Желязната Станилия
Преди седмица едно българско момиче разби канадската доминация в женското кану. Откакто преди 5 г. на големи първенство се появи дисциплината 200 м едноместно кану за жени никой друг освен сьъстезателки на „кленовите листа” не бе стигал до световния връх. И ето, че в Милано на 23 август Станилия Стаме-нова спечели златото, гребeйки рамо до рамо на финала с най-голямата си съперничка - шампионката Лорънс Венсан-Лапоант (Кан), която сега дори остана без медал. А Станилия е в този спорт едва от 5 г. Преди това тя отдаде 10 години на леката атлетикакато последната й дисциплина бе овчарският скок - също толкова трудна и технична, колкото и кануто. Постоянните контузии били на път да я откажат въобще от спорта, преди в задължителния курс по водни спортове като студентка в НСА, да я качат в лодката. „Когато реших да приключа с атлетиката, започнах да се занимавам с кану-каяк за удоволствие. Дори първо влязох в лодка за каяк. Весела Тренева от НСА ме насочи към този спорт. Напредвах много бързо, взеха ме в националния отбор, след един месец вече бях на европейско и станах шеста”, спомня си за началото Станилия. Естествено, в този период най-голям зор вижда с баланса в лодката. По-често е под нея, във водата, отколкото върху нея. Всички я вземат на подбив и никой не вярва, че на 23 г. може успешно да смени спортовете.Но ето, че Станилия го направи! За тези 5 години в кану-каяка тя спечели 3 европейски титли и вече има пълен комплект медали от световни първенства (злато от Милано’15, сребро от Дуисбург’13 и бронз от 2011 г.).За жалост на целия български спорт обаче дисциплината й ще влезе в олимпийската програма чак за Токио 2020„Разочарована съм, разбира се, че не се случи по-рано, защото още като ме навиваха да започна с кануто, ми казаха, че ще стане олимпийски спорт още за Лондон 2012”, не крие Станилия. „Номер” обаче й скроил... тв гигантът Евроспорт. На световното в Познан през 2010 г. състезателки от Африка били затруднени от вълните на канала и забавили с много излъчването на стартовете. Това накарало спортният канал да излезе с предложение женското кану да си остане извън игрите, а на днешно време думата на телевизиите е закон, от който олимпийският комитет се ръководи. „Да съм жива и здрава до Токио, ще съм щастлива да участвам там. 5 години в кануто минаха като миг, така че и следващите 5 ще се изнижат”, вдъхва си кураж Стаменова и признава, че е имала желание, но никой не е пожелал да я качи и научи на каяка, която си е в олимпийското семейство.От около година и половина Станилия тренира при най-известния ни каунист – двойния олимпийски шампион от Бар-селона’92 Николай Буха-лов. „Тя е като попивателна. Това, което й кажа, че искам да направи като техника, тя го постига за отрицателно време. Е, има още върху какво да работим, но съм доволен, че за краткото време, откакто сме заедно, постигнахме набелязаното – да стане световна шампионка. Тя обаче може още!, казва БухаловСтанилия признава, че няма проблеми с натоварванията. Тя е от този тип спортисти, които трябва да бъдат възпирани, а не увещавани да тренират. „Кануто и шосейното колоездене са най-енергоемките спортове. Дават ги, че разходват по над 6000 калории на ден. Спринтът в кануто е силова дисциплина и трябва да имаш огромни натоварвания, за да стигнеш до резултат”, подготвя ни сякаш за това, което ще ни каже Стаменова. А то наистина е стряскащо – започва сутрешната си тренировка с 10 км гребане, после излиза от водата и прави още толкова, че по някога и повече, с бягане. Подобно е положението и следобед, когато примерно издръжливостта се заменя с бързина и отсечки. Въобще времето, през което тренира на ден е като за 3-4 тренировки. И за разлика от повечето гребци, които загряват директно на вода, Станилия отива поне 30 мин. преди началото на подготовката, за да разгрее мускулите си с... щанга. При тези натоварвания, приказка за килограми и диети въобще няма смисъл да отваряме. „Като атлетка имах проблеми с килограмите. Тогава бях 58, а трябваше да съм 55 за скоковете. Държаха ме на едно кисело мляко на дени ми беше тежко. Сега обаче ям на корем, а не задържам килограми. То всичко се гори в тренировките”. В момента тежи 73-74 км, с които тегли и лодка, и собственото си тегло, и се бори със съпротивлението на водата. Така дните й минават в тренировки, сън и хранене. И това 10 месеца в годината! Заради подготовката си с Бухалов, се е нанесла и живее в един хотел в Пловдив. Кафе с приятели си позволява в сряда следобед и неделя следобед, когато са й почивните полудни. На въпроса „Заслужава ли си?”, Станилия разказа история, която я е разчувствала до сълзи. 2 дни след триумфа й в Милано на домашния телефон в София й се обадила до я поздрави учителката й по физическо от 5-и клас в 199 ОУ, която й била и класна по това време. После й изпратила на вайбър нещо, което Станилия написала още тогава – как иска да бъде световна шампионка и всички да се гордеят нея...„Така че си заслужава!”, заключва световната шампионка.
Източник: Монитор
Коментари
Харесайте ни във facebook!
