76-годишният пчелар Мустафа Мехмед: Медът е амброзия за душата и цяр за всичко



76-годишният пчелар от Момчилград, област Кърджали, Мустафа Мехмед е поредното доказателство, че и в малките населени места в милата ни, но опоскана от къде ли не вече татковина живеят и виреят стойностни люде. Та дядо Мустафа от градчето, носещо името на славния Момчил войвода, неотдавна отпразнува половинвековен юбилей – от далечната 1965 г. се е посветил на един древен, но замиращ днес занаят – пчеларството, влязъл дълбоко в кръвта му.

Откъде тръгва, как се е породил тоя хъс у него, не се ли е изморил вече и в тази напреднала възраст, скромно разговаря с репортера на „Над 55”.

- Батю (това е любимото обръщение на по-младите към по-старите, изповядващи исляма – б.а.), с колко кошера разполагаш в момента, как се захвана с този занаят?
- Имам вилно място сред разкошна борова гора край града, както виждаш. Тук е и пчелинът ми, заобиколен от медоносни дръвчета, билки и цветя. Ако не си усетил райското ми кътче, значи си „скопено” градско чедо (смях). Стопанството ми се състои от 20 кошера. С пчеларство се захванах в началото на юли 1965 г., за това сега празнувам и 50-годишен юбилей. Малко или много е това време, нека Всевишният да каже, но аз съм доволен от себе си – покрай хобито намерих покой и за душата, и за тялото си.

Не съм женчо, за да ми правиш комплименти, но аз изглеждам по-млад от теб!

А как започнах ли? Веднъж бях в Балкана, в дебрите на Източните Родопи, както скиторих, открих в хралупа на стар дъб рояк пчели.

Слагам си ръка на сърцето – бях млад и неопитен, затова го подминах. Прибрах се у дома, сърцето ми, 25-26-годишно, напърчено и лудо, но вместо за моми и любов да мисля, към полунощ безвъзвратно и окончателно осъзнах, че пчеларството ще бъде признанието в живота ми.

- И турците, и българите имаме една хубава стародавна приказка още от Възраждането: „Занаят не се учи, занаят се краде”. Ти как се справи в тази деликатна обстановка?
- Ей тука си много прав! Цели две години се въртях покрай старите пчелари от района уж да им помагам, а гледах не само в ръцете им какво правят, а надниквах и в душите им, защото там е тънкостта.

Изчетох и много книги за пчеларството – по-дебели и от „Война и мир” на Лев Николаевич Толстой

Едва когато натрупах достатъчно знания и опит, едва тогава реших, че съм готов.

- И каква е равносметката ти към днешна дата?
- В момента имам 18 кошера, от които изкарвам към 650 кила мед.

- По пазарни цени едно кило мед върви към 10 лева. Значи ти като пенсионер си изкарваш допълнителен приличен доход към пенсията от над 6000 лева на година?!
- През целия си живот (ядосано) на пазара не съм предлагал мед. Раздавам го без пари на хората, които се нуждаят от него. Като илач. Медът е лекарство, а с лекарството шмекерия не бива да се прави. Гледам по телевизията какви ли не реклами на фармацевти, на производители - ами то от хекими, от доктори вече нямаш нужда, сам можеш да се изцериш от всичките си болежки. Пълна глупост! На кого да вярваш по-напред?! А доколкото знам,

медът лекува над 250 болести

стига да знаеш как да го употребяваш.

- Дядо Мустафа, и аз вече съм на преклонна възраст, подкарах 63, апетитът ми се губи във времето и пространството, но една лъжичка качествен мед сутрин на гладно ми стига до вечерта. Нормално ли е това?
- Нормално е, защо да не е нормално. Медът е и най-качествената храна.

- Казваш, че пчеларството е тънка работа?

- Така е, опитният пчелар трябва да знае как да се хранят пчелите, как да се слагат „магазините” в кошерите, за да им е топло през зимата, колко време да се държи майката в кошера и да се сменя. С един урок пчелар не се става.

- Имаш ли последователи в този тънък занаят?
- Притеснен съм за бъдещето му. Опитните вече си отиваме, а тези, които са под 50 години, се броят на пръсти. Десетилетия се опитвах да предам занаята си на моя син Метин. Не успях, страх го е даже да се доближи до кошерите да не го ужили някоя пчела.

А пчелата, както е известно, ужилва само… лошите хора

За половин век аз нямам подобен случай.

- И на изпроводяк да те попитам – навремето пророчицата Ванга каза, че изчезнат ли пчелите, това е началото на свършека на света.
Съгласен ли си с нея?

- Абсолютно! Изчезнат ли пчелите ми, все едно и аз съм умрял.



Източник: Блиц





Коментари

горе