Днес храня безплатно бедняци, но не от гузна съвест, че навремето им ограбих пенсиите


Най-младият банков обирджия и настоящ готвач Стефан Чолаков: Днес храня безплатно бедняци, но не от гузна съвест, че навремето им ограбих пенсиите

Стефан Чолаков е човекът, извършил един от най-дръзките банкови обири в България, без дори да прекрачва прага на трезора!

Когато е само на 22 години, той източва 181 млн. лева без оръжие дори без грам насилие от Пощенска банка! Признат е от списание “Таймс” за най-младия банков измамник в света и до днес. По образование Стефан е... ветеринарен техник, но тогава работи за няколко счетоводни къщи. Той осъществява идеята си да източи банката с помощта на сервитьорката Лили Колева, таксиметровия шофьор Младен Корчанов и своя брат.

След излизане от затвора прави фирма за финансова сигурност и консултации. Сега основният му бизнес е търговия с орехови ядки, които отглежда в едно врачанско село. Отскоро държи със свой приятел и бистро в София, където всяка вечер храни бедни пенсионери. Стефан Чолаков разказва за новите си идеи да предизвиква системата, въпреки преживяното от него - възходи и падения, които могат да се поберат в няколко човешки живота!

- Стефане, когато организираш обира в Пощенска банка, там са пенсиите на хората, които току-що са пристигнали. Сега искаш да се реваншираш на пенсионерите, като им предлагаш всеки ден безплатна храна, както обяви във Фейсбук?
- Това беше държавна банка и в края на всеки месец от БНБ в нея влизаха пари за пенсиите на хората. Избрах такъв момент - последния ден на месец май, който се падаше петък, края на седмицата. Това беше удобният ден, когато да отидем да си изтеглим парите, както бяхме решили.

Но аз тогава не съм ощетил реално пенсионерите. До времето, когато трябваше да си получат пенсиите хората, парите бяха възстановени в банката.

Това, което сега правя, няма нищо общо със случката отпреди 20 години. Този случай за мен е отминал и забравен.

- Как помагаш на бедните сега?
- Бистро “Хемингуей” до кино “Петър Берон” един приятел направи за дъщеря си, тя се отказа да го работи и аз станах негов партньор. Държим го под аренда. Като изхвърлих няколко порции супа, реших, че няма да прахосвам повече храна - прекалено много уважавам труда си, за да изхвърлям продукта му.
Когато пуснах един статус в социалната мрежа, че ми остава храна, започнаха да се отзовават хора. Запалиха се и други, всеки ден ми се обаждат от нови и нови заведения. Едни млади момчета направиха сайт, който се казва

“Ако си дал”

В него собствениците на заведения, на сладкарници, на баничарници могат да обявяват останалата или с изтичащ срок на годност храна, за да могат до 2 часа хора от района, които са в риск или са свършили пенсиите, да отидат и да хапнат вкусна храна. Смятам, че това е по-достойният начин за достъп до храната. Другият начин е, когато изхвърляме храната до контейнерите и хората ходят да я взимат оттам…

Тези хора нямат достъп до интернет, но младите хора, на които интернет им е в джоба, се свързват с тях. Всички, които идват да се хранят тук, са изпратени от някой млад човек - от собственици на аптеки, от лекари. Хората в риск посещават често аптеки и поликлиники.

- Кога ги посрещате?
- Вечер, каквото ми остане, идват хората и им го сервирам. Има няколко човека, които са инвалиди и не могат да дойдат до заведението. Слагаме им храната в кутийки и момчетата от инициативата “Ако си дал”, които са 15-16-годишни деца, им ги носят по домовете.

А хората, които могат да дойдат до заведението, е по-добре да дойдат, защото това е част и от социалния им живот. Те се обаждат на бара, че са от инициативата, ние не ги отделяме от клиентите, сядат вътре в заведението,

сервираме им като на ВИП клиенти

Има хора, които десетки години не са влизали в ресторант или в заведение.

Доставя ми удоволствие да виждам тези хора да се наслаждават на храната. Има хора, които всяка вечер идват, познаваме се, станаха приятели на нашето заведение. В събота и неделя нямаме обедно меню, но хората разчитат, и затова правя по една тенджера супичка, която не ми струва много пари, за да не остават хората гладни и през уикенда.

