Деян Енев: За политиците писателите са девета дупка на кавала


- Как ще празнуваш деня на светите братя Кирил и Методий, Деяне? Липсват ли ти някогашните манифестации?

- Миналата година малко ненадейно се озовах в Пловдив точно навръх 24 май по време на шествието на училищата по централната улица,с ликовете на светите братя и с хоругвите. Беше много трогателно. Тази година се надявам светите Седмочисленици, сред които са и двамата братя, също да не ме изоставят.

- Когато беше млад писател, Радичков каза, че твоите разкази са като малки камъчета, които хвърляш в дълбок кладенец. Какво искаше да ти каже писателят?

- Говориш за една моя тънка книжка, Пенчо, почти брошурка, със заглавие “Конско евангелие” и подзаглавие “Диаболични разкази за политици и други лица”, която издадох след дълги перипетии през 1992 г. Вътре бях събрал нещо като портрети, облечени в парадоксална белетристична форма, на известни имена - Лилов, Луканов, Желю Желев, Стефан Продев, Кеворк Кеворкян, Радой Ралин, Любомир Левчев, Нешка Робева...

Поканих

Радичков на

премиерата

и той дойде. И в словото си каза това за камъчетата и кладенеца. Вероятно е искал да ме предупреди по своя метафоричен начин да не се закачам толкова неразумно и по младежки храбро с тъмнината в кладенеца, където изобщо не знам какво се крие.

- Как се промени ти за тия 23 години и как - творчеството ти?

- Как се промених аз, лесно мога да кажа - брадата ми побеля. А как се промени творчеството ми? Ето как. В по-ранните години повече ме интересуваше разказът тип “О'Хенри” с неочаквания финал, с каскадата от няколко неочаквани финала. А сега - разкази като “Серафим” на Йовков, при които “ядката” на разказа е извън белетристичната тъкан.

- Прочетох някои от историите ти, които си събрал в най-новата си книга “По законът на писателя” и те също ми заприличаха на малки камъчета. Каква е разликата им от ония, оценените от Радичков?

- Сега историите ми са с много по-голямо приближение. Ако преди съм използвал телескоп, сега използвам микроскоп. С микроскопа също можеш да откриеш непознати съзвездия.

- Какъв е законът на писателя?

- Първо няколко думи за самата книга. Тя съдържа 46 текста - есета, песни и разкази. Подобно на предишната ми книга “Малката домашна църква” и тази продължава да изследва възможностите и пределите на краткия жанр. Но за разлика от нея в “По закона на писател” острите политически ръбове са скрити много по-надълбоко, памфлетът отсъства изцяло.

За един от текстовете, “Обесването на Васил Левски”, писателят Недялко Славов каза: “Това, което не е по силите на белетриста, е по силите на поета в белетриста.”

Вътре са и седемте текста за “Калуня-каля” с датите на публикациите им в сайта “Портал Култура”, първата от 25 март 2014 г., с които започна вторият живот на романа на Георги Божинов - за седем месеца романът има 6 тиража с отпечатани 13 000 екземпляра.

Режисьорът Давид Йерохам направи 40-минутен документален

филм за втория

живот на

“Калуня-каля”, който беше прожектиран за пръв път на премиерата на “Калунята” в Благоевград на 27 януари, рождения ден на писателя Георги Божинов, и който носеше заглавието “По закона на писателя”. Заглавието ми хареса и го помолих да ми го подари за книгата. И той ми го подари. Така че самото заглавие на книгата е още един израз на възхита и на почит към “Калуня-каля”.

- Лично ти благодаря за откритието на “Калуня- каля” - четях сладкодумния текст на автора и не исках книгата да свършва. Има ли още нещо, което не знаем за тази книга или пък за автора й?

- Тепърва ще излизат нови неща. Нека да не форсираме изкуствено процеса. Мога да кажа това - до месеци ще излезе “Караджата” с послеслов от Валентин Караманчев. После - и пътеписите на Божинов. Университетската общност сигурно също ще преодолее свяна си пред тази книга и ще се включи.

- Хайде сега да обобщим темата за закона на писателя...

- Писателите са пазители на паметта. Единствено вярното чувство за памет те дарява и с прозорливост. Писателите изследват как времето преминава през човека и човешката душа. Нерядко за тезгях те използват собствената си душа и затова душата на писателя е толкова окълцана, толкова покрита с белези. Това е законът на писателя - да си отговорен за всичко и за всички. И затуй, докато четеш книгата на който и да е писател, не забравяй и за този тезгях.

- Знам, че си работил и като санитар в болници и може би познанието в някаква степен на системата те е провокирало да напишеш публицистичния текст “Защо Москов ще настъпи мотиката”. Дали този текст е стигнал до здравния министър д-р Петър Москов и може ли да му въздейства, да го промени?

- Аз познавам наистина добре, отвътре, здравната система, защото и майка ми е лекар, и жена ми е лекар. Това е несравним с нищо тежък труд. Не знам дали Москов е чел текста ми, но знам едно - той няма право на грешки.

- Вслушват ли се политиците в съветите и предупрежденията на писателите, на духовния елит на нацията?

- Писателите отдавна не са духовен елит на нацията. Те са деветата дупка на кавала. Духовен елит сега са политолозите и социолозите и риалити звездите. Така че няма как да се сърдим на политиците и държавниците, че не четат и че не се вслушват.

- Не станаха академици Любомир Левчев, Стефан Цанев, Лиляна Стефанова, Пелин Пелинов, председателят на СБП Боян Ангелов... Може ли да приемем този факт като някаква оценка за литературата ни?

- Не съм запознат с вълненията около избора на нови академици. Думата академик пред името не е никаква утеха пред лицето на вечността.

Но понякога

е хубава утеха в

заника на живота

- Щяха ли да са днес толкова големи и популярни Радичков, Хайтов, Ивайло Петров, Георги Мишев и други разказвачи, ако бяха творили във време като сегашното - при такава свирепа конкуренция на световната литература и при толкова канали за информация и забавление?

- Важен въпрос, който иска дълго обяснение. Ще ми се едно - хората да имат време за четене и да проверяват сами, с главата си, стойността на литературните произведения. За да дават сами отпор на подмяната, която, щем не щем, върви на различни нива.

- След доста години работа във вестници напусна журналистиката. Може ли днес човек да издържа семейството си само от писателство?

- Ти ми задаваш риторичен въпрос. Четирима писатели днес в България могат да се издържат с писане. Хайде, нека са петима. Другите просто въртят хромела на словото. Защото инак всички ще пропаднем в онзи тъмен кладенец.

- Какво показва личният ти опит - увеличава ли се броят на четящите хора, или намалява?

- Всеки български писател има достатъчно публика за книгите си. Но той сам не може да стигне до читателите си. Тука е нужна помощта и на издателите, и на медиите, и на институциите.



Източник: 24 часа





Коментари

горе