Bye Ганьо?
Bye Ганьо? Банален национализъм и банален европеизъм във всекидневните практики на
българските висококвалифицирани мигранти във Великобритания
Елена Генова, University of Nottingham
Съкратен вариант на доклад, представен на организираната от ИЕФЕМ- БАН конференция „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот“, 29- 30. 09. 2014
В последната година, с оглед на премахването на ограниченията спрямо британския трудов пазар, българските граждани във Великобритания се оказаха в сърцето на остър имиграционен дебат, който едновременно с това отключи процес на тяхното одругостяване. Самата медийна реторика пряко кореспондира и е обусловена от три явления, които се наблюдават в британския правителствен дискурс: стриктен имиграционен контрол, отхвърляне на политиката на мултикултурализъм, както и силен евроскептицизъм. Тези три тенденции, комбинирани с последиците от европейската икономическа криза и отпадането на ограниченията за работа, създадоха една изключително неблагоприятна приемна среда за българските мигранти на Острова.
Вземайки предвид тези условия, проведеното изследване се съсредоточава върху
българската висококвалифицирана общност от студенти и млади професионалисти във
Великобритания. Изследването се базира на проведени 30 дълбочинни интервюта и
включено наблюдение
Участниците представляват една хетерогенна група млади хора, родени между 1985
г. и 1995 г.—поколението на прехода, което макар израснало във време на турбулентни
социо- икономически промени, е до някаква степен необременено от социалистическото
минало на България. Те биват наричани „новите“ българи поради различната ценностна
система, която притежават в сравнение с предишни поколения
Тогава защо Бай Ганьо? Бай Ганьо и байганьовщината са две понятия, които имат силно дискурсивно присъствие в българския национален наратив. Те са с подчертано негативна конотация и са събирателен образ на ниската култура, лошите маниери и горещия национализъм. Този образ рязко контрастира с европейската изтънченост, благовъзпитание и прогресивност. Ако обаче за миг се абстрахираме от негативните конотации, свързани с понятието и го поставим в условията на глобализиращия се свят, ние бихме могли да погледнем обективно този литературен образ като на човек със силна национална идентичност, който не се е ограничил до собствения си социум. В условията на засилена европеизация, Бай Ганьо може да се превърне в симптоматичен образ на съчетанието на европейското и националното начало, но не техните горещи форми, които така остро си противостоят, а по-скоро на тези форми на национална и европейска принадлежност, които чрез своите банални и ежедневни характеристики съществуват симбиотично.
Проведената теренна работа разкрива, че младите българи във Великобритания демонстрират
силна доза „банален национализъм“. Терминът е въведен от проф. Майкъл Билиг в
едноименната му книга. В нея той обръща внимание на факта, че национализмът е
явление, което се репродуцира всекидневно чрез помощта на цял набор от разбирания,
всекидневни практики и вярвания, като това се случва по един банално ежедневен
начин
Така данните от проведеното изследване показват, че комуникацията на роден език
и консумирането на традиционни български продукти (луканка, лютеница и сирене)
са важен елемент от ежедневиеto на младите на българи на Острова. Впечатление
прави, че такива тривиални продукти, в условията на пребиваване в чужбина, се
превръщат в неимоверна ценност, зад която прозира отявлено силно национално чувство.
Подобна е ситуацията и с оскъдното наличие на мартеници за Баба Марта, които биват
давани само на българи, които „биха ги оценили“ по думите на Мария
По отношение на прекарване на свободно си време, там, където има добре организирани български общества в университетите се предлагат и уроци по народни танци. Освен това респондентите споделят, че в голямата си част най- близките им приятели остават българи, докато англичаните биват определяни със стереотипните категоризации „студени“ и „лицемерни“.
Също така голяма част от студентите и младите професионалисти споделят, че често слушат българска музика, особено, когато България им липсва. Интересен пример е 24- годишната Янина, която споделя, че е започнала да слуша чалга след пристигането си във Великобритания, тъй като й напомня за вкъщи. 23- годишният Васил пък синтезира принадлежността си към България по следния начин:
„Слушам чалга. И съм горд от това нещо… Аз приемам музиката като мелодия…Примерно мелодията ми харесва, звучността. В смисъл, харесва ми миризмата на кухнята, харесва ми киселия вкус, харесва ми да има много оцет, харесва ми да е люто…понякога, не винаги…Това са неща, … които създават experience-a за мене и тия са неща, които мога да изпитам само в България“.