Една от дамите, които идва, е работила като млада като професионален готвач в петзвездни хотели. Тя дойде по тази инициатива и сега е основният ми консултант. Когато направим нова рецептичка, се допитвам до нея. Нейната пенсия е 180 лв. Показа ми разчета, който си е направила – плаща си тока, плаща си водата, купува си лекарства и… й остават около 50 лв. за храна на месец. С тях изкарва 20 дена, а последните 10 дни от месеца няма как да си купи храна, въпреки че кара с лев и петдесет на ден!
Друга от жените, които дойде при нас,

3 дена не беше яла

Доведоха я нейни съседи, тя се притесняваше, казвала: “Аз не съм просякиня, няма да отида за милостиня!”. Но това не е милостиня. Това е покана към мои приятели, които помагат на мен, да не изхвърлям моя труд. Ползваме ги като дегустатори.

- Ти кога се научи да готвиш?
- Започнах да готвя, когато бях малък. Майка ми и баща ми имаха кариери, а ние вкъщи бяхме 3 деца. Имах нещо като брат, с когото живеехме в един вход - неговата майка почина, той учеше в Техникума по обществено хранене и много неща научих от него. По-късно започнахме да отваряме заведения и съм се учил от готвачите. Първото заведение направих като 17-годишен с този мой приятел, с който сега държим бистрото. След това с друг приятел направихме заведение във Варна. Любител съм, не съм професионалист. Засега в бистрото готвя само аз, докато си намеря готвач, защото имам и друг бизнес с орехови ядки.

- Участва в едно предаване по Нова телевизия, в което журналистката изрази недоверие към този твой бизнес с орехови ядки, защото в това село Ясеновец, Разградско, според нея хората се занимавали само с “ало-измами”?
- Да, тя изрази недоверие, но следващата седмица, след като тя взе интервюто от мен, в Ясеновец бяха натоварени 2 тира с орехови ядки за над 560 000 евро! Бизнесмени ги изнесоха за Турция, защото Рамазана е след 1 месец, а още няма орехова реколта.

Местата, където могат да се намерят орехи в България, са точно тези села, в които има огромни 4-етажни къщи. Всички са много трудолюбиви и богати. Обикалят из цяла България, изкупуват орехи по селата, прибират се вкъщи, семействата им ги обработват. Поне веднъж седмично ходят до Западна Европа да си продават стоката. А 1 кг ядки там струва 13-14 евро.

Много от тях са неграмотни, но това не им пречи да изкарват 100-ина хиляди евро на година

В това село само трима души се занимават с “ало-измамите”, така им казват и местните хора.


С любимото си куче

- Въпреки че лежа в затвора след обира на банката, ти не престана да провокираш системата. Какво се случи?
- Пътувам редовно до Турция, тъй като там имам клиенти за орехите. Направи ми впечатление, че през ГПП – Капитан Андреево, който е най-големият пропускателен пункт на Европейския съюз за транзитни стоки, можеш да минеш границата – да влезеш и да излезеш – без никой да те провери! На 22 декември 2012 г. аз натоварих един миниван с 400 кг орехови ядки на стойност над 10 000 лв., излезнах от българската граница, на ничия територия обърнах колата и влязох отново в България. Нито на излизане, нито на влизане, някой ме провери! Митничарят ме попита: “Какво имаш в колата?”. “Орехи”. “Добре, минавай!”… Така и на излизане, и на влизане след известно време. Освен орехите, в колата имаше една котка в клетка до мен на седалката, която имаше всички ветеринарни документи, но никой не ме попита за това. Това можеше да бъде всякакво животно - никой не се поинтересува.

Излизайки от митническия пункт, се обадих на един телефон в дирекция “Митници”, който беше обявен за сигнали. Представих се, обясних какво съм направил. Казах им, че съм с достатъчно голяма кола, в която можех да прекарам и бежанци, и терористи, за наркотици – без проблем!

Тръгнах към София. След 3-4 км ме настигна джип на митницата. Шефът на смяната вика:

“Ти знаеш ли какво си направил, сега ще ни уволнят всичките!?”

Казвам му: “Човече, ами да ви уволнят! Вие не си вършите работата!”. Върнаха ме на митницата и задържаха орехите! Викам: “Добре, задържате ги, напишете ми един акт, за да мога аз да си го обжалвам и да си ги взема!”. А те не искат: “Ние не знаем как да напишем акта - на износ или на внос…”. На износ не може, защото това значи, че техният служител не си е свършил работата, на внос също не може, защото орехите са произведени във врачански цех. Какъв внос от Турция?! Задържаха ги.

