Соцруини се превръщат в модерен музей


Докато у нас от четвърт век се чудим как да разрушим (нарочно или да оставим това да свърши времето) всичко, което не отговаря на моментните ни политически настроения, хората по света намират начин да превърнат старите, често рухнали сгради в обекти за активен и смислен живот на съвременни хора. Дори не е нужно да се взираме надалече, има прекрасни примери в доста близки нам държави. Преди четири-пет години го направиха поляците - старите халета от фабриката на Оскар Шиндлер от Втората световна война в Краков бяха превърнати в Музей за съвременно изкуство (МОСАК). С много мъдрост и фантазия, с общи усилия на архитекти, специалисти по вътрешен дизайн и изкуствоведи! А днес това е любим обект за посещение в древния град на полските крале.

Само преди две седмици подобен пример се появи и в Москва - рухнал от забрава ресторант от 60-те бе превърнат в постоянна сграда на Музея за съвременно изкуство „Гараж”. Мястото е обичано от всички московчани - парк „Горки”, а музеят има едва 7-годишна история, но наситена със събития и личности, за което би мечтал всеки престижен арт салон в света. Просто негов създател е Даря Жукова, съпругата на милиардера Роман Абрамович, която може да си позволи всичко. Въпросът е, че не си позволява да кани кого да е. Може би затова автор на проекта за превръщането на соцзаведението за обществено хранене „Годишните времена” в музей от 21-ви век е холандският архитект Рем Колхас (удостоен с престижната награда „Прицкер” през 2000 г.). Това, което той и неговото бюро ОМА създават от неугледната руина от епохата на СССР, вече събира хиляди посетители.

На 12 юни новата сграда на „Гараж” бе открита с… 8 експозиции. На трите етажа с повече от 5400 кв.м площ са оформени пет изложбени пространства, прожекционен салон, лекционна зала, детска стая, книжарница и кафене.

Връзката със съветското наследство се усеща още в броя на експозициите, заселили се в сградата като пъстра компания от московска комуналка.

На първо място са двете стаи и видеопрожекцията на японската художничка Яйой Кусама в рамките на проекта „Теория на безкрайността”. Магистрален проект за целия музей обаче е „Утре - това е въпросът?” на родения в Аржентина космополит Риркрит Тиравания. Както се шегуват руските медии, авторът превръща „Гараж” в пространство за „беззъб отдих”: постлал е виолетов килим, подредил е маси за пинг-понг (по негова идея там се организира градски турнир по тенис на маса съвместно с Ping Pong Club Moscow) и е оборудвал нещо като полева кухня, където всички желаещи хапват пелмени.

На трето място е изложбата „60-те: допирни точки” в прожекционната зала - история от младежката група „Гараж” за типични герои на времето, които знаят какво е да обядваш с кренвирши в „Годишните времена”. В приземния етаж е разположена гигантската работа на Ерик Булатов „Всичко в нашия Гараж!”, специално създадена за откриването на сградата в рамките на програмата Garage Atrium Commission.

Демонстрира се и мултимедийният проект на Саша Обухова „Дървото на съвременното руско изкуство”, който показва връзките на художниците и творческите обединения от втората половина на XX в. Има още стена с архивни фотографии на Георгий Кизевалтер, зала, посветена на творчеството на африкански и арабски режисьори, учили в филмово изкуство в СССР, зала с възстановка на американската изложба в Москва от 1959 г., филм за руския космизъм...

Оставено е и празно място за работата „Черен квадрат XVII” - реален черен квадрат, дело на американката Тарин Саймън и корпорацията „Росатом” от радиоактивно стъкло. Засега тя е скрита в бетонен контейнер на територията на завод „Радон” и чака да спаднат показателите й за радиоактивност, за да бъде преместена в новия „Гараж”.

Всичко това е плод не на изсипани пари за случайно хрумване, а на дълго обмисляне и творческа нагласа, която арх. Рем Колхас синтезира в две изречения: „Съхраняването на архитектурното наследство в съществуващите градове придобива за нас все по-голямо значение. А архитектурата от периода между 60-те и 80-те години в целия свят продължава да е изключение от тази тенденция.”

Архитектът се заиграва с руините от Брежневата епоха, съхранява планировката на павилиона, прочутата съветска плочка „елхичка”, тухлената зидария и гигантското, полуразпаднало се мозаечно пано. Така онова присъстващо в заглавието на основната изложба „утре” се оказва хвърлено 70 г. назад във времето.

Това не е първата реконструкция на стара сграда, която прави „Гараж”. Първият дом на музея е реновираното здание на Бахметиевския автопарк - паметник на архитектурата на съветския авангард. Именно там се представят знаковите изложби на Иля и Емилия Кабакови и първата в Москва ретроспектива на Марина Абрамович. Ала през 2012-а сградата, принадлежаща на Федерацията на еврейските общности в Русия, трябва да бъде освободена и сега там са Еврейският музей и Центърът на толерантността.

А „Гараж” най-сетне има собствен дом. В някогашен соцресторант.



Източник: Труд





Коментари

горе