"Физика на тъгата" на Господинов събуди литературно любопитство към България


"Трябва незабавно да прочетете "Физика на тъгата", последния роман Георги Господинов, преведен на френски език. Трябва, защото той ни носи един куп добри новини. Първата е за литературния живец на една страна и един език, които, както изглежда, ще раздвижат средиземноморското пространство. Втората - за една памет, която не си спомня, но е в синхрон едновременно с дълбоката античност, съвремието и бъдещето. А третата - че има разказ, който се потапя в мита и нарежда Минотавъра някъде между елементарните частици, ДНК и "Лолита".

Това пише известният философ Жан-Люк Нанси в "Либерасион" по повод книгата на Георги Господинов, излязла във Франция през март (Physique de la mélancolie, изд. Intervalles, преводач Мари Врина-Николов). В края на миналата седмица и френския вестник, и престижното американско списание New Yorker едновременно публикуваха повече от позитивни отзиви за "Физика на тъгата". Те подчертават, че тя провокира интереса към страна, към която "няма кой знае какво литературно любопитство" (по израза на самия Господинов) и намират връзка между нея и литературата на Южна Америка.

"Човече, как буди този свеж полъх!"

"Физика на тъгата" е събитие, своеобразно евро-славяно-средиземноморско ехо на онова, което обикновено идва от испано-португалския свят: литература като пулса на живота, превъплътен в думи; като уникална възможност този живот - нашия - да почувства, че живее...", продължава влиятелният френски философ. "Една философия на веселата наука, така както искаше Ницше (появяващ се мимолетно в компанията на Сократ, Сенека, Хьолдерлин и естествено Гаустин)." Нанси завършва отзива си, озаглавен "Духът на България", така:

"Изключително рядко е да намериш книга, писана днес, но предназначена и за настоящето, и за бъдещето, книга, която не иска нищо да ни съобщи, нищо да разкрие. Тя просто говори, без да се сковава в "автофикция", нито пък в "документалното", още по-малко в някоя от днешните пози - присмехулно-ехидна или вятърничаво-повърхностна. Човече, как буди този свеж полъх!"

"Българската тъга на Георги Господинов"

e озаглавена статията на Гарт Грийнуел в "Ню Йоркър" от събота вечерта, която е едновременно портрет и рецензия и се задържа в списъка на най-четените материали онлайн на списанието за следващия ден.

"Господинов изцяло отрича големия разказ, предлагайки на негово място полифонична микрохроника от малки моменти. Както и в "Естествен роман", разказвачът във "Физика на тъгата" се казва Георги Господинов, и както и в по-ранната книга, той едновременно е и не е онзи Георги Господинов, който го пише."

"Романът се появява в момент, когато американците са запленени от книги, които флиртуват автобиографията и прекрачват границите между факт и измислица - романите на Бен Лърнър, Рейчъл Къск, Джени Офил и Теджу Коул (да не говорим за Карл Ове Кнаусгард и Елена Феранте)."


Корицата на американското издание на "Физика на тъгата", изд. Open Letter Books

"Но докато техния общ предшественик е В.Г. Зебалд, моделът на Господинов е Борхес, с когото той споделя еднаква наслада от литературните номера и екстравагантните фантазии: при все цялата си мания по тъгата Господинов e всъщност хитрец по душа, който често е много смешен."

Колкото до самата тъга, тя: "Не е нещо уникално за България, наясно е Господинов. В днешните времена на икономии и съкращения, тя заплашва да залее цяла Европа. Но идеята за неизживения живот има особен отзвук в държава, в която хоризонтът на възможностите е бил преначертаван толкова често, където пейзажът е осеян с руйните на "неясни, абстрактни идеологии" и провалените им обещания - от разпадащите се паметници на социализма до изоставените курорти и апарт-комплекси на съвременния строителен бум."

Статията завършва с размислите на Господинов около "Невидимите кризи" които според него са не толкова икономически, колкото естетически и духовни. "Въпросът е не кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот", както веднъж каза авторът пред "Дневник".

"Физика на тъгата" е издадена в Щатите от Open Letter Books, в превод на Анджела Родел.



Източник: Дневник





Коментари

горе