След 10-ина дни пак бях на границата, пак пътувах за Турция. Викам им: “Човеци, имам задържани орехи, дайте ми акт!”. А те: “Ами ние още не знаем как да го напишем!...”. Когато се прибрах от Турция, положението беше същото. Тогава подадох молба в „Гранична полиция” – Свиленград, че обявявам гражданско неподчинение, спрях си колата на митницата и обявих гладна стачка срещу нередностите в митниците. Тогава гръмна и скандалът със “златната локва”! Това е място, в което се дезинфекцираха колите на ГПП – Капитан Андреево, дадено на частна фирма, която печелеше по 15 000 лв. на ден! За това, че колите минаваха през една локва с хлор! 10 дни продължи гладната ми стачка, накрая ми написаха акт за митническо нарушение при внос на 160 кг орехи. Оказа се, че 240 кг съм внесъл законно и 160 кг - незаконно!?... Парадокси! Обжалвах, върнаха ми всичките орехи.

Тогавашният началник на Митница - Свиленград Тодор Караиванов беше хванат преди време с подкуп и уволнен. Но не изпитвам удовлетворение от това, защото нещата не се променят. А и той в момента е пуснат на свобода под гаранция. Следващите шефове продължават да покровителстват контрабандата.

Като човек, който има собствен бизнес, и то сезонен, имах достатъчно време да мисля за нещата, които се случват в България.

Причината да не напусна страната е, че искам да допринеса децата ми да живеят в по-добра държава. Заедно с Кольо Босия имахме предложение до няколко министри на транспорта транзитният трафик на тирове през България, който е 6000 дневно, да бъде качван на жп вагони от граница до граница. Така БДЖ ще печели 2,5 млрд. евро годишно и ще се намалят цените на пътническите превози.

Поне 500 човека годишно по-малко ще умират при катастрофи; когато няма тежки машини на пътя, животът на асфалта ще се удължи с над 30 години; контрабандата, която е за близо 3 млрд. годишно, се пресича по този начин... Защото на една композиция с 50 тира, като се качат двама митничари за 8 часа от Русе до Кулата или Свиленград, примерно, те могат детайлно да проверят всеки камион. Няма да има как тировете да бъдат отклонявани и да бъдат натоварени или разтоварени в България. В Швеция така се работи. Предлагаме го това от гражданско сдружение “Родолюбие”, събират се политиците, казват, че е много добра идеята. Но лобистите спират проекта. Защото като не преминат 6000 тира дневно, те губят от всеки по 300 л нафта на ден. Да не говорим,

че политиците са зависими от контрабандистите

и нямат сметка да го направят, защото от контрабандата се пълнят касите на политическите централи.


В Делхи

- Имаш ли някаква нова идея?
- Имаме едно проектче за енергийната независимост - нещо, което е много актуално за българите, защото сме много бедни. 80% от българите живеят под прага на бедността. Идеята ни е социалните помощи за енергийно бедните да не се плащат в пари, във въглища или в дърва, а във фотоволтаични панели или да се монтират перки за вятър, разбира се - в регионите, където има повече вятър. Има перки за по 2,5 киловата - напълно достатъчно за едно домакинство да произвежда електроенергия. Ако се комбинира - още по-добре.

Слага се фотоволтаик, който през деня ще може да произвежда електроенергия, и перка, която да произвежда ток, когато няма слънце, а нощно време почти винаги има вятър. Това няма да стане изведнъж, може да се надгражда с години. Така трайно ще се реши проблемът с енергийната бедност. След втората година тези хора реално няма да бъдат енергийно бедни, защото ще си произвеждат сами енергията. Това ще даде пример и на другите хора. Така ще се преборят ЕРП-тата и монополът, но това не е изгодно на хората, които имат интерес в енергетиката.


На разходка с рикша в Индия

- Богат човек ли си в момента?
- Има моменти, когато печеля много пари, има моменти на фалити. Живея в малък апартамент от 36 кв. м. Реално погледнато, и той ми е голям, защото съм сам. Децата останаха при бившата ми съпруга, но с нея запазихме много добри отношения. Ние не се скарахме. Тя е бизнес дама, занимава се със строителен и петролен бизнес. Виждаме се с децата всеки ден. Синът ми е шахматна надежда на България.

На 8 години стана европейски шампион по блиц във Франция, стана 6-и на Световното, има няколко титли от международни турнири в Европа... Той е на 11 годинки, успехите му тепърва предстоят. Мога да си позволя да заделям 30-ина хиляди лева годишно, за да пътуваме с него, да го финансирам да участва в турнири по света - за хотели, самолетни билети, за подготовка... Държавата нищо не прави за талантите ни в шахмата. Дъщеря ми е с артистична насоченост – пее, актриса е, снима се в реклами. И двамата учат в елитни училища.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА



Източник: Блиц





Коментари

горе