"Калуня-каля"
Признавам си, че не знаех и думичка за тази книга. Затова бях силно изненадан,
когато в библиотеката, в която ходя, ми предложиха нейно издание от... 1988 година.
Аз мислех, че е от днес, та тя нашумя в книжарниците в началото на годината. Оказа
се, че не.
Георги Божинов я е написал тогава, тъкмо година преди да падне социализмът (доколко
това е така е съвсем друг въпрос) и е била удобно забравена.
„Калуня-каля” се възроди, за да пренареди върховете на родната литература”, прочетох
някъде анонс от Деян Енев. Скромното ми мнение е, че той е напълно прав. Прочетете
я. Непременно я прочетете!
Добре, да опитам по друг начин... Харесвате ли „Възвишение” на Милен Русков? По
екзотика на речта й отстъпва съвсем малко, що се отнася до веселите и пиперливите
фрази. Но само дотам.
Автентичният родопски говор е тъй чудно предаден, че сякаш създава някакъв различен, съседен свят. Който не е в България, а е паралелен на нея. Това е историята на едрия скотовъдец и земевладелец Калуньо, богат помак, чийто живот се променя и свършва по време на Априлското въстание. Завиждам на всички, които все още не са чели тази книга и затова повече няма да разказвам за сюжетната линия. Няма да ви открадна това удоволствие.
Аз не познавам някой, чел „Калуня-каля”, да не е очарован от нея. Разрових се
в интернет обаче, та прочетох, че има и силно изказване против нея.
Именно заради това, че към историята (към строго фактологическата й част) авторът
е подходил доста интерпретативно и всъщност е написал творческа измислица, а не
исторически роман.
По-глупава обида не бях чел. Ами да, художествена измислица е! Имаше недоволни
приказки и от описанието на бастисаното, опустошено и изклано българско село от
башибозуците (става въпрос за Батак, разбира се).
И как помакът Калуньо не е съгласен със зверствата на „своите”, пречи с всички
сили на изнасилването на българки и заради това бива пребит до смърт за това.
Нека пак повторя – това е роман. А не репортаж на Джануариъс Макгахън от съсипания
и сравнен със земята Батак. Освен това ви уверявам, че описанията на разрухата,
кошмарният ужас на оцелелите и последвалото нечовешко вцепенение са разкошно направени
от Георги Божинов.
Предполагам, че неговото майсторство, съчетано с това, че главният герой е помак,
е било причината чудесната му книга да бъде забравена още със своето издаване,
та да получи напълно полагащото й се признание 27 години след това. Мария Узунова
от Съюза на свободните писатели е нарекла произведението „Опит за грубо преиначаване
на историята ни”. Аз мисля, че това е излишно обругаване.
Впрочем, вижте част от биографията на автора, взета от „Уикипедия”, и помислете
дали такъв човек би си позволил да се гаври с истината: „През 1974-1975 г. Георги
Божинов подготвя и дава в сп. „Септември” пътеписа си „Гора зелена, вода студена“,
който е публикуван в бр. 3‘1975 г.
В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени
спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ.
След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата
редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително
и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени.
Божинов също е уволнен като кореспондент на вестник „Труд”, изключен от Съюза
на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече
не е назначаван на държавна работа.
Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и
до създаването му на досие от Държавна сигурност”.
Всъщност, всеки има право да изказва свободно своето мнение. Стига да позволява
това и на другите. Вие преценете сами.
„Калуня-каля” от Георги Божинов. Прочетете я! Непременно я прочетете!
Източник: Десант