17 златни цитата от Елин Пелин
Елин Пелин получава своето име на 12 август 2008г.
Не, това не е някаква грешка. Точно тогава, на името на „певеца на българското село“ е кръстен скалист морски нос на Антарктида. Град Елин Пелин, близо до София, също е наречен на негово име.
Колкото до писателя – няма съмнение, че славата му заслужава да стигне до всяка точка на света, дори и най-миниатюрната и отдалечената.
Роден е в село Байлово през 1877г. Прадядо му – Станьо от село Поибрене е основател на Байлово. Баща му с прякор Йото Вараджията също бил буден българин, а тези хора били изключително ценни във онова време на турско робство.
Родната му къща била превърната в училище по онова време, лично от баща му (Иван Стоянов). Той бил единственият грамотен човек в новооснованото село, въпреки че по професия бил строител и зидар. Така той станал първият местен учител във Байлово, а самият Елин Пелин също за кратко упражнявал тази професия.
с.Байлово
Прекрасните му разкази за българското село и живота в него докосват всеки читател по необикновен и прочувствен начин.
На 18.07 чествахме годишнината от рождението на Димитър Иванов Стоянов (истинското име на автора) и по този повод решихме да ви припомним няколко златни цитата от творчеството му.
„Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.“
„— Всичко, всичко тъне в кал — и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
„Кал“
“Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
„Пророк“
„Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.“
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
„Гераците“
“Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.”
“Настоещето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”
“Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
„Пророк“
“То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…”
„Спасова могила“
“Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
„Гераците“
„Невидени очи скоро се забравят.“
„Косачи“
“Писателят се ражда с прочетените книжки.”
“Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.”
“Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…”
“Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!”
„Напаст божия“
“Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.”
“Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.”
Източник: lifebites
Коментари
Харесайте ни във facebook!
