Човека глас мразел да пее, станал мим, за да общува с глухия си дядо


През 2006 г.- Красимир Аврамов изкарва на сцената 120 артисти и пее в грандиозен спектакъл пред 4000 зрители в Залата на оскарите.

Песен на Красимир Аврамов влезе в холивудски филм

Около Красимир Аврамов тези дни пак се зашумя по холивудски - музиката от новото му парче Everybody е откупена за филма “Спокойното езеро срещу Анаконда” (Lake Placid vs. Anaconda). Премиерата в Холивуд е на 25 април. В лентата песента звучи два пъти - в надписите на финала и при зловещите кадри, когато крокодил изяжда момче на водни ски.

Човека глас мразел пеенето като дете и е искал да стане мим. Той наистина завършва пантомима в НАТФИЗ, основава и първия частен мим театър “Балаган”, а в Америка в. “Ню Йорк таймс” пише на първа страница за непознатия мим, който дирижира с фрак, палка, ноти и глас... протестиращи. Книгата му “Между два свята” започва тъкмо от детството му на мим.

“Дядо ми Косьо беше глух, не знаеше езика на немите, а връзката ни с него бе силна и трябваше да изградя свой език с него. Използвах пантомимата, без да зная още тази дума и какво тя означава. 7-годишен по улиците играех цели етюди пред дядо, а той се правеше, че не ме разбира, за да повтарям играта. Хората се превиваха от смях.” Във 2-и клас Жана Димитрова се заема да го учи на пантомима. После майка му го води директно при Велю Горанов и Ники Сотиров. Като 8-годишен играе етюд “Крадецът на ябълки” за празника “Сливенски огньове” пред кмета на града. Става популярно дете на Сливен, разкарват го с джипки по селата да играе пантомима, а

кметът на Сливен го

вика да ги разсмива

на банкети като мим 14-годишен е режисьор на училищния спектакъл “Защитници на животни”. Пантомимата е 90 минути, участват над 60 деца, а Красимир убеждава ръководството да им ушие костюми.

Казармата изкарва в Дома на армията в Сливен като мим. Започва да пее пародийно, имитира оперни певици и Георги Христов. От програма “Воин” на БНТ правят филм за него.

През 1991 г. в София създава първия частен мим театър “Балаган”. Играят в “Сълза и смях”, а проф. Васил Инджев става част от екипа. Влиза в НАТФИЗ, но иска да е известен. Обикаля с касетки радиостанции и чува един отговор: “Не си популярен.”

През 1993 г. успехът идва в напълно различна сфера. Едва на 23 години с авера си Иван Салчев стават продуценти на конкурса за пълни жени “Мис Макси шоу”. “Пуснахме обяви по БНТ и се записаха над 500 дебеланки. НДК се тресеше от тях. Избрахме 10 най-артистични за първото шоу на 2 март. Аз играех пантомима и пеех с “Динамит брас бенд”, спомня си Аврамов. Предаването става популярно, а той е поканен да пее в предварителния кръг за “Златният Орфей”. Зорница Попова му дава наградата на композиторите - песента “Благословена жена”, която да изпълни в дует с Ивелина Балчева. По-популярен става с песента “Няма те”, която купува от Митко Щерев. С нея Красимир Аврамов държи цял месец първо място в радиокласацията “Топ 10”. Ласка Минчева прави клип на морето, а Тодор Колев го кани в шоуто си “Как ще ги стигнем”. На него вече гледат като на добър певец, а като водеща на шоу

Латинка Петрова го

нарича човека глас

Междувременно се явява на кастинг и участва в спектакъл в НДК за сътворяването на света, поставен в София от американски християнски театър. На следващата 1994 г. заминава при трупата в САЩ и иска главната роля. Чува, че за нея трябва да почака 2 години. Тръгват на огромно турне с автобуси от Севера до Юга. Аврамов иска да е лидер веднага. След два месеца хваща автобуса за Лос Анджелис. Има само 700 долара и ограничени познания по английски. Оттам отива в Лас Вегас и се явява на кастинг в цирк “Солей”, но и там не иска да чиракува 2 години. Свързва се с продуцентите на американския филм “Али и Силвана”, заснет в София и с участието на Красимир като студент в НАТФИЗ. Продуцентите познават Августин Пейчинов и му уреждат среща в Ню Йорк. Певецът хваща самолета до Ню Йорк и с последните 5 долара се добира с такси до популярния в Ню Йорк The Box Tree Hotel. Пред него стачкуват срещу Пейчинов наети служители.

