"Аз един Бачо Киро съм!"



Априлско въстание 1876 г. извоюва първото международно признание за правото българите да имат своя държава...

Преди 138 години четата на поп Харитон и Бачо Киро води епична боеве край Дряновския манастир! 

Струва си да се прочете отговорът на въстаниците, когато османците им предлагат да се предадат:

 

„Пашо, от твоето писмо нищо друго не узнахме, освен това, че ни съветвате да се предадем. Вие се отнасяте не като към въстаници, които са нарамили пушки, за да се бият за правата на своя народ, а като към разбойници, избягали от затворите и ни обещавате царска милост. Вие не ни питате в писмото си защо сме се вдигнали на оръжие против правителството на султана и какво искаме. Пашо, ние сме въстанали против вас да браним народа си, когото измъчват турските власти. Издаде се хатихумаюнът, които признава нашите права наравно с вашите, но написаното остава само на книга. Проектира се и конституция, която поставяше раята на еднакви права с мюсюлманина, но всичко остана мъртва буква. Ние досега чакахме своите права като хора, но нищо. Убедихме се, че всичко това се обещава и пише само да може да се заслепи Европа, а не за интереса на поробените народи. И най-сетне, като се убеди българският народ, че султанското правителство се грижи много малко за неговите права и като вижда, че сатърът и произволът на неговите владетели тежи над неговия врат, реши с оръжие да потърси своите права и свобода. И ако мислите, че като ни избиете, унищожите ще можете да ни смирите, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би със смърт. Ние сме се повдигнали не против мирното население. Не, ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце - ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства.”

След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до родната Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.

Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си.

Защитникът Джовани Икономов направил опит да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случило нещо изумително. Български патриот издекламирал следните стихове:

„Аз един Бачо Киро съм,

без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,

Дряновски манастир намерих.

Правдата си да диря излязох,

въжето си на врата сам метнах!

Обесен е заедно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 г. в Търново.



Източник: Българи





Коментари

горе