Акад. Георги Марков: Чърчил е военнопрестъпник!



На 10 януари се навършиха 70 години от най-жестоките бомбардировки над София по време на Втората световна война от страна на британската и американската авиация. Само за 2 дни загиват почти 1000 мирни жители. Когато на 13 декември 1941 г. Народното събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че двете държави ще се опитат да сринат наши градове със земята като наказание, че България е съюзник на нацистка Германия. Обратът във войната в полза на съюзниците СССР, САЩ и Великобритания през 1943 г. им позволява да извършват стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. С акад. Георги Марков коментираме трагичните събития от онази епоха. Видният историк не се страхува да каже, че виновник за тази жестокост е Уинстън Чърчил.

Акад. Марков, как се получи така, че България, която обяви само символична война на САЩ и Англия, бе атакувана жестоко от тяхната авиация през 1943-44 година? 

Британският премиер Уинстън Чърчил е имал стратегия - срещу съюзниците на Германия да се хвърлят много бомби, така че те да се откажат от съюза с Хитлер. Първо, бомбардировките започват срещу самата Германия. Сринати са Кьолн, Хамбург, но най-голямото престъпление е срещу Дрезден, където само за три денонощия загиват 135 000 души, главно жени и деца. Това са военни престъпления, които Чърчил оправдава със стремежа да се подкопае моралът на населението, не само бойният дух на армията. Освен на фронта ударите се нанасят и в тила. През лятото на 1943 г., когато англо-американците стъпват в Италия, те вече имат бази, от които могат да бомбардират и България.

Не е ли парадокс - обявяваме символична война и реално не водим активни бойни действия със съюзниците, но се оказваме жертва на техните бомбардировки?

Това е резултат от фаталната стъпка на правителството на Богдан Филов. Подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. е било неизбежен акт по силата на тогавашната военна необходимост, свързана с балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия. На 13 декември 1941 г., под натиска на силите от Тристранния пакт, България обявява война на САЩ и Великобритания. Тогава Чърчил зачерква България с червено. Той държи една реч в началото на 1942 г., че българите са грешен народ, три пъти се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Бомбардировките отпреди 70 години унищожават жилищни квартали, не толкова военни обекти. Целта е да всеят ужас сред населението, то да се обяви против съюза с Германия и да се опълчи на управляващите.

Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките и след това в Ялта, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин.

Да. Сега завършвам една книга за историята на Втората световна война, но от гледна точка на победените. В нея се обявявам против известната теза, че победителите не ги съдят и те пишат историята. За мен Чърчил е един военнопрестъпник, когото нареждам до Хитлер. Чърчил също е масов убиец. Може да е гениален британски държавник, но не може целенасочено да унищожава стотици хиляди жени и деца и ние да мълчим за това. Последиците у нас са над 2500 невинни жертви. Американците бомбардират през деня, англичаните през нощта. Какъв военен обект е Народният театър?! Ами БАН?! Какъв военен обект са хилядите разрушени жилища в София, Дупница, Кюстендил, Стара Загора... 

Крайно време е да се каже, че и антихитлеристката коалиция е извършвала военни престъпления и дори престъпления срещу човечеството. Япония също е бомбардирана - Токио, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! 300 000 души са убити от раз. За мен е възмутително, че преди няколко години пред американското посолство се откри паметник на загиналите американски летци, които са убивали мирни софийски жители. Още по-възмутително е, че партиите, с изключение на „Атака", не отбелязаха 70-ата годишнина от тази трагедия. Това удивително съвпада с политиката преди 89-а година. Тогава пак не се споменаваше за бомбардировките, защото САЩ и Великобритания са съюзници на Съветския съюз и бомбардировките са извършени със съгласието на Сталин. Сега пак е неудобно да се почетат жертвите, защото сме съюзници в НАТО. Крайно време е да престанем да политизираме историята. Победителите също носят отговорност. Историята трябва да осъди техните военни престъпления.

Не се ли опасявате, че заради тези думи ще ви обвинят, че едва ли не защитавате нацистите и отделно наливате вода в мелницата на „Атака"?

