Да бъдеш Марко Тотев



Марко Тотев малко преди края на дните си

Адвокатът губел пари на покер, но не и дела

В края на по-миналия век Търново имало дванайсетина хиляди жители. И тогава, и дълго след това градските гробища били далеч от живеещите около Царевец и днешния център. И всяко  погребално шествие минавало бавно, понякога и с траурна духова музика  по главната улица  –  все на запад, до вечните покои...

Тъкмо в такъв един ден в прочутото местно кафене с екзотичното име „Дарданели”, държано от топчестия арменец Киркор, четирима посетители разпалено играели карти. Няколко пъти „пасували”, натрупал се голям под, но на един от покерджиите все не му вървяло. Изведнъж късметът му се усмихнал: в ръцете му се озовал кент-флош: пет карти от една боя!

И точно тогава откъм улицата се чула погребална музика, всички хвърлили картите и хукнали навън да гледат печалното шествие. Когато се върнали, несретникът само показал оставените карти на масата, въздъхнал дълбоко и примирено рекъл: „То на Марко Тотев все тъй ще се случи.”

Така се родил тоя наистина  крилат израз. Изрекъл го самият Марко Тотев –  име легенда, за което и днес мнозина въобще не са сигурни дали е наистина съществувала личност или измислено нарицателно име за човек без късмет.

Тоя обезсмъртил се мъж е роден през 1857 година в Търново в къщата на улица „Предел”, където габровският търговец Петър Хаджихристов Рачков отворил девет години преди това първото взаимоучително училище на български в града. Бащата Тотю Петков имал хан, който обаче изгорял по време на Първото велико народно събрание, избрало за български княз Александър Батенберг.

Това принудило Марко  – завършил междувременно четирикласното училище  –  да стане чиновник в губернаторството. Там научил руски. Френския пък усвоил с помощта на читанка от учителя Тодор Шишков, дипломирал се в Сорбоната  в Париж. По-късно се самоусъвършенствал и свободно ползвал френска литература. Говоримо знаел добре и турски.

След като напуща губернаторството, този среден на ръст търновчанин става съдия в село Паскалювец край Павликени. Оттам  –  вече женен за благоверната си Поликсена, бива назначен за член на Севлиевския окръжен съд. В Паскалювец се ражда и първото му дете – Кръстинка, която по-късно завършва пансион за благородни девици в Букурещ. Тя се омъжва за Рашко Атанасов /сетнешен генерал и министър/ и двамата кръщават дъщеря си на името на баба й по майчина линия – Поликсена. Поликсена-младша към края на миналия век живеела на софийската улица „6 септември”...

Подир съдийството в Севлиево Марко Тотев се захваща с адвокатство – професията, на която остава верен до края си. Принадлежи към Стамболовата партия и е щатният оратор на всички организирани от нея събрания в Търново. Избиран е за общински и окръжен съветник, депутат е в Четвъртото велико народно събрание. Обществената работа явно му прилягала, защото става и председател на читалище „Надежда”.

През 1899-та е назначен за окръжен управител в Бургас. След падането на правителството на Димитър Греков обаче, макар да не му остава много време до пенсия, зарязва престижната служба и сан и се отдава само на адвокатството. Работил заедно с Йосиф Фаденхехт и Димитър Марков  /един от най-известните някогашни наши юристи и оратори/, Марко Тотев се занимавал само с граждански дела. Десетки млади адвокати го чакали с нетърпение, за да ги упъти при заплетени случаи.

Изключително работоспособен и добросъвестен, той изпипвал пледоариите си до най-малките тънкости и почти никога не губел. Преди да се яви в съда, отпечатвал защитата си и  връчвал лично на всеки от съдиите по един екземпляр, за да не кажели после, че нещо не били чули или разбрали както трябва.

Изключим ли картите, други пороци май нямал. Увличала го филателията и имал хубава колекция от български пощенски марки. Въобще не бил сребролюбец. На някои от клиентите си селяни, вместо да им иска пари, поръчвал да му закарат  вкъщи една кола дърва. И толкоз.

Печелил дела за мера и гори в селата Розовец, Горно Чучувене и Драгойново – Хасковско, заради което станал техен почетен жител, а главните улици и в трите носели името му.

