103 години празнува дядо Митьо от Костел


На 1 август дядо Митьо от еленското село Костел навърши 103 години и счупи рекорда за най-възрастния жител на областта. Близки, съседи и приятели дойдоха в събота да поздравят рожденика, за който този ден стана особено важен, след като изпълни столетие. Поздравителен адрес до Димитър Аврамов изпратиха еленският кмет инж. Дилян Млъзев и председателят на Общинския съвет Валентин Гуцов. Заедно с пожеланията за здраве и силен дух секретарят на общината Ивона Кънчева-Савова подари на рожденика икона на свети Димитър. От няколко години затрогващо приятелство с ученици от СОУ „Иван Момчилов” стопля душата на стареца. И сега порасналите вече петокласници не го забравиха и всеки го поздрави със стихче.
„Ето ме, на крака съм, жив и здрав” – с тези думи столетникът вдигна наздравица с домашна ракийка, за която всяко лято събира сливи в двора. Внукът, който носи неговото име, си идва от Германия да свари някое-друго казанче, та да има за добри поводи като този.
На рождения ден край него са синът Сава, внукът Борис и правнукът Кристиян, вече дипломиран юрист от университета в Хайделберг. „Само моята Донка я няма, събраха се със сина Кръстьо в отвъдното. Телефон имам, и радио, ама без нея не ми е хубаво. Този път не можах да й помогна, отиде си преди Коледа, на 93. Повече от 75 години не сме се разделяли с моята съпруга” – споделя най-голямата си болка дядо Митьо.
Животът му не бил от най-леките. На пет годинки остава сирак, баща му загива по време на войната. Съдбата го насочва към Варна, където учи занаят. В Костел отваря обущарница, но след като Народната власт му я отнема, се преселва в Сливен. Едва след като се пенсионира, се връщат с жена си в родното село. Животът на Димитър Аврамов минава през три епохи – по времето на цар Борис, на социализма и сега, свидетел е на различни управления на държавата. За него най-добрите години са от 1934-та до 1936-та. „Тогава за всеки имаше работа и не съм чувал някой да гладува. За да живеят днес хората по-добре, и държавата трябва да помогне” – отсича дядо Митьо. Самият той не е спирал да се труди от дете, а пенсийката му е едва 150 лв.
И днес не го свърта на едно място. Рано сутрин най-напред ще хвърли зърно на кокошките и петела. После ще си направи кафенце и към девет часа поема към селския магазин, да си купи хлебеца. И така всеки ден.
За все по-оредяващите костелчани техният столетник е живата емблема на селото им. „Да ни е жив и здрав, с дядо Митьо оставаме единствените съседи на баира, като се изнесат след месец туристите” – подхвърля съседката му Иванка. Други пък настояват държавата да помага на своите столетници, най-вече когато близките им са далеч от тях.



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе