Харалан Александров: Мизерията трудно се понася без алкохол

- Като че ли не можем да се справим и с друг голям проблем - употребата на алкохол, който е причина за повечето катастрофи. Как си обяснявате пристрастяването на младите?

- Злоупотребата с алкохол и безотговорното, саморазрушително поведение, което тя отключва, е присъща на културата на гетото и тя далеч не се ограничава до ромските квартали. Все по-големи територии от българските градове се превръщат в гета от гледна точка на социалното поведение и човешките отношения. По непроверени данни във всеки вход на панелното гето живее поне един алкохолик, във всеки блок - поне едни наркоман, а често и по някой дилър. Злоупотребата с упойващи вещества е компенсация на социалния провал - тя предлага измамното усещане, че контролираш обстоятелствата на живота. В нормалния случай човек постига това през образование, трудова реализация, социално участие, предприемачество, себеразвитие и пр. Когато са лишени от възможност за здравословна себеизява, хората постигат временно преживяване за пълноценност и смисъл през опиатите. В България най-добре социализираният наркотик е алкохолът. Той е евтин и достъпен, продава се навсякъде, всеки може да си го произведе. В едно красиво балканско село, в което почти не срещнах трезвен човек, откровено споделиха: „Ние тука без ракията сме умрели“. Действително, алкохолът притъпява болката и помага да понесеш безизходицата и мизерията на живота.

- Каква е основната характеристика на гетото?

- Основна характеристика на гетото е безвремието, липсата на перспектива за развитие и проект за бъдеще. Модерният човек е същество, което организара живота си във времето и колкото по-дълга перспектива поддържа, толкова по-успешен е в социално, икономическо и културно отношение. За разлика от високите и средните класи, които мислят за поколения напред, като инвестират в образованието на децата, в развитието на бизнеса, общността и пр., обитателите на гетата са се предали и са му отпуснали края. Бедността, безработицата, неграмотността, престъпността и битовата мизерия са както причина, така и следствие от тази житейска капитулация - това е омагьосаният кръг на социалния провал. Гетото е преди всичко място, където хората живеят в настоящето, ден за ден, не се опитват да управляват и планират живота си, защото са приели, че нищо не зависи от тях. Така се формира културата на гетото - особена комбинация от безпросветно, безотговорно, отчаяно и разгулно живеене, без минало и бъдеще.

- Насилието и разрушителността обаче не излизат ли от границите на гетото, не се ли проявяват много по-широко?

- Прояви на насилие има навсякъде - в семейството, в родилния дом, в училищата, на улицата, но в гетото то е норма. Настина, трудно е да се каже къде свършва гетото и започва “нормалното общество”. Това е така, защото ние не желаем да полагаме усилята, необходими за живот в общество, и предпочитаме да живеем като в джунгла - да нямаме доверие на никого, да злоупотребяваме с власт, да не спазваме правилата и законите, да не плащаме данъци и осигуровки, да експлоатираме слабите, като заплащаме мизерно труда им, и пр. Чрез отказа си да инвестираме в цивилизоване на социалните отношения ние избираме да жиеем в бедно, подозрително и настръхнало гето, независимо дали са даваме сметка за това. Насилието е само върхът на айсберга.

- Защо изобщо хората прибягват до насилие в отношенията помежду си?

- Защото насилието и заплхата с насилие е лесен и евтин начин за
налгане на волята на насилника и постигане на неговите цели, особено когато остава безнаказано. Да не забравяме, че потенциалът за агресия е част от нашата билогична направа, тя има еволюционен смисъл и е вградена в гентичното ни наследство, което ни е помогнало да оцелеем като вид в дългия път към цивилизацията. В хилядолетния процес на опитомяване и култивране на агресивната човешка природа насилието постепенно отспъпва на по-цивилизовани средства за регулиране на отношенията и разрешаване на конфликти. Но това не е окончателно завоевание, човешките общности постоянно са заплашени от регрес.

- Даваме ли си сметка за всички прояви на насилие в нашия живот?

- Не, ние обикновено реагираме само на най-острите, брутални прояви на насилие, които културата отхвърля като неприемливи. Много от проявите на насилие и злоупотреба се приемат за нещо естествено, хората претръпват и спират да ги отчитат като патология. Това обаче не означава, че жертвите не страдат, напротив - страданието е по-дъбоко и безнадеждно тъкмо защото несправедливостта е нормализирана и вината се вменява на самите жертви. Не е нужно да пребиеш някого, за да бъдеш насилник - когато обиждаш и унизяваш другия и го караш да се чувства зле, практикуваш емоционално насилие. Ние почти не забелязваме символното насилие - например вменяване на малоценност на отделни хора или цели групи. Няма съмнение, че малцинствата в България са жертва на символно насилие. Да бъдеш определен като циганин или психично болен автоматично означава, че си човек с по-малка стойност. В други култури жертви на символно насилие са жените и пр. Така в ежедневието си ние практикуваме по-меки форми на насилие, без да си даваме сметка за това. Това е доста удобно за насилниците, но е проклятие за жертвите.

- С какви думи могат да се обяснят чудовищни прояви като това баща да убие и нареже собственото си дете?

- Стряскащ факт е, че някои хора извършват ужасни, немислими неща - насилват, изнасилват и дори убиват деца, включително своите собствени. Умът ни се съпротивлява да приеме този факт и затова предпочитаме да мислим за извършителите не като за хора, а като за чудовища, като за нещо радикално различно от нас. Преди се е смятало, че хората, способни на такава жестокост, са обладани от демони. Модерната психиатрия го обяснява чрез психотични кризи, отключени от наркотици или други фактори, и пр. Опитваме се да намерим причината извън човека, защото по навик мислим за него в категориите на Просвещението - като рационално същество, което все по-успешно управлява себе и света около себе си. Провалът на способността за емпатия, за съчувствие към другия - който прави възможно извършването на садистични престъпления - продължава да изненадва и тревожи, защото ни сблъсква с ирационалната, мрачна и непредсказуема страна на човешката природа. Стряскащата истина е, че злото е част от човешката същност и ние трябва да приемем това, да се научим да разпознаваме психопатните, разрушителни тенденции в индивидите и групите, за да можем да се предпазим от тях, да ги лекуваме или изолираме.

- Как можем да постигнем това?

- Чрез познание и себепознание. Ако знаем пред какви предизвикателства ни изправя собствената ни несъвършена природа, ще можем далеч по-успешно да ги посрещнем. Общият принцип е, че когато една система се проваля в това да удържа насилето, отговорността се поема от по-голямата система, в която тя е разположена. За агресивния юноша трябва да се погрижи семейството; за семейното насилие - соцалните служби в общостта; за престъпността в гетото - общината чрез специализирани политики, и т.н. При избухване на насилие между общности и държави се налага да се ангажира международната общност, като наложи удържаща и цивилизоваща рамка. Например последният кървав епизод в Македония поставя пред предизвикателство колективната система за сигурност на Европа и налага тя да бъде разширена и укрепена. В тази връзка Лютви Местан препоръча да се преразгледа мораториумът върху разширяването на Европейския съюз по отношение на Западните Бакани, а от БСП дословно повториха неговия призив. Това е цивилизованият подход - не да изключиш и изолираш размирната територия и така да я превърнеш в гето, а да намериш начин да я приобщиш и развиеш. Да се надяваме, че европейските лидери ще имат стратегическата прозорливост и смелост да отговорят на това изпитание.

Нашият гост:

Доцент Харалан Александров е роден през 1967 г. в София.
Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски", след това специализира социална антропология. Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания. Преподавател в НБУ.

Източник: Труд

Коментари