Малкият остров край Бургас

В западната част на езерото Лаго Маджоре, поделено между Швейцария и Италия, се намира архипелагът на Боромейските острови, някои от които и днес са собственост на фамилията Боромео, придобила ги още през XVI век.

През 1632 г. Карло III от Каза Боромео започнал строежа на островен палат, предназначен за жена му - Изабела Д'Ада, която станала и кръстница на най-разкошния от островите - Изола Бела.
Не, вие не четете грешната статия, съвсем скоро тук ще стане въпрос за остров Света Анастасия.
Ето какво общо имат двата острова - през 1921 г., малко преди смъртта си, Иван Вазов отбелязва в свой пътепис от плаване в Бургаския залив:
“Надясно едно островче, което се слива почти с брега. Това островче е Света Анастасия. Княз Фердинанд попросил някога бургаска община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полупорутения си манастир.”
Кой какво е “попросил” и получил обаче става ясно от факта, че две години след бележката на Иван Вазов манастирът вече не пустее, а се е превърнал в затвор за участници в Деветоюнския преврат, а през 1925 пък с лодки напускат острова други едни обитатели, отново не-туристи, а именно арестувани за атентата в софийската църква Света Неделя, които успяват да избягат до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина.
Звучи като във филм - ами да, има и филм за това - режисьорският дебют на Рангел Вълчанов от 1958 - “На малкия остров” - по Валери Петров - можете да гледате тук.
Преди да тръгнем за острова, дали да не споменем Марко Поло и Райна Кабаиванска?
Добре, явно островът е нещо особено, защото във връзка с него може да се каже, че гореспопменатите при определени обстоятелства са баща и дъщеря.
Марко Поло е псевдоним на Ячо Кабаивански (което име от своя страна също е псевдоним - на Яким Иванов), баща на знаменитото сопрано и автор на книгата “Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари”, издадена през 1943 г. в Бургас“ с материалната помощ на двама рибари, които не желаят да им се знаят имената”, както отбелязва на първата страница авторът.
Благодарим на тези рибари за следната информация, получена от Марко Поло aka Яким Иванов:
"…Разпенените вълни яростно се блъскаха в слепия си устрем в разядените основи на остров Света Анастасия и бучаха в безсилието си да достигнат фаровата й кула. А тя стоеше горда, уверена върху малкия остров, който плаваше в очите на уплашените пътници, като огромен броненосец сред разбуненото море."

Споменатата горда фарова кула е висока 12 метра, точно колкото е надморската височина на острова. Тя също има история, където в течение на почти 200 години се споменават петролна лампа, французин, познат като Мишел паша, демонтиране на фар от остров Свети Иван и монтирането му на Света Анастасия - защо не се опитате да я научите сами на място? Ето идея - намерете управителя на острова и го разпитайте!
Да, в момента има управител с работно място на острова, който всяка сутринта плава до офиса си с катамаран или лодка. Останалите посетители пък могат да пътуват до острова с един от трите кораба - Анастасия (собственият катамаран на Община Бургас), Кук или Афала - ежедневно информация за тяхното разписание, както и за условията за плаване се публикува на страницата на острова във фейсбук и в официалния му сайт, пътуването трае 30-40 минути.
След толкова много история и истории - какво интересно има понастоящем на острова? Много неща са, дори има табели:

Започваме с “Лекарната”, където се сервират отвара от билки, отгледани на острова и се продават лековити соли от бургаските солници, минаваме през площадката с изглед към вкаменения пиратски кораб (за него си има отделна легенда), посещаваме реставрираната църква и разглеждаме стенописите, а след това идва ред на ресторантчето с автентични бургаски ястия по стари рецепти …
Особено интересен се оказва музеят на острова, помещаващ се в сградата на манастира.
Музеят се състои от дълъг коридор и седем помещения, тематично свързани с историята на острова. Още една хубава новина - автор на концепцията е роденият в Бургас сценограф Венелин Шурелов, който описава концепцията си по следния начин: „От една страна съкровищницата е свързана с пиратските набези, които не веднъж са се случвали в тази област.

Екамус е интерактивна инсталация, интерактивен под, който е асоцииран с начина, по който Христо Фотев е наричал светещия плактон. Има стая, която е посветена на монашеското минало на острова. Карцерът е посветен на историята, свързана с бягството на 43-мата затворници. В него са показани портрети на всеки един от тях, отделни фрагменти от тяхното бягство, които визуализират случката, както и този разказ е подплатен от холограма от звуци на събитието. Следващата стая е свързана със светицата покровителка на острова. В нея има няколко репродукции на емблематични изображения и икони. Последната стая се състои от две помещения, в едно от които има мултимедиен шкаф, показващ палитра от изображения, кадри, които показват 360-градусови панорами от най-забележителните места на острова- от църквата, фара, кея и др. В другото помещение има холограма на Христо Фотев и се чува гласа на Михаил Билалов, който изрична един от стиховете на бургаския поет”.
И за финал, след като споменахме Христо Фотев, дълги години наричан от бугазлии “губернатор” на острова, тъй като прекарвал голяма част от времето си там, да прочетем единственото стихотворение за острова на този романтичен поет (посветено на бягството от 1925 г., споменато в началото на тази статия):
Острова - на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите - неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в
пристаните на града - помни
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява - свободата -
Вашата прекрасна свобода.