Нешка Робева: Ванга ми рече: Чети Дънов, той е истината!


Легендарната треньорка Нешка Робева води българския национален отбор по художествена гимнастика 25 години. За това време нейните момичета печелят цели 294 медала, от които 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и 2 вице олимпийски титли. След края на треньорската си кариера Нешка, която е известна със своя работохолизъм, не стои със скръстени ръце. Със същата страст, с която ръководи гимнастиката ни, тя се захваща и с политиката, а от 2000 година създава своя трупа от 35 момичета и момчета (”Нешанъл арт”), с които представя съвременна интерпретация на фолклор в спектаклите “Два свята”, “Орисия”, “Готови ли сте”, “Арамии”... и отново вдига публиката на крака. Трупата на Нешка има над 400 участия в страната и чужбина, а в момента репетира усилено съвместния си проект с Влади Въргала, с който на 26 август са в Гълъбово, на 3 септември - във Варна, а след това и в Бургас.

- Г-жо Робева, преди няколко месеца с Влади Въргала направихте спектакъла “Разбъркай го – да се оправи”. Наистина ли това ще бъде последният ви спектакъл, или да очакваме и нещо ново?

- Може да се каже... През декември ще навършим 15 години сценична дейност. Предстои ни турне в 12 града - от 18 ноември до 1 декември, организатор е “Жокер медия”. Мисля да се представим с най-хубавото, което сме създали през годините и заедно с Ибряма и “Руска Рома”, които са ни прекрасни приятели, ще вдигнем публиката на крака. Може би това ще бъдат последните ни изяви в този формат. Разбира се, не смятам да се “пенсионирам”, защото отдавна съм пенсионер. Имам с какво да се захвана за последно… Халтури няма да правя, няма да се състезавам с чалга певици, които народът уж искал. За съжаление у нас това се харчи… Извървях и този път, време е за промяна, ако е рекъл Господ.

- Бяхте гост миналата седмица на турнира за Световната купа по художествена гимнастика в зала “Арена Армеец”. Как ви се стори нивото на родните грации и субективното съдийство ли е виновно да не спечелим златен медал?

- Да. Бях зрител, като всички останали и като тях се вълнувах за успеха на състезателките ни. Като специалист мога да кажа, че нашите момичета не отстъпваха на останалите, но не ги и превъзхождаха. Съдийски договорки винаги е имало, имаше ги и сега. Те и за слепеца бяха видни. Но от друга страна, трябва да проявим разбиране и към съдиите - трудно е от сивото да отличиш по-малко или повече сиво. С една дума на турнира имаше една състезателка, която се отличаваше от всички - Яна Кудрявцева. Е, тук-там имаше по някой проблясък. Най-трагично по отношение на композициите бе положението при ансамблите. Съжалявам, ако засегна нечии чувства, но да подбереш музика на гениални творци и да успееш да ги обезличиш, не се иска майсторство. Просто липса на творческо мислене и пълна безпомощност.

- Илиана Раева разкри, че лично ви е поканила във федерацията по художествена гимнастика, в какви отношения сте сега с нея?

- В прекрасни. Особено ако успея да се въздържа и не кажа на глас това, което мисля. Когато го кажа, обикновено избухва, но след време виждам, че се е замислила. Впрочем аз бях същата, затова не й се сърдя. Само й се учудвам - самата тя като гимнастичка бе новатор, а сега изгражда или се опитва да изгради съвършени копия. Не помня, обаче кой бе казал, че и най-доброто копие е по-слабо от най-лошия оригинал. И сега ще побучи и след това ще се съгласи със старата си треньорка…

- Боли ли ви, че в момента такъв голям специалист като вас не може пряко да помогне на отбора и бихте ли станали треньор отново?

- Разбира се, че ме боли, особено след като видях от край до край за какво става въпрос. За треньор на национален отбор вече не ставам, а с каквото мога ще помагам. Поне залата на “Герена” все още живее, диша, иска ми се да я накарам да закипи, преди да си отида.

- Продължавате ли да получавате предложения за работа зад граница и никога ли не сте се изкушавали да приемете, както направи Иван Абаджиев например, от което загуби родният спорт?