Не се страхувам да ми лепят политически етикети. Аз съм историк. Българският парламент трябваше да излезе с декларация и да почете жертвите на този въздушен терор. Самите германци също не смеят да отбележат унищожението на Дрезден. Когато преди години един общински съветник от града стана и каза, че трябва да се споменат жертвите на англо-американския въздушен терор, те веднага го обявиха за неонацист. И понеже е германец, казаха, че е обременен с наследството от нацизма, и човекът спря да говори. Аз в това отношение не съм обременен. Доказвам с факти, че англо-американците съзнателно са унищожавали мирно население. Възмутително е тези летци, убивали мирни граждани, да бъдат обявявани за герои. Такива паметници няма нито в Германия, нито в Италия, които също са бомбардирани от съюзниците.

Смятате ли, че трябва да бъде издигнат паметник на българските жертви?

Да, разбира се. Берлускони, в качеството си на министър-председател на Италия, откри паметник на жертвите на англо-американските бомбардировки. Италия е в НАТО и в ЕС, но Берлускони имаше доблестта да открие такъв монумент в Рим. След като има в Рим, защо да няма и в София?! След като има паметник на американските летци, убивали софиянци, защо да няма паметник на жертвите?! Преди 89-а година у нас се криеше, че англо-американските самолети са кацали в Украйна, когато Съветската армия вече е била в контранастъпление, зареждали са със съветски бомби и пак са бомбардирали България и Румъния. Има протоколи от срещи на Сталин с британския външен министър Антъни Идън, които бяха издадени като книга в Съветския съюз. Идън казва на Сталин, че Великобритания ще бомбардира българите, и Сталин казва: „Да, бомбардирайте ги, те заслужават това." Тези редове бяха изтрити както от съветското издание, така и от българския превод. Но бяха запазени в англо-американското издание. Тогава имаше цензура, но сега, след като няма, трябва да се каже историческата истина за поведението на Сталин и Чърчил спрямо България.

Бомбите над София и над други български градове са били пускани във формата на детски играчки.

Така е. Има и загинали деца, стотици осакатени. Това ако не е престъпление срещу човечеството. Дълго време ни втълпяваха, че ние сме спечелили войната. Не! България загуби Втората световна война. Има договор от 10 февруари 1947 г., според който всички съюзници на Третия райх - България, Румъния, Унгария, Италия, Финландия, са губещи. Въпреки че ние участвахме срещу Германия на заключителния етап на войната и дадохме толкова хиляди жертви, ние не бяхме признати не само за съюзници, не бяхме признати дори за съвоюващи. Ние сме победени, какво ни залъгваха, че сме я спечелили?! Когато на 9 октомври 1944 г. в Кремъл най-цинично се разпределят процентите между Чърчил и Сталин, британският премиер казва: „Мен ме интересува Гърция. Гърция е моя." Това е Източното Средиземноморие.

„Българите и румънците ги взимай", казва Чърчил на Сталин. Чърчил ни предаде на Сталин. Ние знаем кой е Сталин. Знаем, че е масов убиец спрямо своите граждани и спрямо чуждите. Но не може да възхваляваме Чърчил, че е един хуманен държавник. Да, той е блестящ оратор и политик. Но той е и представител на една империя, която иска да оцелее. Не бива да се самоцензурираме нито по отношение на Съветския съюз, нито по отношение на новия Голям брат - САЩ, и Великобритания. Не може да казваме с лека ръка: било каквото било. Не е така. Историята трябва да се помни.

Къде е царското правителство по време на бомбардировките?

За съжаление цар Борис III вече го няма. В историята няма „ако", но ако царят беше жив, може би историята щеше да се развие по малко по друг начин. По време на дневната бомбардировка на 10 януари 1944 г. правителството е в София. След това министрите и регентите се евакуират в Чамкория, днешен Боровец. Това е най-голямата заблуда на премиера Богдан Филов. Той казва, че войната е символична и англо-американците са далече. Правителството му има голяма вина за въздушния терор. Филов се огъва пред Германия и вкарва България в Тристанния пакт. А това предопределя съдбата на България и влизането й в съветската зона. Този фатален 13 декември, когато обявихме война на съюзниците, ни предреши съдбата за следващите 45 години.



Източник: Всекиден





Коментари

горе