10 от най-запомнящите се цитати на Елин Пелин


18 юли е рождената дата на един от гениалните разказвачи и сатирици в българската литература – Елин Пелин. Димитър Иванов Стоянов, каквото е истинското му име, е роден в село Байлово и е най-малкото от единадесетте деца в семейството. Израства в среда, където образованието е на особена почит, той завършва началното си образование в родното си село. След това учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Не завършва гимназия, но пък се увлича страстно в четене, основно опознава българската и руската литература. Започва да пише още като ученик, а през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ и сп. „Извор“ са издадени първите му творби.

През 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“ за първи път се подписва като Елин Пелин. В младежките си години той се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Титулуван е като един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст. Произведенията му са популярни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Най-популярните сред тях са повестите „Гераците“ и „Земя“, разказите „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „Андрешко“, „Кал“, сборникът с хуморески в стихове и проза „Пижо и Пендо“, сборникът с разкази „Под манастирската лоза“ и др. Творчеството на Елин Пелин надхвърля далеч няколко цитата, но все пак ето и 10 от най-запомнящите се и популярни сред тях.

1. „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“
От “Спасова могила“

2. „Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“
От „Пророк“

3. „Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“
От „Пророк“

4. „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
От „Гераците“

5. „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
От „Гераците“

6. „Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.“
От „Ангелинка“

7. “Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.“
От „Дядовата ръкавичка“

8. „Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“
От „Напаст божия“

9. „Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
От „Кал“

10. „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“
От „На браздата“



Източник: 10-те най





Коментари

горе