- Иван Абаджиев не се изкуши, него го принудиха. Мен на два пъти (веднъж 89 г., втория път 99 г.) се опитаха, но не се получи. По този повод, все си спомням думите на леля Ванга: “Тебе България те не пуща.” Родена съм в България, всичко, което съм получила и научила, тук е било, да заминавам, за какво? За пари? Не става. Докогато мога, тук искам да е. Защо всички са се вторачили в чужбина. Звучи ми като - “ако не излезеш в чужбина, значи си боклук”. Какво му е по-доброто там? Писна ми от сапунените им сериали... от тези брадър и систър телевизионни предавания, от лигавенето ни по една култура, която в много случаи значително отстъпва на нашата, въпреки че там парите са неизброимо повече. Родени сме в България и това нито е без причина, нито без значение...

- С кои от златните момичета поддържате връзка и обаждат ли ви се шампионките да ви честитят рождения ден например?

- С една част от тях съм всеки ден в залата. Други се обаждат, някои не мога да позная. По време на турнира ми се обади една от състезателките в последния ми ансамбъл. От 12 г. е в Италия. Почти ме разплака, когато ми поднесе като подарък любимия ми парфюм, (който вече е излязъл от производство). Беше го запомнила, беше го търсила и намерила отнякъде. Такъв жест не се забравя. Благодарна съм й. Да, забравих да кажа, че тя не успя да стане “златна”, но за мен ще остане по-златна от златните. За рождения ми ден много хора се обаждат. Момичетата - също.

- Как ви се отрази скандалната биография на Бианка Панова и очаквахте ли да бъдете обрисувана по този начин от нея?

- От нея всичко може да се очаква. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.

- Изненадахте ли се, че Лили Игнатова и Диляна Георгиева ви защитиха от тези нападки и трогват ли ви такива жестове?

- Благодарна съм им, защото те не защитиха мен, те защитиха името и успехите на българската художествена гимнастика.

- Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо от методиката ви, от която толкова се оплакваха момичетата?

- Може би да, а може би не. Едно нещо бих искала хората да запомнят и повярват. В методиката, по която се работеше и създаваха шампиони, елементите побой и насилие не се съдържаха. Нямаше връзкарство и толериране.. Имаше план, имаше дисциплина, имаше изисквания, високи критерии и свобода за творчество и изява. Имаше осигурен равен шанс за всички. Но след споразумение между треньорско ръководство и състезателите. Никой, абсолютно никой не е задържан в залата насила. Всички други твърдения са “шменти-капели”, както казва моят приятел Влади Въргала.

- Смятате ли, че на този свят всичко се връща и каквото направиш, ще има последствия за теб?

- Да, убедена съм в това. За всичко, всичко, което получаваш - плащаш. Не вярват? Аз вярвам. Леля Ванга бе казала - “Внимавайте какво и колко искате, защото ще трябва да плащате”. Малко знаем за тези неща, а дори да се досещаме, не ни се иска да се задълбочаваме… Странно нещо е човекът.

- Съжалявате ли, че сте се лишили от личен живот заради спорта и сега наваксвате ли с внучето времето, което сте пропуснали с дъщеря ви?

- От нищо не съм се лишавала. Имах голямото щастие да работя това, което обичам. Да, чувствам се длъжница на дъщеря си, но съдбата бе благосклонна към мен, детето порасна и намери пътя си. Има своята работа, отговорна е, работи съвестно и от другите изисква същото. Гледа дъщеричката си… Е, малко повече я глези, но сигурно това й е липсвало. Рада е интересно дете. До преди месеци беше ужасна лигла. Сега е на шест и половина. Расте с часове и не престава да ме изненадва. Става все по-интересна. Страхувам се, че ме обсебва, а с мен това не се е случвало, като изключим работата. Не иска да играе гимнастика, но моделира добре, играе балет и ходи на плуване… Щяла да става художник-катерач?! Хайде да не прекалявам, че съвсем заприличах на влюбена във внучето си баба.

- Какъв беше последният повод да се почерпите с коктейл “облак” заедно с приятелите си на вашето село Трудовец?