“Стачниците започнаха да хвърлят хартия по нас. Пейчинов ме попита какво бих направил, за да ги ядосам. “Облечен като диригент

да дирижирам

като мим стачката”

Предложи ми заплата от 5000 долара. Взех си квартира и започнах да дирижирам стачката от 17 до 20 часа всеки ден. Правех огромно шоу и разсмивах минаващите, а протестиращите започнаха да нарастват. И се нервираха повече и повече - хвърляха по мен спагети, яйца, късаха ми нотите, разкъсаха и смокинга ми. Тогава Августин нае охрана да ме пази. И се получи огромно шоу. А “Ню Йорк таймс” изпрати екип да отрази събитието и излезе на първа страница как един мим побърква стачкуващи с арии от опери.

Августин Пейчинов направи за мен много - събра в Манхатън видни личности на града. Сред тях бе и мениджърът на “Бийтълс” Нед Уайз, а пианистът Емил Ламбрев ми акомпанираше. Ставах известен вече със стила си на поп опера. Но се притесних, че ще се случи нещо лошо. Августин бе в Париж, когато му съобщих, че се връщам, а той: “Сега ти си звезда в Ню Йорк и трябва да останеш.” До смъртта си той не му проговаря. “Бе изключително ерудиран и уважаван. Никога не е правил и намек за нещо извън нормите на възпитанието.”

През 1997 г. в България Аврамов записва първия си албум - “Мълчаливи гласове”, през лятото прави национално турне. С оркестъра на радиото и с “Динамит брас бенд” изнасят емблематичен концерт в античния театър в Пловдив, който се завърта и по БНТ. Аврамов пълни 3 пъти и зала 1 на НДК. През 1998 г. решава отново да замине за Лос Анжелис.

Тръгва за световна слава от нищетата - разнася пици, спи в кола и т.н. В безизходицата звъни на телефон, даден му от фенка в България, която живее в Лос Анджелис. “Надя и Митко са страхотно семейство, благодарен съм им за цял живот. Живеехме в една стая - те, бабата, кучето и аз. Намерих си работа и срещнах случайно възрастен, но много популярен кабаретен продуцент - Скипи Лоу. Показах му моите материали от България и той каза: “Ще имаш изява в бившата Зала на оскарите в хотел “Рузвелт”. И през май 1999 г. той изнася там самостоятелен концерт. Става преподавател по пантомима в Colbum School of Performing Arts. Учи 60 души - деца до възрастни. Прави моноспектакъла “Спомени”, изнася над 30 представления. Търсят го режисьори на филми с пантомима за ментор или участник.

Записва албума Popra в Прага и го довършва в Америка с оркестър и хор и през 2005 г.

спечелва музикалната

награда на Ел Ей,

а на следващата година прави грандиозен концерт в дома на филмовите оскари пред 4000 души. Силвия Кацарова е там и става свидетел на славата му. Шоуто е със 120 артисти на сцената - симфоници, бендове, хорове, танцьори. Певецът решава да го повтори в Лас Вегас, но кризата удря САЩ и шоуто пропада.

Аврамов е записал песента “Илюжън” и продуцентът му в България предлага да се яви на Евровизия. Без да е чувал за конкурса, го печели. Независимо че в апаратната му

изкривяват звука,

за да се получи,

че пее фалшиво,

за него гласуват феновете му от 90-те години.

“В интернет звучеше ужасно - звукът бе изкривен и бяха обрани всички ефекти. Тонрежисьорът не е съобразил и оставил същия дефект на звука при Васко Найденов. Стана голям скандал. Когато ме обявиха за победител, я изпях отново, но се задавих от плач и не я довърших. Конкурентите ми хващат този финален тон с плача и започват да го въртят, че пея фалшиво.” На финала в Москва песента е на 14-о място.



Източник: 24 часа





Коментари

горе