Тайните на времето



Един от проблемите, занимавали най-дълго физиците, е съществуването на тъмна енергия. Може да проследим ефектите от нея, но не знаем какво представлява всъщност. Екип от професори от Испания и Билбао стигат до извода, че опитите ни да си обясним тъмната енергия всъщност са напразни просто защото тя не съществува. Вместо това те смятат, че ефектите от тъмната енергия са забавянето на времето, което в един момент ще спре напълно. Тези процеси са видими и за нас, като при тяхното обяснение се намесва астрономията. В един момент Вселената ще замръзне, но когато това се случи, Земята вече ще е престанала да съществува.

Когато сме в опасност, тече по-бавно

От време на време се появяват истории за хора, при които времето сякаш забавя своя ход. Това става, когато се случва нещо необикновено или когато са били изложени на голяма опасност. Дали това е така, за да може да осмислим случващото се?
Направени експерименти, при които участниците гледат как спускат други хора от определена височина, а след това и тях самите, показват, че не времето се забавя, а нашето въприятие. Този феномен е известен като The Oddball Effect.

Опитваме се да го измерим

Денонощието е периодът от време, за което Земята прави един оборот около оста си. Слънчевото денонощие е времето, за което Земята прави един оборот около оста си, включващо и допълнително завъртане заради движението по орбитата около Слънцето. Звездното денонощие е времето между преминаванията на дадена звезда по небето, пресичаща определен меридиан. Всяко денонощие е разделено на 24 часа, всеки от които е разделен на 60 минути. Във всяка минута има по 60 секунди. Единиците денонощие, час, минута и секунда са дефинирани в Международната измервателна система SI.

Как изглежда

Ако се замислите как всъщност изглежда времето, какво си представяте? Може би една дълга линия, която продължава безкрайно, или часовник, който не спира да се върти и да отмерва изминалите минути? Разбира се, отговорът на този въпрос е доста труден, но има някои предложения. Според Аристотел времето не може да се изобразява като линия с начало и край, въпреки че би трябвало да има момент, в който времето е започнало. За да има начало, трябва да има нещо преди него, а за да има край, трябва да има нещо след него, което прави задачата доста сложна.

Ами ако не съществува

Има и идея, че времето въобще не съществува. Твърдо зад нея в началото на миналия век застава Мактагарт. Основното в тази идея е, че има два начина, по които може да гледаме на времето. При първия времето тече и следва определен път. Така ние може да организираме събитията по реда, по който се случват. При втория времето е илюзия и няма как да разположим случващото се в него. Според Мактагарт, ако се вземат предвид двата начина, се стига до извода, че времето не съществува. Но дори първият начин да е верен, ако вземем един момент от живота си - той може да е нашето настояще, по-късно ще стане миналото ни, а преди е бил бъдещето ни, а един момент няма как да е и трите, така че времето не съществува, прави си равносметка философът.

Всичко е в ума ни

Философът свети Августин определено е имал какво да каже относно времето. Първо, той твърди, че времето не е безкрайно. То е създадено от бог, а бог не може да създаде нещо безкрайно. Второ, според него времето съществува само в ума ни. Странното заключение е свързано с това как интерпретираме времето. Понякога ни се струва, че нещо е продължило много дълго, а друг път е свършило неусетно бързо. Нещо, случило се в миналото, вече не съществува, а това, което очакваме да се случи в бъдещето, още не е дошло, така че няма как да измерим и него.

Примамливото настояще

Идеята за настоящето се концентрира върху това колко дълго всъщност продължава то. Отговорът, че е „сега”, не е много ясен. Например, когато си говорим с някого, изреченията, които сме му казали в началото на разговора, вече са в миналото, но самият разговор продължава да се случа сега. Така че колко всъщност продължава настоящето? Според Клей и Уилям настоящето е отрязък от време, който може да продължи няколко секунди, но не повече от минута. Те смятат, че настоящето е свързано с това колко може да е услужлива краткотрайната памет на човека, защото все пак той трябва да осъзнава настоящето.

За ниските хора „сега” е по-рано

Може и да звучи странно, но всъщност има логика. Идеята е развита от д-р Дейвид Игълман. Според него ние възприемаме света „на части”, които са събрани от сетивата ни и след това обработени от мозъка. Различните части на тялото, дори да получават информацията в един и същ момент, имат нужда от различно време, за да могат да я обработят. Така, ако например вървите и ударите в стълб главата и малкото пръстче на крака си, сигналът, че сте удари главата си, ще стигне по-бързо, въпреки че имате усещането, че е било едновременно. Точно това закъснение в обработката на информацията е причината ниските хора да живеят повече „в момента”.

Хронос, Кронос и началото

Още преди гръцките философи да започнат да разсъждават какво представлява времето, се появява митологичното обяснение за него, в което присъства и Бащата на времето. Хронос се появява от първоначалния хаос и олицетворява времето. Изобразява се отчасти като човек, лъв и бик, а при някои гръко-римски мозайки и като човек, задвижващ колелото на зодиака. Често се бърка с Кронос, който също се свързва с времето, но Кронос е роден от Гея (Земя) в кръвосмешението ѝ с Уран (Небе). Той е един от титаните и бащата на боговете Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон и Зевс.

Четвъртото измерение

Според теорията за четирите измерения времето всъщност е измерение. Така всички ние съществуваме в свят на четири измерения, а не на три, като времето, четвъртото измерение, може да бъде обяснено с помощта на останалите три. То има ширина, дълбочина и височина и всяко нещо, което чиято продължителност може да бъде измерена, е изградено от различни слоеве на времето. Както човешкият живот има детство, юношество, зрялост и т.н. Според тази теория времето може да се разшири до безкрайност - и в миналото, и в бъдещото, но след като нещо вече съществува, се смята, че бъдещето му е предопределено.



Източник: Труд





Коментари

горе