Старите каменни мостове на България


Из цяла България могат да се видят старинни каменни мостове- още от римско и турско време. Повечето са градени от самоуки народни майстори, но са устояли на времето и природните стихии. За много от тях се разказват вълнуващи истории.


Недалеч от град Кюстендил се намира Кадин мост. Народно предание разказва, че по време на строежа камъните сами се търкулвали от планината и се подреждали на моста. А когато мостът бил готов, камъните спрели да се търкалят, останали по пътя и до сега могат да се видят. Накрая желязното сечиво, което само разтрошавало скалите и вадело камъни за моста, се забило в планината и останало там завинаги. Някои хора казват, че са го виждали.


Спори се откъде идва името му. Едни казват, че бил построен от кадия (съдия на турски език). Други твърдят, че е наречен Кадин, заради една невеста („кадъна”) и в превод означава Невестин мост. Те са убедени, че на него е наречено близкото село Невестино. Има предание, че мостът бил построен от трима братя. Те дълго го градили, но все не успявали да завършат основния свод, защото той всеки път се разрушавал. За такива случаи старо поверие казвало, че мостът „иска курбан” (жертва) – да се вгради човешка сянка в камъните. Тримата майстори неохотно се наговорили да вградят невестата на един от тях – тази, която първа дойде на следващия ден на строежа. Двамата по-големи братя предупредили тайно жените си, а най-малкият спазил дадената дума. Неговата невеста била вградена, за да скрепи моста. От там дошло и названието Невестин мост.


Старинните каменни мостове са едни от чудесата на Родопа. За повечето от тях не се знае точна възраст, но е факт че са устояли на времето векове наред. И сега в тези модерни времена, родопските мостове ни привличат със своята симетрия и с хармонията им с обгръщащата ги гора. Сводовете им са направени толкова тънки, че когато човек минава по тях се пита дали ще го издържат. Но какво е тежеста на един човек пред стихията на буйната планинска река, придошла от топящите се снегове и така всяка пролет, векове наред.

Най-големия и величествен родопски мост е Дяволският.

Той е истински шедьовър на строителството от Средновековието. Строен е от местен майстор през първите години на 17-ти век и е с три свода. Когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми - висок е над 13 метра и е дълъг 56 м . Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5-6 метра, а дебитът й достига над 2620 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години. Тук сме ви показали седем от най-известните родопски мостове, а за останалите можете да научите като поръчате снимките от нашата колекция

Драматична любовна история в стари времена станала повод да се построи Томин мост във Врачанския край. Млад свирач на име Томо веднъж отишъл да погледа момите на хорото в село Криводол. Но не се стърпял и сам засвирил. Всички били омаяни от неговите чудни мелодии и се скупчили около него. Една от момите така го харесала, че му подарила китката си. И той се захласнал по нея. После без думи се разбрали момата да му пристане – да избяга с него и да се оженят тайно. Защото девойката била дъщеря на местен богаташ и баща й нямало да я даде на бедния свирач. Когато веселбата приключила, двамата влюбени избягали от селото. Но бащата пратил преследвачи подире им. Стигнали до малка рекичка с буйни води, които не можели нито да прескочат, нито да прегазят. Тогава Томо започнал да огъва крайбрежните върби и успял да направи мост до другия бряг. Минал пръв, за да опита здравината на моста. Но в това време бащата и преследвачите ги настигнали и отвели със себе си момата. По-късно хората построили на мястото на дървения каменен мост, но по името на свирача го нарекли Томин мост.

Днес местността Томин мост е известна повече с паметника на Септемврийците. но съвсем наблизо, на около 12 км. е природният феномен Божият мост, чиито каменен свод се издига повече от 20 метра и си заслужава непрепено да се види.



Източник: infotourism





Коментари

горе