Единствената BG теснолинейка навърши 89 години


Единствената действаща теснолинейка в България отпразнува своя 89-и рожден ден миналата събота. На втори август 1926 г. е официално открит участък от започналата да се строи линия Септември-Добринище-Гоце Делчев. Това е датата, на която тръгва влак през Родопите. Първата копка на участъка е направена през 1921 г. в Септември. В първите си шест километра върви до Варвара. Работници от Трудовата повинност (по времето на Стефан Стамболов) са повикани, за да помогнат в градежа. Български и чужди инженери работят по плановете на отсечката. Цялата работа се извършва на ръка, а взривове разбиват скалите, за да се прокара път. До момента на построяването на линията пътят до Велинград покрай река Чепинска е бил коларски. Природата е била зелена и дива, недокосната от човешка ръка. Пътуващите по онова време минавали по билото на планината, а не по дефилето, както е сега, защото водата често прииждала и заливала определени участъци. Тогава имало десетки мостчета над реката, от които сега са останали не повече от пет-шест. Градежът на дървените съединяващи конструкции над коритото се подменяли всяка година, защото водата много често ги бутала и влачела по течението си, когато настъпвал пълноводният й сезон. Едва с пускането на теснолинейката пътният участък започнал да се развива и да се използва от населението, разказва Кристиан Ваклинов, момчето, което се бори от години за спасяването на единственото останало ретро влакче в България. По-късно се превърнал в разширено шосе, докато стигне до сегашния си облик, който познаваме.

Теснолинейката е създадена благодарение на огромното желание на местните да имат удобен транспорт и връзка с големия град. Велинградчани до този момент почти били откъснати от света, ако семействата не притежавали собствен транспорт. В началото бил пуснат да пътува един влак по линията. Малко след 11 часа тръгвала първата композиция от Септември до Велинград и обратно. Тогава името на родопската гара било Лъджене-Каменица - малко село в покрайнините на града, днес вече официално квартал. В началото плановете за построяването на отсечката били два. Единият вариант бил изцяло по долината на река Чепинска, а другият - през вододелната гара Костандово и оттам до Велинград. Избран е вторият, тъй като през Костандово има бърза и кратка връзка и с други населени места като Ракитово и Дорково. Първият план отпаднал, защото щял да обхваща само Драгиново.

Множество спорове и кавги водели инженерите по онова време, докато достигнат до консенсус и някое от предложенията наложи превес. Освен това голямо чудене паднало и дали да се направи 760-милиметрово или 1000-милиметрово междурелсово пространство. Тъй като дефилето на Чепинската река е трудно за преминаване, все пак бил избран по-малкият вариант, който е типичен за железничарските строежи. Били изградени общо 10 тунела до крайната спирка за 39 километра релсов път. В миналото маршрутът се изминавал за три часа и 22 минути, докато сега това време е паднало наполовина.

Първите локомотиви били изключително малки и маломощни, разказва още Кристиан, който в момента пише книга за историята на теснолинейката. Линията била много тежка за възможностите на влакчето, затова до гара Костандово пътували два локомотива. Там единият се отделял и продължавал само другият. На връщане пак се прикачвал от Костандово допълнителният, за да се справят заедно с трудния участък до Септември. Когато хората започнали да пътуват, все още нямало достатъчно пътнически вагони, затова използвали товарните, като слагали пейки в тях. Някои сядали и директно върху натрупаната слама. Но това не пречело на пътниците, защото най-накрая имали връзка с голям пазарен град. Напливът за билети бил огромен за времето си. По-късно започнали в товарните помещения да превозват и дървесина. Всъщност именно продажбата на материала била сред основните причини за построяването на теснолинейката. Точно преда 100 години, през 1915-а, Министерството на горите (тогавашното наименование на ведомството) поставя въпроса пред управляващите за изграждането на железница през Родопите, за да се достигне неизчерпаемият дървен материал от горите. Дотогава не е имало вариант за неговото превозване и съответно консумация. Затова и сеч там почти не е правена.

През годините теснолинейката създавала промишления облик на Велинград, тъй като чрез нея се превозвали много товари. Основното зареждане на града с продукти ставало с този влак. От родопския град слизали освен дървени материали още текстил, картофи и сезонна продукция. Основно се продавали в Пазарджик (през 1928 година линията е свързала и сегашния областен град) и Септември. След време Велинград започнал да се развива като курорт много по-бързо благодарение пак на теснолинейката, която превозвала туристите, обяснява Кристиан. Навремето по социализма връзката с влакчето била по-бърза, отколкото тази по шосето.

Интересно е да знаем, че когато избирали трасето, имало вариант пътят да мине през квартал Каменица, преда да достигне гара Лъджене. Но каменци не искали да дадат част от земите си, за да прокарат релсите, и така останали без спирка. Въпреки това поискали от кмета на село Лъджене името на гарата да не е само Лъджене, а Каменица-Лъджене. И то известно време наистина било такова. Но впоследствие названието било сменено и останало в историята само като Лъджене.



Източник: BG-VOICE





Коментари

горе