Балдуиновата кула на сладолед?


Със сладолед и изстудена боза търновци борели летните жеги. И до днес са съхранени спомени от прочутата в миналото сладкарница “Виктория”, където потомците на болярите първи в България опитали леденото изкушение от вносна машина. Любимото място за сладки приказки и пробване на различни вкусотийки се е намирало на днешната централна за старопрестолния град улица “Независимост”.

Собственик на елитното заведение бил Кръстю Тонев, който е останал в историята като един от най-известните сладкари не само в Търново и региона, но и в цялата страна. Награден е като майстор-сладкар с почетен диплом и златен медал I степен на Първата българска хранителна занаятчийска изложба, проведена в София през 1938 година.
Той е бил и първият българин, който внася немска машина за производство на сладолед през 30-те години на миналия век.  Автоматът се оказал изключително любопитен за търновци, разказва Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

“Чудото било много интересно не само за гражданите и многобройните им гости, но и за чужденците, които просто не допускали, че “в тази малка балканска държавица” може да се намери такова изобретение на сладоледеното чудо.
В прочутата сладкарница се събирали търновските интелектуалци и представители на местния елит, банкери, търговци, състоятелни хора, които се ползвали с авторитет в политическите и финансовите среди. Мястото било любимо и за гражданите, които владеели различни чужди езици.

Освен удоволствието да си хапнат вкусни лакомства, клиентите на “Виктория” имали възможност да играят на шах, да отмарят с радио музика, дори да слушат на живо класически произведения, изпълнявани от търновски студенти по време на ваканциите им”, разказва Тодорка Недева.
Търново си имало и своя запазена марка. Сладоледeна торта под формата на Балдуиновата кула била хит сред старостоличани по това време.

Предлаганите в сладкарница “Виктория” сладкиши били много скъпи, но собственикът Кръстю Тонев бил благоразположен към търновските деца. Особено в летните горещини той обичал да радва малчуганите със сладолед.
Заможният търговец черпел с удоволствие всички търновчета, а благосклонността му била особено добре изразена най-вече към децата, които имали висок успех в училище и били без антиобществени прояви. Сладкарят проявявал подчертано чувство за благотворителност и по празници изпращал сладолед в градските сиропиталища и старчески домове.

Името на Кръстю Тонев е свързано с още един любопитен факт - за първи път в Търново той предложил на купувачите известния днес сладолед на клечка, който тогава се е казвал “Ескимос”.
Пуска го в продажба през 1935 г.
Сладкарят бил много креативна за времето си личност и за да го утвърди на пазара, находчивият търновец измислил реклама в стихотворна форма. Интересът на местните жители към сладоледа на клечка бил много голям, защото сладкарят го предлагал “всеки ден с пари, а на единадесетия без пари”.

Интересно е да се отбележи, че всички били изключително почтени и не си позволявали да лъжат сладкаря с това колко дни са плащали за купения сладолед.
Макар поетическите му стихове да не се отличавали с особена издържаност, те свидетелстват за един стремеж към по-оригинален начин за рекламиране на сладоледа - “През летните горещи дни, кога ви хване меланхолията, кога ви жаждата гори, елате всички тук. Тука всички освежени с евтиния сладолед, ще си тръгнете засмени и бодростта ще грейне вред”.

Ледените лакомства били приготвяни изцяло от натурални продукти, без подобрители и овкусители. Сладоледът е бил любим десерт и в студените месеци. В сладкарница “Виктория” се е приготвяла популярната и днес сладоледена торта. За Нова година майсторът съумявал да я поднесе във формата на часовник със събрани в 12 часа стрелки.
Не по-малко известна в миналото била и сладкарницата на братя Цветкови, която се намирала в непосредствена близост до днешния Факултет по изобразителни изкуства, но не е съхранена като сграден фонд.

Освен сладолед срещу летните жеги там се препоръчвала студена боза, която се връзвала отлично с вкусните, изпечени на място козунаци. Ледени напитки се предлагали и в сладкарското магазинче “Малина”, собственост на Иван Костов - Малината.
Той става известен както с производството на захарни и на тестени изделия, с разнообразните изстудени напитки, които предлага на търновци в летните горещини, така и с нетрадиционните средства, с които принуждава общинската власт да построи първата обществена тоалетна в тази част на града.
На площада при тогавашната девическа гимназия търновци с удоволствие отпивали от божествените напитки на Здравко Антонов, сред които се отличавал безалкохолен еликсир “Пиволет”.

Питието наподобявало сладолед в течно състояние и имало много специфичен аромат. За първи път той го предлага на търновци по случай Великденските празници през 1936 г. и оттогава до края на 40-те години на миналия век тази “амброзия” остава сред любимите и типично търновски разхладителни напитки за летните жеги.
Любопитно е да се отбележи, че търновският сладкар Здравко Антонов е единственият в България, който продава млечна и шоколадова херметизирана боза, посочва още изследователката на старо Търново Тодорка Недева.



Източник: Десант





Коментари

горе