необходими общо 4,4 млн. долара (180 млн. днес). Подобна колосална сума е непосилна дори за „милионерите“, които решават да открият стадиона, без да е изградена северната му трибуна. Дори и с направените в движение икономии разходите по съоръжението надхвърлят първоначалния бюджет и достигат 3 млн. долара (120 млн. долара днес). Пари, които „Ривър“ ще връща на аржентинската държава години наред.


В крайна сметка „Ел Монументал“ отваря врати на 25 май 1938 г. с капацитет 68 000 места (колкото приблизително побира и днес). Ден по-късно се играе и първият мач на него, в който „Ривър“ побеждава уругвайския „Пенярол“ в контрола с 3:1.





 

Диего Марадона играе последния си мач там

 

През 1997 г. Диего Армандо Марадона слага край на активната си кариера, като облича за последен път екипа на любимия си „Бока Хуниорс“, и то точно в дербито с „Ривър Плейт“. Митичният аржентинец е заменен на почивката от изгряващата звезда Хуан Роман Рикелме, а „Бока“ успява да спечели градския сблъсък на „Ел Монументал“ с 2:1. На стадиона на „Ривър“ Марадона прави и официалния си дебют като селекционер на „гаучосите“. През март 2009 г. неговият тим побеждава Венесуела с 4:0 с голове на Меси, Тевес, Агуеро и Макси Родригес.



Източник: ПРЕСА





Коментари

горе