Магия от глина


Ивета Стоянова завършва Художествената академия в София. От 1990 година живее в Кърджали, преподава в училището по изкуствата "Владимир Димитров-Майстора". Член е на местното дружество на зографите. Участва в общи изложби в Кърджали и из страната. Родената в Монтана дама е подчертано амбициозна. Смята, че донякъде борбеността й се дължи на зодията - Телец. Съпругът й Иван Стоянов също е художник. Казва, че взаимно се допълват и мнението му е много важно за нея. Двамата имат дъщеря.

Ивета Стоянова майстори с хъс и артистизъм уникати от глина. В творбите й се срещат мотиви от традиционното народно приложно изкуство, но пречупени през погледа на съвременния автор. Казва, че вдъхновението си черпи от непреходната и вечно живата красота на природата, но е готова винаги да експериментира.

На един от рафтовете в ателието има фигурки, които съхнат. Други пък вече са извадени от пещта, но още не са завършени напълно. Разговорът ни естествено тръгва с въпроса как от парчето глина се получават тези прелестни творения.
"Пътят е доста труден и продължителен, даже рискован. Започва с идеята и проекта, следва моделирането, после идва съхнене, изпичане, глазиране, повторно изпичане. Интересното е, че

до отварянето на пещта не знаеш какво точно е станало

и затова винаги има момент на изненада. Тръпката е голяма", обяснява художничката.
Усвоява тънкостите на керамиката при двама от най-добрите - професорите Венко Колев и Красимир Джидров. Казва, че от тях е получила много. Но най-вече желанието да прави нещата така, че да доставят радост на хората, които ще ги притежават.

Преди да попадне в специалността "керамика" в Академията, е студентка по немска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Но непрекъснато рисува. И тази любов се оказва по-силна. Всичко обаче става като че ли случайно. Неин познат я съветва да кандидатства в сградата срещу Алма матер. Приемат я на втория път. А към керамиката я насочва един от преподавателите, при който учи стенопис. Работата с глината й допада много. И така повече от 25 години.
"Изработвам малки пластики, бижута, сувенири. Зависи от настроението. Най-много обичам да правя неща, които носят хумористичен заряд. Имам цяла серия с животни, но изходната им форма е яйце. Имам "котки", "кокошка", "петел". Искам работите ми да предизвикат у хората усмивка, радост. Винаги съм обичала животните, мечтата ми като дете е била да работя в зоопарк, но не се получи. Затова с голямо удоволствие моделирам фигурки от света на фауната. Миниатюрите и декоративни съдове също са ефектни.

Смятам, че съм успяла, когато ми се поиска да погаля новата фигурка и да й се порадвам. Всичко от всекидневието и от заобикалящата природа може да ме провокира. Понякога идеите ми хрумват спонтанно, но в процеса на работа може да претърпят развитие", споделя Ивета.
Според Стоянова

откриването на изложба не трябва да бъде на всяка цена

Нейни работи са притежание на ценители в Холандия. Едни от първите й декоративни съдове се намират в частни колекции в републиките от бивша Югославия, а малките пластики - в Германия и Англия.

Споделя, че има неща, с които никога не би се разделила, защото всичко излязло от ръцете й е вече част от нея.
В работата следва съветите на учителите си. "Венко Колев и Джидров ни казваха да работим в духа на традицията. Тогава, като студенти, не всичко сме осъзнавали, но сега непрекъснато се убеждавам, че това е верният път, който трябва да следва всеки автор", категорична е Ивета Стоянова. През 2008 г. пластиките й от серията "Кукери" привличат вниманието на международния пленер в Троян.

Въпреки че е родена на северозапад, тя се чувства добре в Родопите и Кърджали. Не намира голяма разлика в багрите, линиите и шарките, характерни за двата етнографски региона. Твърди, че е щастлив човек, защото и в двата града има много и истински приятели. Това, на което иска да научи учениците си, е да имат вкус към красивото. Знае, че всички няма да станат художници, но докосвайки се до изкуството, ще станат по-добри. Радва се на успеха им. Нейна възпитаничка участва в първия Национален фестивал "От бабината ракла" в София и печели награда. За гостуването на Институт "Конфуций" в Кърджали учениците й специално изработват керамични йероглифи, което очарова представителите от Страната на дракона.

"Беше истинско предизвикателство - и за мен, и за моите възпитаници. Това е писменост на древен източен народ и не може да се импровизира. Събирайки информация, разбрахме, че китайците имат страхотни символи за щастие, за любов, за мъдрост, за успех, които направени и глазирани на малка керамична плочка, могат да се превърнат в чудесен сувенир", разказва керамичката.

Ивета цени особено творбите на други художнички, майстори на художествената керамика - Анна Гребенарова от Пловдив и Джанет Кроунитър от Елхард, щата Индиана. С дамата от Америка се запознава преди няколко години и често обменят идеи и опит по скайп и Фейсбук.

"Има толкова неща, които не съм свършила, че чак се плаша. Но от друга страна, не е необходимо да правиш всичко - защото работата трябва да бъде удоволствие. Когато не ми се работи, не работя, защото нищо не се получа", споделя Ивета. И като всички творци смята, че днес у нас е изключително трудно да се издържаш само от изкуство. Това е възможно само за авторите с доказани имена.



Източник: Стандарт





Коментари

горе