Как ограмотихме руснаци, монголци, калмики и др.



Монголците са писали десетилетия наред на Тодо-бичиг. Писменост, създадена от монаха Зая Пандита Ойратски. Строежът бил върху старомонголската писменост. Преди това, по времето на хан Хубилай, камиларите и овчарите, както наричали монголите, създали квадратната азбука. Автор е монахът Дромтону Чогиял Погпе.


Калмиките в СССР също пишели на Тодо-бичиг, но по заповед на бащата на народите Сталин "доброволно" преминали на кирилица. Който се дърпал - хайде в Сибир.

През 1941 г. Монголия преминала за "цели" два месеца на латиница. Същата година в Съветския съюз започнала акцията по кирилизация на републиките и народите, населяващи Съюзът на съветските социалистически републики. Кампанията била по заповед на? Йосиф Висарионович, естествено.

Съвременните монголци отдавна искат да си върнат старата писменост. В нея те виждат своите традиции и славна история. Кирилицата им е натрапена и никой в Монголия не е влюбен в нея. В тази връзка на 11 юни 2011 г. в сила влиза Указ за Национална програма по изучаването на монголската писменост. На тази писменост се издава в-к "Хумуун бичинг".

Припомням тези факти, за да охладя възторга на някои среди у нас от приповдигнатите изяви на президента Росен Плевнелиев в Улан Батор преди десетина дни. Там той откри паметник на кирилицата, който бил много висок и величествен. С дребен шрифт, като този, с който се изписват най-важните, но неприятни текстове в договорите за банкови кредити, бе признато, че всъщност монументът е в двора на едно училище, авторът е българин, а поставянето там е идея на група наши историци и интелектуалци. Не многобройна група. А монголците са известни със своето гостоприемство. Навремето имало традиция, ако гостуваш на монголско семейство, след порядъчно пиене на кумис, домакинът да ти предостави съпругата си в знак на приятелство. Няма официални сведения как се е справил с тази традиция Плевнелиев...

Така че заслугата за това монголците да пишат на кирилица не е наша, а на Сталин. Станало е със заповед, а не доброволно. Така че овчият възторг на президента е като халостните патрони на заря. Истината е друга.

Самата Русия упорито отказва да признае, че пише и чете на азбука, достигнала до нея от великата по онова време България. Руските учени по традиция упорито твърдят, че са приспособили славянска азбука и са създали руски език. Дори за Черноризец Храбър пишат, че е живял в земите, на коити днес се намира България. На които днес... Да им се чудиш - като че ли тогава тя не се е наричала пак България. Руснаците научават за Черноризец Храбър чак през 1348 г., когато е открит ръкопис от времето на българския цар Иван-Александър. Там се говори и за "За буквите" ("О писменах") на Черноризец Храбър. Той описва как братята Кирил и Методий са създали азбуката на славяните. Няма да навлизам в детайли, повечето са известни и неопровержими. Просто на руснаците не им е приятно да принаят, че триста години преди тях българите са имали своя писменост, която в крайна сметка е дала началото и на руската. Така че Русия може да са ни освободили, но пък ние сме й дали четмо и писмо, което е нещо свръх голямо. На тази азбука са писали Лермонтов, Толстой, Пушкин, Бакунин, Солженицин, Чехов, Шукшин, Тургенев, Есенин и пр. и пр.

Всъщност руснаците, които толкова се гордеят със своя език, гузно премълчават, че в края на 20-те години, по предложение на комисарите по образованието и културата, кирилицата е трябвало да бъде заменена от латиница. Да, да точно така. Пише го в строго секретно донесение на А. Бубнов до Сталин от 16.01.1930 г. Писмото е озаглавено: "О латинизации русского языка". В него се обяснява, че предложението е по инициатива на обществеността - преса, учени, учители, ученици и работници на културния фронт. Идеята била допълнение към старо предложение от 1918 г.

Сталин, който не знаел чужди езици, се посъветвал с неособено интелигентния Молотов и след няколко дена издал заповед да се спрат всички дейности по латинизиране на руския език. 

Такива са някои от премеждията на кирилицата по света. Тръгва от България, стига до Монголия, "покорява" и повечето съветски републики в Азия, измествайки дори арабската писменост, ползвана от тях от векове.

Животът винаги измисля неща, които човешкото въображение дори не може да допусне, казва Виктор Юго. С кирилицата се случват точно такива неща.

 

Борислав Деков

 

И да не забравяме най-важното: Върви, народе възродени...

 

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15

сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X

Стоян Михайловски



Източник: frognews





Коментари

горе