- На Трудовец винаги има поводи за черпене. Последно отпразнувахме най-големия домат от моята градина - 0,880 кг. Скоро ще вдигнем наздравица за първия грозд… Сега съм встрастена в градината. Купувам книги и чета за отглеждането на зеленчуците, овошките, цветята, тревата… Интересно е. Когато говоря с внучката, тя винаги ми изнася лекция за това как трябва да пазим природата.

- Какво според вас пречи най-много на българина да бъде щастлив и доволен от живота?

- Българинът сам на себе си пречи. Ако с две думи трябва да охарактеризирам българина, бих казала - самоунищожителна стихия. Надарен народ, талантлив, беше и образован, изначално добър. Зле възпитаван, с водачи, които можем да наречем всякакви, освен държавници. Объркан е народът ни.

- Истина ли е, че Ванга, с която бяхте много близки, ви е съветвала да не се занимавате с политика?

- Да истина е, но тя каза и друго… Ще поживеем и ще видим. Предсказанията на леля Ванга се сбъдват.

- С днешна дата напълно ли сте загърбили политиката и разочаровани ли сте от нея?

- Да. Не съм разочарована, по-скоро омерзена.

- Вярвате ли, че сега, след като бликна изворът край Плиска, България ще тръгне нагоре, както е казала Ванга?

- Вярвам, ако го е казала. Аз не съм го чула. Но България ще тръгне, няма друг изход. По на дъното от това надали съществува.

- На вас лично тя разкривала ли ви е нещо за бъдещето на България или света?

- Казвала ми е много неща. Едни съм споделила, други - не. Веднъж каза, че Балканите ще заживеят по-добре, когато тримата управници на трите балканска града с буквата “С”, седнат на една маса да се разберат. За света предсказанието не беше оптимистично. “Нешке, да се молим Бог да спаси света. Човешката алчност ще го унищожи.” България е част от света. Алчността не съсипа ли страната ни - ето морето, крайбрежието, планините, Пампорово, Боровец, Банско. Алчността и това желание на някои хора да имат до безкрай ги тласка към безумие, без да си правят сметка, че са смъртни и много от тях си отидоха, някои от тях принудително. И какво занесоха оттатък?! Винаги ще им тегне един грях, че са съсипали природата. Те са безверници. Той не иска част от хотел, той иска всичко, опиват се от мисълта, че имат и си вярват, че това имане ги прави безсмъртни.

- Това ли е причината да страда България - че българите сме безверници, както беше казала Ванга? Мислите ли, че трябва да се въведе вероучение в училищата?

- “Ке страда, ке страда България, оти сме безверници”, така каза Ванга. Въпреки че вярата е нещо, което се дава, а не се учи, но ще е добре децата да се запознаят с тази философия на християнството.

- Пророчицата ви е препоръчала също така в трудни моменти да четете Библията, имате ли любими пасажи от нея?

- О, да. Библията дава и познание, и утеха, и надежда. Чета, но не систематично. Обичам Еклесиаст. Притчите от Евангелието, Посланията на Апостол Павел. Когато поповете подхванат темата за леля Ванга и започнат да я анатемосват, винаги намирам опровержение на думите им в Библията, по-точно в Евангелието…

- А четете ли книгите на Петър Дънов?

- Те могат винаги да се четат. Леля Ванга казваше “Чети Дънов, той е истината”… Той е един от световно признатите учители на човечеството, по-точно признат от хората, които имат сетива, които вярват, че света и вселената са нещо доста по-сложно и като материя и като организация, от това, до което човешкият интелект може да се докосне. Петър Дънов, Ванга, Едуард Кейси и други като тях са пратеници и от техните познания и съвети могат да се възползват хора, освободени от комплекса на Тома неверни…

- Кой е съветът или думите на Ванга, които си припомняте най-често?

- Всяко отиване при Ванга беше лекция от науката Живот. Начинът, по който тя самата живееше. Лекотата, с която отхвърляше всякакви възможности за по-комфортен живот. Нейната скромност, смирение, опрощение. Всичко, всяка секунда, прекарана с тази жена беше неповторима, изпълнена със съдържание. На първо място беше - “Не хленчи, бори се, дай, за да получиш…”



Източник: Труд





Коментари

горе