Лютото и оцетът съвсем ясно препращат към образа на бай Ганьо и носят силни конотации
на разграничение с „модерното“, „европейското“ и възвишеното. Тезата на проф.
Лора Крам противоречи на това разбиране и остро критикува противопоставянето на
националното и европейското начало. За целта тя си служи с понятието „банален
европеизъм“. „Връзката между европейската и националната идентичност не е необходимо
да бъде конфликтна, от типа „или—или“ и като някаква бартерна размяна, нито пък
опростено взаимосъществуване, а може да бъде синергистична, създаваща продукт,
който представлява много повече от сумата от отделните си части“, казва тя
По този начин става ясно, че европейската принадлежност не се крие в отговора на въпроса „Ти чувстваш ли се европеец“, а в решението на младите българи да се обучават или работят във Великобритания; във факта, че вместо да кандидатстват за визи или да пътуват с паспорт, при преминаване на границата те показват единствено лична карта. Крие се също така във факта, че мнозина от тях използват свободното си време и спестените пари, за да посетят други европейски държави, защото по думите на Иван и Паула, „всичко е на един полет разстояние“. Така младите българи във Великобритания демонстрират, че са хора с много широк мироглед, за които обучението, работата или пребиването в чужбина е една нормализирана практика.
29- годишната Маги, която е софтуерен инженер в Уелс, обобщава същността на българското така: „Ние всички сме байганьовци- и ти, и аз…всички го носим в себе си“. Замислих се и установих, че може би е права. Едва ли бихме могли да кажем goodbye Ганьо— не и ако възприемем този образ като събирателен за националното и европейското начало; като криещ в себе с ежедневните банални практики, които тази група хора демонстрират чрез избора си да живеят, учат и или работят във Великобритания, чрез музиката, която слушат, когато им е тъжно. Парчето баница е всъщност доста съвместимо с чаша черен чай с мляко. Това е възможна симбиоза, която демонстрират ежедневно младите български висококвалифицирани мигранти във Великобритания.
Bye Ганьо? Банален национализъм и банален европеизъм във всекидневните практики на българските висококвалифицирани мигранти във Великобритания
Елена Генова, University of Nottingham
Съкратен вариант на доклад, представен на организираната от ИЕФЕМ- БАН конференция „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот“, 29- 30. 09. 2014
В последната година, с оглед на премахването на ограниченията спрямо британския трудов пазар, българските граждани във Великобритания се оказаха в сърцето на остър имиграционен дебат, който едновременно с това отключи процес на тяхното одругостяване. Самата медийна реторика пряко кореспондира и е обусловена от три явления, които се наблюдават в британския правителствен дискурс: стриктен имиграционен контрол, отхвърляне на политиката на мултикултурализъм, както и силен евроскептицизъм. Тези три тенденции, комбинирани с последиците от европейската икономическа криза и отпадането на ограниченията за работа, създадоха една изключително неблагоприятна приемна среда за българските мигранти на Острова.
Вземайки предвид тези условия, проведеното изследване се съсредоточава върху
българската висококвалифицирана общност от студенти и млади професионалисти във
Великобритания. Изследването се базира на проведени 30 дълбочинни интервюта и
включено наблюдение
Участниците представляват една хетерогенна група млади хора, родени между 1985
г. и 1995 г.—поколението на прехода, което макар израснало във време на турбулентни
социо- икономически промени, е до някаква степен необременено от социалистическото
минало на България. Те биват наричани „новите“ българи поради различната ценностна
система, която притежават в сравнение с предишни поколения
Тогава защо Бай Ганьо? Бай Ганьо и байганьовщината са две понятия, които имат силно дискурсивно присъствие в българския национален наратив. Те са с подчертано негативна конотация и са събирателен образ на ниската култура, лошите маниери и горещия национализъм. Този образ рязко контрастира с европейската изтънченост, благовъзпитание и прогресивност. Ако обаче за миг се абстрахираме от негативните конотации, свързани с понятието и го поставим в условията на глобализиращия се свят, ние бихме могли да погледнем обективно този литературен образ като на човек със силна национална идентичност, който не се е ограничил до собствения си социум. В условията на засилена европеизация, Бай Ганьо може да се превърне в симптоматичен образ на съчетанието на европейското и националното начало, но не техните горещи форми, които така остро си противостоят, а по-скоро на тези форми на национална и европейска принадлежност, които чрез своите банални и ежедневни характеристики съществуват симбиотично.
Проведената теренна работа разкрива, че младите българи във Великобритания демонстрират
силна доза „банален национализъм“. Терминът е въведен от проф. Майкъл Билиг в
едноименната му книга. В нея той обръща внимание на факта, че национализмът е
явление, което се репродуцира всекидневно чрез помощта на цял набор от разбирания,
всекидневни практики и вярвания, като това се случва по един банално ежедневен
начин
Така данните от проведеното изследване показват, че комуникацията на роден език
и консумирането на традиционни български продукти (луканка, лютеница и сирене)
са важен елемент от ежедневиеto на младите на българи на Острова. Впечатление
прави, че такива тривиални продукти, в условията на пребиваване в чужбина, се
превръщат в неимоверна ценност, зад която прозира отявлено силно национално чувство.
Подобна е ситуацията и с оскъдното наличие на мартеници за Баба Марта, които биват
давани само на българи, които „биха ги оценили“ по думите на Мария
По отношение на прекарване на свободно си време, там, където има добре организирани български общества в университетите се предлагат и уроци по народни танци. Освен това респондентите споделят, че в голямата си част най- близките им приятели остават българи, докато англичаните биват определяни със стереотипните категоризации „студени“ и „лицемерни“.
Също така голяма част от студентите и младите професионалисти споделят, че често слушат българска музика, особено, когато България им липсва. Интересен пример е 24- годишната Янина, която споделя, че е започнала да слуша чалга след пристигането си във Великобритания, тъй като й напомня за вкъщи. 23- годишният Васил пък синтезира принадлежността си към България по следния начин:
„Слушам чалга. И съм горд от това нещо… Аз приемам музиката като мелодия…Примерно мелодията ми харесва, звучността. В смисъл, харесва ми миризмата на кухнята, харесва ми киселия вкус, харесва ми да има много оцет, харесва ми да е люто…понякога, не винаги…Това са неща, … които създават experience-a за мене и тия са неща, които мога да изпитам само в България“.
Лютото и оцетът съвсем ясно препращат към образа на бай Ганьо и носят силни конотации
на разграничение с „модерното“, „европейското“ и възвишеното. Тезата на проф.
Лора Крам противоречи на това разбиране и остро критикува противопоставянето на
националното и европейското начало. За целта тя си служи с понятието „банален
европеизъм“. „Връзката между европейската и националната идентичност не е необходимо
да бъде конфликтна, от типа „или—или“ и като някаква бартерна размяна, нито пък
опростено взаимосъществуване, а може да бъде синергистична, създаваща продукт,
който представлява много повече от сумата от отделните си части“, казва тя
По този начин става ясно, че европейската принадлежност не се крие в отговора на въпроса „Ти чувстваш ли се европеец“, а в решението на младите българи да се обучават или работят във Великобритания; във факта, че вместо да кандидатстват за визи или да пътуват с паспорт, при преминаване на границата те показват единствено лична карта. Крие се също така във факта, че мнозина от тях използват свободното си време и спестените пари, за да посетят други европейски държави, защото по думите на Иван и Паула, „всичко е на един полет разстояние“. Така младите българи във Великобритания демонстрират, че са хора с много широк мироглед, за които обучението, работата или пребиването в чужбина е една нормализирана практика.
29- годишната Маги, която е софтуерен инженер в Уелс, обобщава същността на българското така: „Ние всички сме байганьовци- и ти, и аз…всички го носим в себе си“. Замислих се и установих, че може би е права. Едва ли бихме могли да кажем goodbye Ганьо— не и ако възприемем този образ като събирателен за националното и европейското начало; като криещ в себе с ежедневните банални практики, които тази група хора демонстрират чрез избора си да живеят, учат и или работят във Великобритания, чрез музиката, която слушат, когато им е тъжно. Парчето баница е всъщност доста съвместимо с чаша черен чай с мляко. Това е възможна симбиоза, която демонстрират ежедневно младите български висококвалифицирани мигранти във Великобритания.
Източник: БГ вестник
Коментари
Харесайте ни във facebook!
