На 101 г. въпреки две смъртни присъди
Един от близките приятели на поета Никола Вапцаров достигна достопочтената възраст
от 101 години. Александър Николов никога не е вярвал, че ще доживее до такава
старост, най-малкото защото два пъти е осъждан на смърт. С Вапцаров столетникът
се запознава през 1938 г. в хор "Гоце Делчев", където и двамата пеят, след което
стават добри приятели.
"Човек с богат интелект беше Вапцаров. Образован, културен. Нашите идейни разбирания
бяха едни и същи и си намирахме приказка", сподели пред "България Днес" столетникът.
Въпреки възрастта си Александър Николов рецитира безупречно и с невероятно чувство
поезията на Вапцаров, която знае наизуст. Бай Сандо, както го наричат всички в
Пловдив, навърши 101 години на 12 юли. През годините не е предполагал, че ще стигне
до тази възраст, точно обратното - два пъти е бил осъден на смърт.
"Първия път, когато ме осъдиха, бях на 20 г., но се отървах, защото бях непълнолетен.
И вместо смърт - 8 г. и 4 месеца затвор ми дадоха. На другата година ме пуснаха
от Софийския централен затвор, защото помилваха всички малолетни. Вторият път
беше през 1941 г. Тогава разкриха голяма конспирация срещу властта в Сливен. Предварително
убиха 4 души. След това издадоха 8 смъртни присъди. Аз бях 8-и номер, но когато
стигнаха до мен, не можаха да докажат нищо. Осъдиха ме на 15 г. само заради това,
че съм бил член на партията. Излязох след преврата на 9 септември", спомня си
бай Сандо.
Приятелите му казвали, че е страхотен късметлия, защото два пъти е надхитрял
смъртта.
След като се измъква от затвора, Сандо влиза в армията. Служи 10 г. и после се
пенсионира. Тогава започва свой собствен бизнес с пчели. Преди 4 г. е предал занаята
на един от внуците си. Бай Сандо има шестнадесет наследници, като най-малкият
от тях е правнукът му на година и половина.
"Вече съм освободен от всякакви задължения. Само вестниците чета", каза развеселено
пенсионерът. През годините бай Сандо е видял какво ли не. С най-голямо умиление
си спомня времената след 1944 г.
"Създадоха се заводи, ликвидираха окончателно безработицата. Животът беше добър.
До промяната след 10 ноември. Тогава започна упадък. И ще продължим да пропадаме.
Големите зверове - американските империалисти, още ще ни ядат" разгневено философства
той.
Днес столетникът вече не обръща особено внимание какво се случва в държавата.
Гледа да се грижи повече за себе си. Сутрин става, приготвя се и отива до да вземе
вестника си. Пътьом среща приятели, с които си приказва, след което се прибира
у дома да си почива. Следобед излиза до градината, където го чака компания пенсионери,
с които се разтоварва. Рецептата му за живота е проста - без никотин и алкохол.
"Е ако ми дойде някой на гости, няма да се назландисвам. Ще се почерпя чашка-две,
но не повече", признава си столетникът. Храни се здравословно и няма никакви болежки.
Диетата на дълголетника
"Сутрин съм на ябълка с мед, сиренце и орехова ядка. След това чаена чаша млечно
кафе с няколко бисквити. На обяд само готвено. А вечерно време тахан халва 5/6
хапки с хляб и след това една кофичка мляко с ориз. Ако ми трябва допълнително,
си хапвам кисело мляко. Това ми е вечерята", разказва за режима си бай Сандо.
На лекар ходи един път в годината, и то на профилактичен преглед. Децата му се
грижат за него и не пропускат ден, без да го видят.
Източник: Днес.БГ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