Добряк, галант, умел имитатор на другите търновски чешити, той бил обичан от всички заради веселия си нрав. В Търново писалището  /кантората/ му  било срещу Конака и когато слизал на гарата, десетки файтонджии го наобикаляли и се надпреварвали да го канят: „Паша, паша, заповядай при мене!” За да не скърши хатъра никому, отвръщал: „Няма да се возя, пеша ще ходя.” Но след  двайсетина метра все пак се качвал на някой файтон за радост и гордост на собственика му.

Когато се хранел в най-изискания нявгашен търновски хотел „Борис”, сервирал му все един и същ келнер – Янето. Редовно надписвал сметките Яни, бай Марко добре знаел това, но винаги щедро оставял бакшиши...

Най-добрият търновски адвокат се преместил  в София през 1913 година и се настанил на улица „Аксаков”. В столицата живеел най-големият му син  –  генерал-полковник Георги Марков /по-малкият – Никола, също бил генерал/. Съвсем малко хора знаят, че семейството на чешита имало още едно дете – Анастасия, най-мъничката. Тя умира от туберкулоза през 1906-та. След края й нещо в отношенията между баща й и майка й се скъсва и мъжът се отдава всецяло на работата си, а жена му – Поликсена, се задълбочава в религията.

Една от снахите му, съпругата на  Георги Марков  -  Милка, която доживя в Париж почти до столетие, ми  писа в писмо от средата на деветдесетте, че известно време Марко Тотев бил  адвокат и на холандската морска компания „Holland line”.

Тази жена – Милка Маркова, е сестра на световноизвестния български авиатор и авиоконструктор  Асен Йорданов, в чест на стогодишнината му сътвори книга за него и водеше кореспонденцията си на хартия с воден знак. До смъртта си се интересуваше от всичко, свързано с нейния свекър, живееше на парижката улица „Турнон” и винаги се подписваше с леко треперлив от библейската си възраст, ала решително устремен надясно почерк. Добавяйки подир Тотева неизменните две големи, главни букви – ГМ, сиреч  –  Георги Маркова...

А Марко Тотев имал и литературни интереси, ала не само заради това обичал да се отбива в близката до софийския му дом прочута сладкарница „Цар Освободител”. А за най-голяма личност в нашата политическа и културна история смятал цар Борис І.

Отишъл си от тоя свят през юли 1936-та. Легендарните му несрети продължили дори след смъртта: столичен вестник писал, че на погребението валял дъжд. Всъщност било такава жега, че едвам се дишало...

Не приляга на героя ни да свършим  разказа си за него на гробище. По би се зарадвал на някоя весела история. Хайде да не е една маркототевщина, две да са. Тях приемете и за край.

...Един ден Марко Тотев влязъл в кафенето на търновчанина Сава Савов и казал, че черпи всичките си колеги адвокати, които в момента били насядали около масите.

- Че защо, бай  Марко? – запитали те.

- Днес спечелих, хем сто лева спечелих.

- Че как тъй, още е рано за покера...

- Не, не на карти. Един ми поиска двеста лева, пък аз му дадох сто. Знам го, че е батакчия и нищо не връща... Затуй черпя.

...Веднъж Марко Тотев спешно трябвало да пътува през нощта с влак, защото рано на другия ден имал дело в Апелативния съд в Русе. Отишъл да си вземе билет, но жп чиновникът вдигнал рамене безпомощно.

- Нали знаете - рекъл. - Такива места се ангажират по-отрано. Какво да ви правя, на Марко Тотев все тъй ще се случи.

- Наистина -  отвърнал злощастният пътник. И си тръгнал, добавяйки вече на вратата: – Марко Тотев съм аз.

- Тъй ли? - подал глава от гишето чиновникът. - Аз пък мислех, че тоя човек не съществува.

- Съществува, съществува, ама защо? Гледайте! - и възрастният мъж показал личната си карта.

- Чакайте – скокнал железничарят, разтропал се  и  на бърза ръка уредил място в спалния вагон.

Сетне Марко Тотев  неведнъж разправял, че само тогава за пръв и единствен път имал слука в живота с името си...



Източник: Българи





Коментари

горе