Над 100 параклиса се крият в гънките на Странджа


Планината Странджа, освен с невероятната си природа, привлича и със запазените си старини – крепости, светилища, долмени и гробници от различни исторически епохи.
„Планина на траките”, „Свещенната планина на траките” крие гробници и оброчища, долмени и жертвеници на тини и асти. След разпадането на Одриската държава в последните два века пр. Хр., астите създават тук своя държава – Астейско царство. През 45 г. сл. Хр. Рим окончателно поглъща Астейското царство и включва земите му в новосъздадената римска провинция Тракия. Римското владичество в Странджа е засвидетелствано на стотици места чрез некрополи, пътни станции, крепости и антични сгради.

Акцентът над обекти от тракийската и римската епоха обаче оставят малко встрани от полезрението едни изключително интересни и важни паметници. Те са важна част от „визитна картичка” на Странджа, ярък белег за християнската вяра на странджанци в миналото.
Става въпрос за т. нар. „манастирчета”, „одърчета” или параклиси, които придават облика на една своеобразна „Света гора” на планината изпълнена с дух на неподправен мистицизъм. И до сега край всяко село в Странджа има по няколко параклиса - край с. Заберново са 7; край с. Бръшлян параклисите и местностите с имена на светии са 9; край Звездец са 4 и т.н. Точният им брой за територията на Странджа е повече от 100. Георги п.Аянов посочва, че по многобройността на параклисите района напомня за Асеновградския край.

Параклисите в Странджа са известни с местните названия „манастирче” и „одърче”. Всъщност, „одърче” се нарича плота, върху който се поставят иконите от селската църква, които се донасят на празника на параклиса. Но под името „Одерето Св. Георги” в миналото старите жители на с. Кости са наричали и гората с аязмо в околностите на селото. Днес думата „манастирче” е тъждествена на параклис. „Параклис” се нарича и молебенният канон, посветен на св. Богородица, който се чете и пее от вярващите по време на духовна скръб. Именно затова голяма част от параклисите носят името на св. Богородица, особено в Западна Европа.
В параклисите обикновено няма осветен олтар, затова там не се служат служби. По принцип те са долепени обикновено до големи църкви и се изграждат от частни лица. Но, както в Странджа, те могат да бъдат построени и на уединени места, край пътища или край извори. Те са предимно място за молитви и палене на свещи. Запазените в Странджа параклиси са сравнително нови, от 19 и 20 в. Изключение е параклисът „Св. Илия” край Визица, чийто план говори за по-стара строителна традиция.

В Странджа има многобройни местности, наричани „Църквища” или с имена на светии, където често има и стари градежи. Някои от тях са антични, но някои е много вероятно да са именно по-стари параклиси или църкви. Тяхното изоставяне може да се обясни с факта, че почти всички села в Странджа са сменяли своите места, като вероятно при всяко преместване са се правили нови параклиси. Някои села са се местили по няколко пъти – Заберново например първо е било в м. Юртя, после се мести в м. Тулпан и едва след това се установява на сегашното си място.
Местоположението на параклисите не е строго определено и засега не може да се обясни по какви критерии то се е избирало. Те са на височини или в техните подножия, в краищата на била, край извори и др. Характерно в Странджа е разположението на параклисите на Св. Илия – обикновено по високи места, по върхове, така че отиването до тях е свързано с изкачване.

Някои от тях са върху или в непосредствена близост до антични светилища, некрополи и селища – параклисите „Св. Илия” на вр. Босна, „Св. Илия” до с. Кости, „Св. Богородица” край с. Стоилово.
Има и два любопитни случая – параклисите „Св. Дух” в м. Мильов рът край с. Заберново и „Св. Св. Константин и Елена” край с. Визица, които са изградени в развалините на тракийски долмени. Често явление е насън да се явяват определени светци на отделни хора, като им поръчват да им построят параклис на определено място. Интересно е, че старият параклис „Св. Троица” при с. Граматиково също е открит след съновидение.
Много често за градежа на параклисите, а и на селските църкви, са били ползвани антични материали – надписи, ари, надгробни плочи. В параклиса „Св. Георги” край Заберново като икона е зазидана оброчна плочка на Тракийския конник, почитан тук като християнския светец, а в строежа на църквата „Св. Богородица” в Малко Търново са използвани една ара с надпис, три мраморни плочи с надписи, една оброчна плочка на Тракийския конник и един фронтон.

Естествено, важни са въпросите кой и защо е строил параклисите. През 1985 г. експедиция на покойния проф. Йордан Андреев посещава няколко странджански села, сред които и с. Бръшлян. Тук се срещат с Ангел Койчев Тодоров, който им разказва, че в селото всеки род се грижи за отделен параклис. Според друг жител – Димо Вълчев Ляпчев, Бръшлян се е образувал от обединяването на няколко семейства, живеещи в местностите Гогово, Св. Илия, Селището, Гудово. Може да се допусне, че при обединението си всяко семейство е продължило да тачи своя светец-покровител и това е причината всеки род да има и да се грижи за отделен параклис.

Дядо Димо Ляпчев от с. Бръшлян съобщава на проф. Андреев и едно твърде любопитно и важно сведение. Според него преди обединението на селото край чешмата „Баба Денка” живеели диви хора, които ходели голи. Ако това е вярно, има вероятност информацията да е свързана с адамитите. Тази средновековна ерес, популярна първо в Западна и Централна Европа, достига до България в средата на 14 в. Адамитите ходят голи, защото се стремят да се доближат до първия човек Адам, който е създаден от Бог безгрешен и... гол. Всъщност тази възможна връзка заслужава по-сериозно внимание с оглед на това, че почти всички средновековни религиозни учения проповядват живот сред природата, пустинничество, отдалечаване от хората; а какво по-добро място за това от Странджа. Създателят на исихазма – Св. Григорий Синаит, също идва в тези краища именно заради това, че е „пустиня”, в смисъл, че няма хора – това е най-важно за него. Тоест, възможно е в народната памет да са останали сведения от онези времена, в които очевидно в Странджа е имало доста отшелници и техни ученици, изповядващи различни християнски учения и ереси.

Параклис “Св. Иван Рилски”на 2 км северно от село Бяла вода, място, заредено с особена енергия, пък е свързан с богомилите. За деня на Св. Иван Рилски - 19 октомври, манастирчето събира многобройни богомолци.Изворът при параклиса е лечебен и според пророчицата Ванга. Пак според нея, тук били избити хиляди богомили, между които и седем водачи от по-вътрешния кръг на посветените. Седемте били смятани за посредници между земята и небето. Дърветата около параклиса символизират водачите от вътрешния кръг на посветените богомили. Наскоро близо до параклиса бликнал извор със сивкаво-белезникава вода, за която селяните твърдят, че е лековита.

За параклисите днес се грижат отделни жители на селата, като общините в някои случаи също помагат за поддръжката на някои от тях. ПП „Странджа” е включил в своите туристически маршрути голяма част от параклисите и също полага грижи за доста голям брой от тези интересни паметници.



Източник: infotourism





Коментари

горе